Радис Радославова Щръклева е родена на 20 май 2003 г. в Милано, Италия. Живее в китното село Червен брег. Майка й работи и живее в Италия, за момичето се грижи баба й Йорданка и брат й Цветан. Радис е ученичка в ПГ по облекло и стопанско управление в Дупница, а любовта към хип-хоп танците открива още преди 6 години. Тя започва да тренира първо при Александър Димитров, а след това и до момента в хип-хоп групата „DА Clique“ – Перник, ръководена от Денис Илиев. С групата Радис има множество участия и победи в България и чужбина…
– Радис, на кого си кръстена с това красиво име, откога танцуваш хип-хоп?
– Казвам се Радис Радославова Щръклева, родена съм на 20 май 2003 г. в Милано, Италия. Майка ми живее и работи в Италия, аз живея при баба Йорданка и при брат си в село Червен брег. Много е интересна историята на моето име. Мама е искала да нося името на баща ми, но за да бъде по-интересно, ме кръстила Радис. Любовта ми към хип-хоп танците се зароди у мен преди 6 години. Тогава учех в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Дупница. В училището имаше мажоретен състав, изучаваха се народни и модерни танци, имаше и хор. Всички треньори набираха деца, които да тренират при тях. Харесаха ме и ми предложиха да се запиша при тях. Попитах баба дали е съгласна да се запиша на хип-хоп танци, но тя каза не, затова започнах да тренирам в мажоретния състав. След известно време, на един концерт, на който участвахме ние, взеха участие и хип-хоп танцьорите. Баба дойде да ме види и след концерта ми каза: „Тези с черното са много яки!“. Аз й обясних, че това са именно хип-хоп танцьорите на Александър Димитров от Дупница и вече с нейното одобрение се записах в състава. За първи път влязох в залата за танци на 08.04. 2012 г. и оттогава не спирам да тренирам. Още си спомням първия си танц. Освен Александър Димитров, треньори ни бяха Даяна Стоянова, Цвети и Гери. За малко време съм тренирала в групата на „Funky beat“ при Емил Миланов, който е ученик на Александър Димитров.
– В Дупница открива таланта ти ръководителят на хип-хоп групата „Dancing Allstars Clique” Денис Илиев от Перник. С тази група имаш доста участия както в България, така и в чужбина. Разкажи за тях?
– Миналата година месец март имахме уъркшоп в Дупница, който беше воден именно от част от треньорския състав на DA Clique. След края на урока лично Денис ми каза, че са забелязали сериозен потенциал в мен и ми предложи да тренирам в тяхната формация на пълна стипендия. Както на мен, така и на баба ми ни отне немалко време да осъзнаем напълно реалността, тъй като DA Clique е доказано една от най-добрите формации по улични танци в България. За първи път стъпих в залата в Перник на 27.03. 2017 г. На 9 април 2017 г. пък беше първото ми състезание в София, на което играх с пукнати кости и скъсани връзки на едната ми ръка и спечелих първо място. Също така спечелихме квота за Балканското състезание в Белград, Сърбия. Взехме участие там и станахме балкански шампиони в 4 различни възрастови категории – групи до 8, до 11, до 15 и над 16 години. Също така спечелихме квота за един от най-големите танцови форуми в света – “World Dance Olimpiade” в Москва, Русия. Взехме участие във фестивалите „Ритъмът в сърцето ми”, „Dance Star” и „Plovdiv Open”, където винаги се поздравявахме с първи и/или втори места, а в края на месец април участвахме и в един от най-големите и престижни румънски фестивали – Bucharest Dance Festival, където спечелихме второ място в категория до 12 години и първо място в категория 12-15 години.
– Имала си възможност да посетиш Русия, а опита ли от местните руски специалитети?
– Да. След спечелената квота в Белград отборът на големите взе решение да се възползва от нея и да отиде да се състезава в Москва. Аз от своя страна имах шанса да вляза на мястото на едно от по-големите момичета, поради непредвидени обстоятелства. Това за мен беше много голямо предизвикателство, защото ме включиха в групата над 20 години, а аз съм едва на 14. Мащабите на самото състезание там са от друго измерение – участваха над 47 000 души. Фестивалът беше две седмици и се провеждаше паралелно в шест спортни зали, постоянно от сутрин до вечер. Въпреки това нашият отбор успя да се поздрави с първото място в категория над 20 години, дисциплина „street show”. След като успехът беше факт, ни отне немалко време да осъзнаем напълно какво се случва, тъй като никой от нас не беше посмял дори да сънува, че ще станем първи. Аз, от своя страна, участвах и в две самостоятелни категории. В категория JUNIOR\Street Show\ Solo спечелих второ място, а в категория JUNIOR\Hip Hop\ Solo\Висша лига спечелих трето място. В Русия е много хубаво, видях Червения площад, Кремъл, Болшой театър..Опитахме пелмените, които се оказаха много вкусни. Освен Русия, другата страна, която ми харесва, е Италия. Ходила съм с мама в Рим, Милано, Пиза, Венеция и т.н., това, което ми прави впечатление, е, че в Италия е по-подредено, по- чисто и ми харесва много. Но след два дни веднага ми става мъчно за баба и започвам да й звъня, да й казвам колко ми липсва и да я моля да се разбере с мама да си дойда по-скоро. Аз съм свикнала да съм си тук, в България, и искам тук да се развивам.
– Имала си невероятния шанс да се снимаш в клип на певицата Александра Лойкер – Лекси Лалекс. Какво е усещането?
– Всичко стана случайно. Докато бях на тренировка при Александър Димитров в Дупница, той каза, че са му предложили групата да се снима във въпросния клип, в който гост изпълнител е и Играта. Екипът й дойде на една наша тренировка, за да види как танцуваме. Накрая режисьорът Борислав Костов одобри четири момичета, сред които и мен. Самият снимачен ден отне 15 часа, но всички останаха доволни от резултата. Няколко месеца по-късно имах и огромното удоволствие да бъда част от видеото „Без етикети” на Михаела Филева заедно с част от танцьорите на DA Clique. Това беше възможност, за която съм им безкрайно признателна.
– Ти си ученичка, на какво според теб се дължи агресията между младите хора?
– Да, ученичка съм в 8 клас в ПГ по облекло и стопанско управление, специалност „Икономика и мениджмънт“, обичам всички предмети, но най-много химия, математика… След като завърша средното си образование имам голямо желание да продължа да се занимавам с танци на най-високо ниво. Мечтата ми е да си открия моя школа по хип-хоп танци и да участваме и печелим първите места на всички състезания. Според мен агресията в училището се прави от простотията. Когато видят, че си по-слаб, по-интелигентен, или просто по-различен по някакъв начин, искат да те смачкат.
– Какво ще пожелаеш на младите хора, които като теб обичат хип-хоп танците?
– Пожелавам им да не се отказват, колкото и да им е трудно. Да продължават да танцуват и да следват мечтите си!
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА