Сладкишът "Пламък" впечатли присъстващите
Журито на "Мераклии": председателят на читалище "Асклепион" Виолета Атанасова, на читалище "Братство" Иван Андонов, народната изпълнителка Румяна Попова /отляво надясно/
Изпълнители чакат реда си
Питката на Ваня Райкова
Ваня Райкова
Развълнуваната публика
Фенове на танцовото изкуство, кулинарните изкушения и домашната ракия се събраха на първия фестивал в най-голямото кюстендилско село Слокощица, кръстен „Мераклиите“. Събитието бе посветено на 95-годишнината от основаването на местното читалище “Просвета” и 40-та годишнина от създаването на първия танцов състав в селото от хореографа Симеон Васев, който е обучил повече от 300 танцьори в Слокощица.
„Танцовият състав е създаден през 1977 г. и съществувал до 1991 г., когато след много труд, концерти, турнета и награди танцьорите останали без салон за репетиции“, разказва кметът на селото Румен Калфин. „Искаме всички участници да се съберат и този фестивал да остане във времето, защото селото ни е голямо – 1780 човека, искаме да го запазим, както и традициите в него”, допълни кметът.
Кръстник на феста „Мераклии“ става председателят на читалище „Братство“ Иван Андонов. „Винаги съм се отнасял с възхищение към това село, което е най-голямото в нашата община, с много жители, с много живот. Тук се намира и едно от най-старите училища в региона, както и една от най-старите църкви. Родени са много хора, заслужили уважението не само в България, но и в чужбина. Всичко това показва, че наистина хората в селото са мераклии. Да не забравяме, че от тук е поетът Георги Струмски, Румяна Попова, и да не пропускна тази екзотична личност, каквато е батко Иво Автографа. Кметът на селото пък Румен Калфин е човек с голям мерак и сърце и името „Мераклии“ си дойде на мястото, а фестивалът е със заявка да стане традиционен. Идеята е всяка година да даваме сцена на всички, които правят нещо качествено и хубаво – било в танца, било в кулинарията, защото заслужават уважение“, заяви председателят Иван Андонов.
Председател на местното читалище „Просвета 1922“ е Снежана Пенова, която е бивш служител на Териториална данъчна дирекция – Кюстендил, но вече е пенсионер.
„Идеята за читалище в село Слокощица се подхвърля през една декемврийска вечер на 1910 година в кръчмата на Никола Стаменов, а инициатори са Йордан Георгиевски и Никола Сурков. Присъстващите дали своето съгласие за учредяване на читалище, като поставили въпроса как да бъде именувано то. „Само „Просвета“, казал Никола Сурков, като така откликнал на призива на Н. Стаменов: „Просвета“ ни е необходима, братя“, припомни Снежана Пенова. „Но се заредили войните от 1912 до 1919 г. и на кого му е било до просветна дейност по време на война?! Все пак хората от Слокощица, вече запалени по идеята, поне събирали книги за обществена библиотека и през 1922 г., когато военните тревоги позаглъхнали, а нанесените от войната рани позавехнали, се стигнало до свикване на учредително събрание“, разказа читалищната председателка.
В момента към читалището има женска фолклорна група, която изпълнява народни песни и има множество участия, винаги с награди.
Първи на сцената на фестивала се изявиха мераклиите в танцовото изкуство, а те бяха оценявани от жури в състав народната изпълнителка Румяна Попова, председателят на читалище „Братство“ Иван Андонов и на читалище „Асклепион“ Виолета Атанасова, а за победителите имаше награди.
След близо двучасовите изпълнения журито класира на първо място изпълнителите от фолклорен ансамбъл „Багреница“ – село Багренци, на второ място – танцов състав „Жива вода“ – село Жабокрът, и на трето място се наредиха самодейците от НЧ „Пауталия 2008“. Специална награда получи фолклорна група „Гайтанче“ с ръководител Гергана Борисова.
