Иван Кротев, шестокласник в благоевградското 8 СУ „Арсени Костенцев”, покорява сцената с невероятната дарба да свири на различни инструменти – струнни, ударни, духови, клавирни, а благодарение на своя талант, труд и упоритост вече е носител на множество награди от престижни конкурси и жъне успех след успех.
Любопитното е, че в семейството и изобщо в рода на Иван няма музиканти, затова и неговата страст към инструментите е необяснима, или поне не е наследствена. Фамилията стопанисва популярното в жк „Еленово” заведение „Шатрата”, над което са и жилищата им.
Когато е на 5 годинки, малчуганът заявява, че иска да свири на акордеон. Майка му Илияна го завежда в Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. Заключението им обаче е, че детето е прекалено малко, а тежкият и голям инструмент, какъвто е акордеонът, може да изкриви стойката му. Така Иван постъпва в школа по народно пеене.
„На един концерт се запознахме с Димана Боянова /която заедно със съпруга си Боян Боянов са ръководители на детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Пиринска китка“ към ЦЛТРБ/, впечатлих се от отношението й и начина, по който работи с децата“, разказа за първите стъпки на сина си Илияна. А Иван, освен че иска да пее, настоява и да свири. Насочва се към тъпана, но Б. Боянов обяснява, че първо трябва да се изгради музикална грамотност и предлага да започне с тамбура. Условието е детето да може да чете и пише, за да се справя с нотите.
„Обясних на господина, че всъщност Иван може да чете. Не разбрах как и кога точно се научи, но по това време най-големият ни син беше в първи клас и докато сричахме заедно, Иван се научи да чете преди него“, сподели майката Илияна Кротева и разказа как от 6-годишен до ден-днешен Иван не се отделя от тамбурата. Репетира и свири ежедневно, отива на репетиции в 14 часа и се прибира в 21 часа, а вкъщи продължава. Дори в 23:30 часа решава, взима тамбурата и започва отново да свири. С течение на времето овладява и тромпет, кларнет, акордеон, пиано…
Миналата година Иван участва в конкурса за млади изпълнители „Звезди в радиото“. На фона на очакванията да „блесне“ с тамбурата, Иван печели първа награда с изпълнения на тромпет. За да не се „раздвоява“, тази година шестокласникът участва само с тамбура и завоюва второ място в раздел „Инструменталисти“, като резултатите бяха обявени вчера.
Всъщност няма конкурс, на който Иван, ако е участвал, да не е взел награда. Предпоследният покорен връх е през месец март, когато печели златен медал за солово изпълнение /тамбура/ на фолклорния международен фестивал „Арт таланти“ – гр. Сибиу, Румъния. Множеството индивидуални и групови отличия са съпроводени и с първо място и ваучер в размер на 1000 евро за оркестъра при ДЮФА „Пиринска китка“, в който участва Иван.
За отличното си представяне и фурора, който предизвикват възпитаниците на детско-юношеския фолклорен ансамбъл, те получават покани за участие в международни фестивали в Молдова, Украйна, Румъния, Турция, Италия, Германия. Засега сигурното е, че през месец октомври оркестрантите от Благоевград ще пътуват за Турция. Междувременно Иван продължава да свири ежедневно и с всички групи на оркестъра – от най-малките до най-големите.
„Шегувам се с господина и госпожата /б.р. – Димана и Боян Боянови/, че спокойно могат да осиновят Иван, тъй като той прекарва повече време с тях, отколкото с мен. Те сами казват, че не тръгват никъде без Иван. Ето сега – на 1.06., има участие, мисля, че в Словакия или Словения, с тамбуристите от школата си в Бобов дол. Питаха дали ще пусна и Иван и аз отговорих положително. Където иска и може, ще участва, а ние ще го подкрепим“, категорична е майката на малкия талант.
Сем. Кротеви са многодетно семейство и имат общо 4 деца. Най-големият син Венислав е осмокласник в Гимназията по строителство, Иван, Живко и сестричката им Стела са тризнаци.
