– Кой е Денислав Данаилов?
– Здравейте! Аз съм от град Бобов дол. На 21 години съм. Основното си образоване завърших в училище „Никола Вапцаров“ в Бобов дол, а средното – в Национално училище за танцово изкуство в град София – единственото професионално училище за танци на Балканския полуостров. В момента съм студент в ІІІ курс, задочна форма на обучение, специалност „Българска народна хореография“, в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство „Асен Диамандиев“ – Пловдив.
– На колко години бяхте, когато се хванахте на хорото? От кого сте наследили любовта към фолклора?
– Интересното е, че никой в рода ми не се е занимавал с фолклор и музика. Бях на 3 години, когато ме заведоха на танци в школа в Бобов дол, и оттогава не съм спирал да танцувам. В момента съм артист в Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Ръководител съм на клуб за народни танци „Гиздило“ – град София и преподавател по български народни танци в 136-о ОУ „Любен Каравелов”. Работил съм с братята Бойко и Александър Седевчови. Професионалното ми обучение в НУТИ ми бе дадено от Асен Павлов, а в момента имам удоволствието да се уча от Христо Димитров – хореограф, режисьор и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”.
– На 21 години сте, но сте натрупали доста опит в танцовото изкуство. Как се чувствате, преди да се качите на сцената, усещате ли сценична треска по време на танца?
– Винаги изпитвам вълнение, преди да изляза на сцена и когато съм на нея. Чувството е неописуемо. Дишаме в едно с публиката. А на края на спектаклите пълните зали и аплодисментите винаги ми носят удовлетворение! Нашата мисия и кауза е да радваме хората и да ги пленяваме с изкуството и актьорската игра.
– По колко часа на ден отделяте за репетиции, преподаване на фолклор в училище, остава ли време за срещи с приятели, приятелки, за дискотеки? Какви са мечтите Ви за в бъдеще?
– На този етап съм се отдал на фолклора като артист и преподавател. Танцувам по 6 часа на ден на репетиции. От ранна детска възраст имам и мечта – да бъда спортен журналист, но всяко нещо с времето си. Имам мечта да работя в някоя телевизия като коментатор. Фен съм и обичам футбола от момента, в който баща ми ме заведе за пръв път на стадиона на мач на любимия ми отбор ЦСКА. Танците са моят живот, а футболът е моята страст… Има моменти, в които съм на ръба на силите си, но тогава съм най-силен. Мечтая един ден да имам собствен ансамбъл. Нямам цялото време на света за личен живот, но имам човек до себе си, когото много ценя и обичам.
– Специалността, която изучавате във висшето училище в Пловдив – „Хореограф-педагог“, дава ли възможност за добра професионална реализация?
– Да, ще имам възможност за реализация. Фолклорът е на почит през последните години. Все повече деца и възрастни изявяват желание да се учат на хора и други фолклорни форми. Има търсене на хореографи, особено в училищата в София.
– Прави впечатление, че все по-често по дискотеките се чува българска народна музика и много млади хора вият кръшни хора. Според Вас фолклорът може ли да измести чалгата в дискотеките?
– Корена винаги го е имало и ще го има. Въпрос на ценности е. Всичко идва от семейството. България има най-богатия фолклор на планетата заедно с традиции и обичаи. Фолклорът би изместил всеки стил със своята вълшебност от неразделни ритми и движения. Това е нещото, което ни кара да бъдем горди, всичко останало е преходно, визирам попфолка.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
