Откакто е на политическата сцена, Йорданка Фандъкова с охота говори за съпруга си – д-р Юри Фандъков, но е лаконична по отношение на дъщеря си, нейния мъж и внуците.
Дъщерята на кмета на София работи в болница „Софиямед“, пише „Ретро“. Жилището, което обитавала заедно с половинката си и децата си, било съседно на двустайния апартамент на Фандъкова.
Двете били изключително близки и се виждали почти всеки ден. Дрязгите помежду им възниквали заради неодобрението на Михаела по отношение на професионалния път и работохолизма на майка ѝ Тя се тревожела много за здравето ѝ предвид тежката диагноза, с която Йорданка се сблъска и пребори болестта неотдавна. „Тя нищо не ми каза, разбрах едва когато вече беше в болницата за операция“, спомня си за тежкия период Михаела. „Майка ми е най-силният човек, когото познавам. Винаги ми спестява трудностите. Най-висока цена за тях плаща баща ми, който познава всичките ѝ емоции и преживявания“, разкрива още тя. Съпругът на Йорданка е педиатър, а двамата са заедно повече от 30 години. Неведнъж Фандъкова е признавала, че половинката ѝ е кметът вкъщи.
Именно на него тя дължала откриването на болестта ѝ в ранен стадий, защото като лекар Юри я убедил да си направи профилактичен преглед. Това бил и най-тежкият момент в дългогодишното им съжителство заедно със загубата на родителите на Йорданка. Кметът на София разкрива, че разчита за всичко на мъжа си, включително и за домакинството, защото на нея не ѝ оставало много време да кулинарства, а той се справял като професионалист в кухнята.
По-голяма мистерия обаче витае около зетя на кмета на София. Тайнственият мъж се казва Ивайло Великов и работи и се развива в сферата на компютърните технологии. Той не произлизал от заможно семейство и бил страстен футболен запалянко. Любовта му към „Манчестър Юнайтед“ граничела с фанатизъм, с който заразил внука на Фандъкова – Александър. Той е по-голямото от двете деца на дъщеря ѝ, която я дари и с внучка през зимата на 2015 г. Малката Елия всъщност била кръстена на сватята на Йорданка – Елка. Кметицата не се разсърдила, че нито едно от двете деца не носело нейното име, и прекарвала всяка свободна минута с тях. Често оставали с преспиване в дома ѝ, а заради малката квадратура на жилището се налагало мъжът ѝ да спи на дивана, за да има къде да настани внучетата.