„Всеки си е намерил неговото нещо. Големият се занимава със самбо, Живко е футболист и е 24 часа с топката, а дъщеря ни ходи на народно пеене. Никога не сме ги ограничавали да се запишат, да пробват каквото искат. В началото, когато бяха малки, ни беше много трудно и другите родители се шегуваха, че изкарвам по 5-6 часа пред Младежкия дом да ги чакам след репетициите. Бях направила график кой, в колко часа, от коя зала трябва да излезе или да влезе, в кои дни“, разказва за част от предизвикателствата на многодетното семейство Ил. Кротева.
Наред с чисто финансовите аспекти, като закупуването на всичко по четири, подсигуряването на инструменти, разходи да участия… има и друга трудност. До 4 клас /включително/ тризнаците учат заедно в един клас в 11 ОУ и са като „огън и жупел“. Постоянно се карат помежду си, борят се за надмощие. Майката си обяснява този непрекъснат стремеж за доминантност и с факта, че тризнаците са разнояйчни. Още в утробата те се борят за оцеляването си и всъщност този им стремеж е заложен на подсъзнателно ниво. Така, за да пресече непрекъснатите кавги и разправии, семейството взема решение да раздели в училище тризнаците. И тъй като в 8 СУ нямало свободни места за четвъртокласници, изчакват една година. Иван, Живко и Стела постъпват в три различни паралелки в 5 клас.
„Ако някой в детската градина ми беше казал, че в училище ще си разделя децата, щях да го сметна за луд. Впоследствие самият живот ме научи, че това е за тяхно добро. Знам, че и други родители с тризнаци или близнаци се сблъскват с такива проблеми, затова от собствен опит им препоръчвам да вземат такова решение и колкото по-рано го вземат, толкова по-добре за децата“, коментира Илияна Кротева и разказа как с разделянето трите деца са намерили своята среда, компания, сближили се помежду си и са започнали да комуникират в по-голяма степен.
„Преди не им беше интересно. Единият започне да разказва нещо, а другите му обърнат гръб и не го слушат, защото и те са били там, видели са едно и също, били са свидетели на конкретната случка. Сега обаче се питат как им е минал денят в класа, интересно им е какво се е случило в другия клас…“, описва ситуацията майката на тризнаците.
Разбира се, рождените дни и тортите продължават да са по три, но всеки си кани приятели, като ограничението е до 10 на рожденик, тъй като чисто физически е трудно да се носи отговорност за три класа с деца. Три компании сядат на различни маси и празнуват отделно, макар и на една дата.
А иначе извън организационните въпроси и намерените решения на житейски ситуации, неописани в книгите, Живко и Стела се карат на Иван, че свири до късно, като дори в 23.00 часа взема тамбурата, китарата или пък акордеона и започва. Това обаче ни най-малко не повлиява на ентусиазма на талантливия инструменталист. Той се затваря в коридора и продължава с репетициите, а негова „запазена марка“ са и импровизирани концерти на улицата с приятели и изяви в съседски гаражи…
Че шестокласникът преживява всяка нота и такт, свидетелства и друга интересна история. Като по-малък Иван се разболял и вдигнал температура 40 градуса. Притеснена да не направи гърч, майка му бдяла над леглото и видяла, че синът й свива и изпъва пръстите. „Много се притесних, минаха ми какви ли не мисли, а първата бе, че действително прави гърч. Консултирах се със специалисти и се оказа, че Иван просто свири и насън, и продължава до ден-днешен”, сподели Илияна.
Попитана дали тризнаците ще учат заедно в 8 клас, майката поясни, че всеки един ще направи своя избор. А Иван вече е решил. Той възнамерява да продължи развитието си, като засега единственото колебание е дали да се насочи към националното училище за фолклорни изкуства в Широка Лъка, или към паралелката с профил „Изкуства“ в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