„Радвам се че има толкова много желаещи да участват във фестивала“, каза народната певица Румяна Попова, която е гордост за съселяните си. „Всички в моето семейство пеят и свирят, така че аз не съм се появила от нищото. Средата, в която едно дете израства, определя душевността му, неговите интереси, манталитета му и по този начин и неговото бъдеще“, убедена е изпълнителката. Завършила е народно пеене в Средното музикално училище в смолянското с. Широка лъка и музикална педагогика в Югозападния университет, пяла е в ансамбъл „Пирин“, преподавала е народно пеене в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград, дала е с многобройните си самостоятелни албуми, един от които е с емблематичното име „Песни от старо злато“, нов живот на старите песни, превърнала се е в емблема на автентичната македонска песен. И след всичко, през което е преминала, казва: „Най-важното е човекът до теб да те кара да се чувстваш обичан!“.
“За млад човек като мен е много хубаво и интересно да е част от един такъв празник. Аз пея фолклор при Слава Соколова от 7 години, също така участвам в групата към читалище “Съгласие 2017” , казва с усмивка 17-годишната Ася Спасова от с. Жабокрът.
Красимира Николова, на 68 г., също е с неизменно присъствие в дейността на читалището в село Жабокрът. Пенсионерката е дългогодишен работник в Завода за кондензатори в цех 515. Началник им бил Захари Захариев.
„Имам шест деца, от тях три момичета и три момчета. Радвам се на осем внуци. Много съм благодарна за грижите, които полагат за мен моите деца. Имам апартамент в града, но го освободих за децата. Живея си на село, ето сега децата ми нацепиха дървата за зимата. Като бях в завода, като многодетна майка винаги на Бабинден са ме викали да поливам ръцете на бабата акушерка“, разказва Красимира Николова
Част от „Мераклии“ бе и кулинарното изложение. Участниците твърдяха, че всичко, което са направили, е било с много мерак и затова се е получило. Един от най-атрактивните специалитети, наречен „Пламък“, бе на жителката на селото Соня, която дълги години живяла в Русе. Ето и рецептата:
Сладкиш „Пламък“
Прави се орехов блат. След това четири жълтъка, 1 чаша и половина захар, 1 чаша и половина брашно, 1 чаша кисело мляко, в което има лъжичка сода, се разбиват. Използва се четвърт пакетче краве масло и се пече в малка тава. Като стане готов, блатът се намазва с домашен конфитюр. Върху него се поставят белтъците, разбити с шест лъжици захар и 4 лъжици карамелизирана захар, както и големи ядки орехи за декорация. Оформя се с лъжица, за да заприлича на пламък
Конкуренция в изложението пък стана сладкишът „Розов цвят“ на Данка Миразчийска. „Казва се така, защото когато човек го яде, винаги му е светло пред очите от създадения вкус, просто носи настроение. Този сладкиш съм го научила с годините, събран от няколко рецепти. Може да се каже, че съм го измислила сама. Съчетала съм го и наистина се получава. Подходящ е за кафе, чай и за десерт. Ето и рецептата:
2 ч. брашно, задължително пресято на сито
1 п. бакпулвер
1,5 ч. захар
2 с.л какао
5 яйца
Прави се блат, който се пече на 180 градуса на вентилатор 50 минути. Готовият блат се намазва домашен конфитюр, но да е червен на цвят, и се украсява със захарни пръчици и сусам.
Д. Миразчийска обича да готви, но най-любими са й сладкишите. „Когато завършваш сладкиша, се получава някаква естетика, проявяваш лично творчество и то се вижда, в тенджерата не можеш да го покажеш“, споделя тя. Д. Миразчийска е била учителка по изобразително изкуство в село Слокощица, но вече е пенсионер.
Нейната ученичка Ваня Райкова пък беше приготвила пита от килограм и половина брашно, висока повече от една педя. За приготвянето й тя отделила цели пет часа.
„Правя закуски, и кулинарията не ми е чужда. Завършила съм Професионалната гимназия по туризъм. Тази пита декорацията я отличава. Като се прави с любов, всичко се получава. За първи път участвам в кулинарно изложение. Случайно се запалих по готвенето. Работила съм и в сладкарски цех. Розичките върху питата са от пудра захар и белтък, прави се тесто и след това се боядисват и изрязват с формички. Питката трябва да се размеси добре, да се остави да втаса и затова се губи време, после печенето също е трудно, защото питата е висока“, споделя Ваня Райкова. За съжаление тя не може да хапне от приготвеното, тъй като е диабетик.
Стотици дойдоха на първото издание на фестивала в съботния ден. Участваха десетки самодейни състави от майстори от целия регион. А както си му е редът, фестивалът започна с водосвет, отслужен от отец Тодор.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
