Мебелировката в дома на Сергеева е от миналия век, когато ги купили родителите й
Съдебен изпълнител обяви за публична продан панелния апартамент в „Еленово“ на бившата преподавателка по български език и литература в Строителния техникум в Благоевград Атанаса Сергеева. Това е единственото й жилище, а самата тя е със 7 онкологични операции, 93% инвалидност и живее в пълна мизерия в същия този овехтял апартамент, оборудван още през миналия век с талашитени мебели от родителите й, които го купуват и даряват на дъщеря си и бившия й съпруг – бизнесмена Тодор Димов. Панелката се продава заради необслужвана ипотека, направена от осиновената дъщеря на Атанаса Сергеева и Тодор Димов – Тодора Димова.
„Тодора не е виновна, след развода баща й я взе да живее при него и така я настрои срещу мен, че оттогава нито знам къде живее, нито поддържам някакви контакти с нея”, изплака пред „Струма“ болката си бившата учителка.
Сергеева разбира, че апартаментът й е обявен за продан на 14 юли, когато е при роднини в Белица. Комшийка й се обажда по телефона и с треперещ глас съобщава, че съдебен изпълнител и полицаи търсели дъщеря й и нея, искали да разбият вратата на апартамента и да изнесат навън багажа й, но останалите съседи се намесили и обяснили пред представителите на властта, че Тодора от години не живее тук, а майка й е изключително болна и в момента е извън града.
Атанаса и сестра й се връщат незабавно в Благоевград само за да видят залепеното на вратата съобщение, адресирано до ипотекарния длъжник – 25-годишната Тодора Тодорова Димова-Спасова и „трето лице – Атанаска Сергеева Георгиева“, уведомяващо ги, че на тази дата е имало насрочен опис на апартамента, те обаче не се явили, с което попречили на съдебния изпълнител да си свърши работата, и че при следващото неявяване и неоказване на съдействие апартаментът ще бъде отворен от ключар, вещите в него – изнесени, а на дъщерята и майката ще бъде потърсена съдебна отговорност за възпрепятстване на служебните лица.
Вчера съобщението продължаваше да виси върху входната врата на ап. 4 в бл. 170 в жк „Еленово“. Зад нея Атанаса Сергеева обикаляше безцелно апартамента и се чудеше с какво да се захване, за да спре да мисли за абсурдната ситуация с жилището и новата бучка, която усетила между гърдите си в деня, когато дошли да описват панелния й покрив.
За кратко време бившата литераторка все пак успя да се овладее, да преглътне сълзите си и да разкаже тази част от кошмарно тежкия си живот, свързана с жилището:
„Родителите ми Мария и Сергей купиха този апартамент, обзаведоха го и го записаха по половината на мен и бившия ми съпруг, тоест то е придобито по време на брака. Тези всичките мебели тук са от тях, за което аз съм им много благодарна. От Тодор тук няма една игла. Най-скъпото за мен нещо е портретът, който ми подари графиня Дафина Ленци – той е рисуван от нея, тя ми направи и стенописа в банята, понеже нямах пари за плочки, но и двете са не с материална, а с емоционална стойност. Ремонтите ми ги правеха съседи и колеги, макар че едва ли има друго такова жилище в Благоевград, което да е с талашитено дюшеме и стари кърпени черги по земята. Аз обаче го обичам и такова, защото това е единственият спомен от родителите ми и мястото, от което съседите изнесоха с одеяла и на ръце 4-те ми най-близки трупа – на майка, татко и двете ми дъщери. Тук всяка вещ ми е свързана с някой от тях, в тях е досегашният ми живот.
Преди да осиновим Тодора, с Тодор си имахме две дъщерички – Рая, после и Петя, но и двете умряха много, много млади – през 1985 г. и 1993 г. Взехме Тодора и по настояване на майка ми през 1994 г. записахме жилището на нея, да има нещо сигурно и тя. В специална клауза в договора за дарение беше включено, че аз и Тодор Димов имаме право да живеем тук до смъртта си, макар че никога не съм смятала, че днес ще се уповавам само на тази клауза.
Тодора и баща й ме напуснаха през ноември 2004 г. По време на развода ни той искаше съдът да даде на него този апартамент, защото той ще отглежда детето, но съдията му отказа, защото аз още тогава си давах всичките средства за лекарства, а той беше бизнесмен с много възможности. Оттогава, което е 13 години, съм виждала дъщеря си само 3-4 пъти. Първия път дойде да ме пита коя е родната й майка, а после идваше да търси пари от мен. Не знам нищо друго нито за нея, нито за бившия ми съпруг. Сега, от съобщението за продажбата на апартамента, виждам, че е посочила адрес на ул. „Крали Марко“ в Благоевград, но това е всичко. Затова и не можах да приема призовката за нея, която частните съдебни изпълнители се опитаха да ми връчат – след като те не са успели да я намерят на адреса, който имат, аз как бих могла да я открия?”.
Това е поредният удар върху 66-годишната бивша литераторка Атанаса Сергеева, изучила стотици благоевградски ученици на родния им език. Преди 3 г. пред в. „Струма“ тя си изля душата в пространно интервю, в което разказа за кошмарния си брак с Тодор Димов, бившия собственик на ВЕЦ „Кресна Електрик“, за двойствения живот, който той водел паралелно с нея и бившата си съпруга, от която има други 2 деца, за жилищата и колите, с които отрупвал децата от първия брак, докато тя и момиченцата им Рая, Петя и Тодора тънели в мизерията на нейната учителска заплата, за врътките на Т. Димов с имената на няколко фирми, благодарение на които натресъл на покойната си вече тъща огромни кредити, и т.н.
Днес, когато й предстои поредната операция, от която не е сигурна, че ще излезе жива, а банка иска да продаде единственото й жилище, някогашната учителка намира частична утеха само в убеждението, че има небесен съд.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
