
Със становище, изпратено в редакцията на „Струма“, профилираните гимназии в Петрич и Сандански, СУ „Братя Каназиреви“ в Разлог и СУ – Банско обясняват защо могат и трябва да обучават ученици от областта в профил „Чужди езици“. Както е известно, план-приемът за учебната 2025/26 г. предизвика ожесточени дебати и напрежение. Съществен акцент е, че съгласно показателите, заложени от МОН, максималният брой на паралелките за областта трябва да е 110, което е с 11 по-малко от утвърдените и с 8 по-малко от реализираните за тази учебна година. Същото така кандидат-гимназистите са с 252-ма по-малко, и то с уточнението, ако всички 2692-ма седмокласници /към дата 1.11.2024 г./ завършат успешно основно образование и няма движение към други области и в чужбина. Друг важен момент е, че паралелките с профил „Чужди езици“ трябва да са 11, вместо досегашните 13.
Комисията към областния съвет по заетостта съгласува план-прием от 111 паралелки. В обобщен вид ситуацията е следната: в община Симитли приемът се редуцира от 4 на 3 паралелки. В Петрич паралелките падат от 17 на 14, в Сандански от 13 на 11, в Банско от 7 на 5. С една паралелка, от 3 на 2 и от 10 на 9, се редуцира приемът съответно в Хаджидимово и Разлог. В община Гърмен паралелките ще са 4 вместо 5. За Благоевград бяха съгласувани 30, вместо досегашните 32, като се редуцират по една паралелка в Езиковата и Математическата гимназия. Междувременно от ЕГ изпратиха писмо до министъра на образованието, председателите на всички парламентарно представени партии, кмета на Благоевград, областния управител… с което изразяват несъгласието си с така направените предложения за план-прием. Бивши възпитаници на училището стартираха петиция за запазването на реализираните досега 6 паралелки. Последва реакция от професионалните гимназии, средните, обединени училища, които също стартираха петиция и разпространиха становище. С позиция излязоха и от Регионалното управление на образованието.
Във връзка с писмото, в което учителите от ЕГ искат разясняване на „причината, поради която една от двете паралелки, с които трябва да бъде намален приемът в областта, да е от Езикова гимназия – училището с най-висок минимален бал“, от РУО изтъкват, че в обобщено предложение е планирано паралелките в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Абланица да се намалят от две на една, а СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ – Благоевград се насочват към реализиране на професия, или отпада паралелката с английски и руски.
С преструктурирането на приема в СУ – Абланица и СУИЧЕ обучение в профил „Чуждоезиков” остава в 5 училища – ЕГ „Акад. Л. Стоянов“, Профилираната гимназия „П. К. Яворов“ – Петрич, Профилирана гимназия „Яне Сандански“ – Сандански, СУ „Неофит Рилски“ – Банско и СУ „Братя Каназиреви“ – Разлог.
В края на миналата работна седмица с репортер на „Струма“ се свърза директорът на СУ – Банско Елеонора Барякова. Тя представи становище, с което от 4-те училища се аргументират защо могат и трябва да обучават ученици в профил „Чуждоезиков“.
„Живеем в изключително динамично време, което поставя много предизвикателства както пред нас като учители, така и пред нашите ученици. Всички полагаме много усилия и даваме всичко от себе си, за да изградим компетентни личности от нашите ученици, които да бъдат достойни граждани на глобалния свят днес и които да отговорят на високите изисквания на пазара на труда, за да преуспяват и да реализират мечтите и способностите си. В свят на високи технологии, непрекъсната комуникация повсеместно в цял свят в различни сфери на живота ни изучаването на чужди езици е от съществена значимост за конкурентоспособността на пазара на труда. Подрастващите безспорно трябва да владеят компетенциите да говорят свободно не само на български език, но и на английски език, испански, немски, френски, руски и много други чужди езици. Всички ние, учителите в гимназиите, залагаме на чуждоезиковото обучение и запазването на паралелки с профил „Чужди езици“ в училищата ни, се казва в становището.
От колективите на 4-те училища посочват, че сред причините за запазване на обучение по чужди езици е регламентирането на това обучение в Закона за предучилищното и училищното образование. При постъпване в паралелки с чуждоезиков профил учениците регистрират високи резултати, както е видно от оценките им на ДЗИ. Това е доказателство, че подготовката в профилираните паралелки, въпреки различието в учебните планове с езиковите гимназии не е с по-ниска стойност и успеваемост.
Не е етично да се забравя, че родителите също са участвали с подкрепата си в този процес и имат правото да помогнат в избора на посоката на своите деца, съобразявайки се с множество субективни фактори, сред които и финансови“, заявяват от 4-те училища и изтъкват, че в общините Петрич, Сандански, Банско и Разлог се обучават голям брой ученици, чийто майчин език не е български. Семействата им са намерили закрила и/или препитание в населените места. Сред учениците в VII клас не е малък броят на деца на политически и/или икономически емигранти. Родителите нямат интерес децата им да се обучават в областния център, не е и приемливо учениците отново да бъдат подлагани на преместване и социализация в нови общности след преживяното. Изтъква се и че в посочените градове живеят чуждоезикови номадски общности, които трайно намират поминък в конкретните региони, а децата им се обучават в училищата в съответните общини и искат да останат тук.
Неоспорим е фактът, че развитието на туризма се нуждае от езиково подготвени кадри, за които не е задължително да продължат висше образование. Не бива да се ограничава възможността пред ученици с по-ниски доходи да придобият компетентности, които да използват в социалната си реализация. Към нашите населени места се наблюдава устойчива сезонна мобилност. Не е рентабилно от страната и от чужбина да прииждат кадри, когато може децата на Банско, Разлог, Петрич и Сандански да са езиково подготвени кадри в туристическия бранш. Нашите училища вече разполагат с висококвалифицирани преподаватели по езиковите профилиращи предмети и фактът, че родителите им се доверяват, е сигнал, че не бива да се пренасочват или разпиляват трудови ресурси. Голяма част от родителите се притесняват от това как 14-годишните им деца ще се сблъскат с предизвикателствата на областния град в забързаното ни и неспокойно ежедневие без родителския контрол, с който са свикнали. И не на последно място – може да се проследи статистиката, че по-голямата част от нашите ученици намират трудова реализация в България, докато възпитаниците на езиковите гимназии по-често напускат страната ни“, се казва в становището.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Абе тъпанари, ликвидирахте техникумите, които навремето даваха отлична теоретична и практическа подготовка на средни кадри-техници, за каквито сега реве индустрията. Сега щели да се мъчат да вкарат матурите по математика за вход на икономическите университети. А щели да мислят дали да не го направят и за инженерните вузове!?! Какво има да се мисли, не е възможно да станеш истински инженер, ако не владееш висша математика!!! От бай Тошо имахме хубава традиция с професионалното образование, което бе най-добро в целия бивш социалистически лагер (имах възможност да сравнявам при следването си в чужбина), имахме и движение ТНТМ, за което младите не са и чували, но което запалваше интереса на децата към техниката, имахме и лозунга “Българската нация – нация техническа..“ (пропускам втората част “…нация комунистическа“). Та всичко ново е добре забравено старо. Лошото е, че вече няма и добре подготвени учители по техническите специалности, защото старите кадри си отидоха, а новите получиха осакатената подготовка досега! Навремето в последния IV курс на техникума ми в София, през 1973 г., последни учихме интеграли и диференциали, после премахнаха математиката и последната година останаха само специални предмети, а завършващите после не можеха да влязат в технически вуз-ове, защото я бяха забравили!