Хитър Петър препуска на воля с магаренцето си в кметския двор на село Друган. Славчо Душков е шеста година и втори мандат кмет на китното радомирско село. Съпругата му Емилия твърдо не стои в сянката на кмета, а твори уникални цветни градини в Друган. Ще я видите да аранжира цветя не само в семейния й двор, но и пред кметството, където засажда, окопава и полива цветната градинка, която също е нейно дело. Шофьорите на автомобили, влизащи в селото, намаляват скоростта, когато преминават покрай къщата на кмета, захласнати от приказния цветен двор.
Хитър Петър с магаренцето и момата до кметския кладенец
Кметската съпруга Емилия Душкова
Заварихме в съботния почивен ден Емилия Душкова в задния двор на къщата им, където печеше чушки от градината, и я помолихме да ни разкаже как се твори тази красота.
Пейката пред къщата с цветя
Красиво дървено мостче с езерце в двора
– Емилия, на всички минаващи през Друган прави голямо впечатление уникалната кметска цветна градина. И съседката ти Венета Пиперкова, която също е голяма цветарка, много те похвали, друганци се гордеят с твоите цветя. Откога ти е тази голяма обич към цветята и подреждането на двора?
Кметът на село Друган Славчо Душков
Беседката на Душкови
– Родена съм с тази обич, тя ми е в гена, тя ми е в кръвта и мислите. Още от много малка обичам подредените селски дворове с много цветя. Цветя садя, но не късам. Тази любов към цветята я имам от моя дядо Асен Колев от село Краище. Той беше учител. Учеше учениците си и нас, внуците си, че е много важно селският двор да е много спретнат и подреден и уреден с много цветя. И през турското, та до днес, българската роза и слезен, мушкатото винаги е в саксийката на прозореца на българския дом и на ухото на момците и на момите на хорото. И на годеж, и на сватба все с него, изпращат ни с него и в последния ни път. Поклон на учителите като моя дядо Асен Колев, които научиха нашето поколение на трудолюбие, мъдрост и да обичаме своя дом и двор и България.
Щъркелът и още много птици са целогодишно в кметската градина
Сърничка е полегнала до дърво
– Емилия, как ти дойде идеята да съчетаеш цветята с фолклора от българските народни приказки?
– Като дете много обичах да чета народни приказки и в селата много обичат приказките за Хитър Петър с попа и чорбаджиите. И сега тези приказки са живи, защото имаме много бедни хора в страната и по селата и хората, при които работят /новите чорбаджии/, с нищо не се различават от чорбаджиите на Хитър Петър. Освен това имаме двама внуци, единият е на дъщерята Биляна и зетя Дени – Денислав, другият на сина Юли и снахата Виктория – Славян, кръстен на дядо си Славчо.
Дъщерята на сем. Душкови Биляна със сина си Денислав
– И по какъв начин приказният герой Хитър Петър с магаренцето си се озова в цял ръст пред кладенеца в двора ви до най хубавата и работлива мома в селото?
– Идеята си осъществих заедно с известната художничка и зографка Веска Чакърова от Друган, която е и секретар на кметството тук. Виждам, че не сме сбъркали, защото впечатлението, което прави народният герой Хитър Петър на всички, е много силно. Посланието към българина с този художествен арт образ е: „Българино, оцелявай, ако трябва, бъди и Хитър Петър!”. Досега всеки е разпознал Хитър Петър, никой не го е сбъркал, дори и децата, което е радостно, че все пак четат книги и българските народни приказки, които са неизчерпаем извор на народна мъдрост, са им близки. Затова и сложихме макета му в центъра на двора до кладенеца, който дава живот на всички цветя в двора и на зеленчуковата ни градина.
– Емилия, как така се озовахте да живеете в село Друган!
– В село Друган е бащиният дом на моя съпруг, който работеше в Радомир, в някогашния металургичен гигант „Червена могила”, и вземаше много добра заплата. След затварянето на „Червена могила” Славчо работи известно време в София, но и там затвориха повечето заводи и замина на работа в Германия. Завърна се и от 12 години живеем в село Друган. Със собствени пари си построихме тази къща и наредихме двора. Преди година и половина почина и свекърва ми и старата къща с лозници на родителите на Славчо дадохме на сина ни Юли и снахата Виктория. Няма ограда между двете къщи. Преди шест години хората от селото харесаха Славчо за кмет и сега кара втори мандат. Свикнах, че пръв тича, когато някой спука нощем гума на автомобила си, пътувайки през селото, да я сменя и да помага. Харесва ми, че е отговорен, отзивчив и добър с хората, въпреки малките възможности на едно селско кметство.
– Емилия, какви идеи с цветя имаш още за реализиране? Виждаме, че и камъните в двора са изрисувани с любими животни – сърнички, зайчета…
– Имам идеи не само за моя двор, но и за централната част на село Друган. Но поддържането и грижите са много. Като направиш такава една градина, се изисква време – поливане, грижи. По европейска програма в селото може да се назначат на работа хора от Друган, които да се грижат за озеленяването и цветята по улиците и в центъра. И тогава ще се получат желаните неща. Само за моите цветя ми отнема два часа време на ден. Ето, сега има опасност от слани и ги покривам нощем. Има хора, които изхвърлят камъните си от двора на улицата. Аз не правя така. Решихме с художничката Веска Чакърова да им вдъхнем нов живот – тя изрисува на всеки камък подходящо за формата му любимо животно и много хубаво стана. Сърничката под дървото е като жива, зайчетата всеки момент ще побягнат… Получи се една вълшебна приказка, не само за моите деца и внуци, но и за всички друганци и гости на селото. Моите внуци Славян и Денислав играят на воля на поляната с цветя в двора. Дъщеря ми Биляна е машинен инженер и работи в София, на Илиенци, сега е в майчинство. Биляна по магистралата много бързо отива и се връща от работа в София. Красивият и подреден цветен двор дърпа децата и внуците ми близо до него и за тях той е обичан дом. Цветята са вълшебството на един дом.
ДЕНИ МИЛЕВА
