Всички се безпокоим за едно или друго нещо, но понякога безпокойството се превръща в хронична тревожност, която усложнява живота ни и го изпълва с излишен стрес.
Ето какви са основните разлики между безпокойството и тревожността:
Безпокойството е временно състояние, което отминава по-бързо от тревожността.
Тревожността е по-обща, докато безпокойството е насочено към едно конкретно нещо.
Тревожността предизвиква силен стрес и напрежение, безпокойството създава умерен стрес.
Тревожността влияе на тялото ни, безпокойството е в главата ни. Безпокойството обикновено не повлиява на всекидневната ни работа, докато тревожността ни пречи да живеем нормално.
Безпокойството може да ни стимулира да решим проблема по-бързо или по-креативно, докато тревожността не ни помага в решаването на проблеми.
Безпокойството обикновено е базирано на реално притеснение, докато тревожността е по-скоро плод на нашия неспокоен ум.
Как да спрем да се тревожим и безпокоим?
Известният писател Кори Бум казва „Безпокойството не ни лишава от утрешната мъка, но ни лишава от днешната сила“. Със сигурност не можем да намалим безпокойството напълно, иначе ще станем прекалено апатични към това, което се случва около нас, но със сигурност безпокойството, което може да се превърне в постоянна тревожност, трябва да бъде намалено. Просто няма смисъл да се тревожим толкова много.
Затова днес ви предлагаме няколко техники, с които ще намалите безпокойството:
1. Определете си час за тревоги
Да, малко е странно да си определяте конкретен час, в който да се тревожите. Звучи нелогично, нали? Истината обаче е, че тази техника наистина помага. Тя е изследвана от Университета на Пенсилвания. Техниката е в четири стъпки: Определете какво точно ви тревожи. Определено подходящо време и място, за да помислите върху тази тревога. Ако започнете да мислите за тревогите ви, но не в уреченото време, получавате бонус точка, ако насочите мислите съм нещо друго. Не губете времето си за тревоги в съжаление, вместо това измислете план за това как да решите проблема си.
2. Запитайте се „Мога ли да направя нещо?“
С други думи, няма смисъл да се тревожите за нещо, което не можете да промените. Всички знаем това правило, но все пак продължаваме да се изтезаваме с неприятни мисли и сценарии от рода на „какво ако…“. Например няма смисъл да се терзаете, че сте казали нещо неподходящо на ваш колега, защото не можете да върнете времето назад и да промените думите си. Само че можете да действате и да поговорите с вашия колега – да се извините или да изясните случая.
3. Бъдете заети
Обикновено се тревожим, когато насочим поглед към душата си и започнем да дълбаем в нея. Когато умът ни не е зает, той може да се насочи точно към тревогите, които ни измъчват. Затова трябва да сте заети. Едно английско проучване показва, че заетостта помага на хората, които са преживели тежка травма. Но под заетост нямаме предвид само работа, напротив – правете повече активни и приятни дейности, които ще ви разсеят от проблемите.
4. Медитирайте
Медитацията ни учи да живеем в настоящия момент и да приемем себе си и света около нас. Да приемем положението не означава да се примирим с него, а напротив – иска се огромна психическа сила да приемеш това, което не можеш да промениш, и да заживееш в хармония със себе си. В същото време медитацията ни помага да се фокусираме върху проблема и да го разрешим, ако е възможно. Ако искате да откъснете мислите от проблемите си, можете да пробвате следното упражнение: легнете по гръб или седнете удобно, стойте неподвижно. Затворете очи. Започнете да мислите за всяка част на тялото ви – първо за положението на краката, след това на таза, корема, ръцете и т.н. Мислете само за тази част на тялото и се отпуснете. Не мислете за нищо друго, освен за това, което усещате с тялото си в момента. 5 минути са достатъчни, за да успокоите ума си, а с всеки път ще става все по-лесно.
5. Правете физически упражнения
Физическите упражнение доказано намаляват нивата на стреса в нашия организъм и освен това ни поддържат здрави. Според експерти от Харвард редовните упражнения подобряват паметта, концентрацията и логическите ни способности. Освен това при упражнения се отделят хормони, които ни правят по-щастливи.
