Българи са на крачка да направят революция в света с иновативната си идея за абсолютно безвредно за околната среда преработване на боклука в електричество – без дим, мирис и отрови на процеса. От няколко години Методи Митев е окрилен от амбицията да оползотвори онова, което хората изхвърлят, за да се спестят огромните инвестиции в сметища. Привлича около себе си екип ентусиазирани експерти, болшинството от Югозападна България, всеки с куп патенти за иновации в различни области, с които разработва нестандартните си хрумвания.
М. Митев е на 47 г. и е собственик и управител на „Нулеви отпадъци“ ЕООД, управител и съдружник в „Сентри Секюрити Юръп” ООД, съдружник в „Сентри Секюрити Трейдинг” ООД и в „Центри“ ООД. Учредител е на фондация „Балкански институт за възстановяване и развитие”, както и на сдружение „Търговска камара Път на коприната ЕС-Китай”. Консултант е на ВиК оператори за справяне с проблема с утайките от ПСОВ. С частен бизнес се занимава от 20 г., като никога не търси свободна пазарна ниша, а сам създава нови бизнес възможности. Една от фирмите, в които участва, произвежда и продава секюрити скенери от ново поколение по патентована технология на единия от съдружниците, с друга след отпадане на карантината започват да предлагат тестове от ново поколение за фитнес маниаци, а в трета разработва с екип от специалисти инсталации за оползотворяване на отпадъци и утайки от пречиствателните станции за отпадни води.
Митев влага немалко време и лични средства да консултира и съпоставя посоките в работата на екипа за оползотворяване на боклук с водещи компании и университети в Италия, Израел и Китай. Откритието им няма аналог в света, а в инсталацията си българите използват процес на разграждане на веществата при много висока температура до модерния напоследък синтетичен газ. Разработката все още е само на книга. Докрая на годината ентусиастите се надяват да получат финансиране от ЕС за изработване на прототип. Това по предварителните им прогнози ще отнеме от година до година и половина, като предвиденият капацитет на прототипа на инсталацията е за преработка на 200 кг боклук на час. Плановете са експерименталното оползотворяване на отпадъците в прототипа на инсталацията в рамките на шест месеца да се следи от експерти на Изпълнителната агенция по околна среда, от РИОСВ и РЗИ.
– Г-н Митев, чия беше идеята за разработката?
– Всичко започна с приятел от казармата и помощта, която той ми поиска. Покрай него навлязох в темата с рециклиране, оползотворяване и повторно използване на отпадъците. За съжаление той се оказа доста несериозен и пътищата ни се разделиха, но аз продължих да работя в тази посока. За няколко години се срещнах с доста учени, които работят по темата с рециклиране на отпадъците. Видях и много работещи по различни технологии инсталации в Европа и Азия. При една от тези срещи се запознах с млади български енергетици, които мислят от няколко години в същата посока за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), но не във вида, който е широко разпространен в България и света. Видяхме, че сме на едно мнение, че трябва да има стабилна енергетика, а колебанието на сегашните ВЕИ я прави нестабилна, като досега тези колебания се поемат от кондензационните централи. Известно е, че тези централи са към своя край в сегашния си вид с изгаряне на въглища. Те стават все по-икономически неефективни, а и Парижкото споразумение, което е подписано и от нашата държава, заявява, че тези централи трябва да спрат да работят до 2027-2030 г.
– Колко души привлякохте и с какво ги спечелихте за идеята?
– За младите и будни хора не ти трябва много, за да ги спечелиш, когато става въпрос за иновация в енергетиката, която се грижи за опазването на природата. Това е нещо изключително важно за България и за цялата планета. Относно разработваната инсталация от българска страна сме аз и още тримата ентусиазирани енергетици, в екипа имаме и двама италиански инженери-консултанти и си сътрудничим с университет от Израел. Относно спазването на българските и европейски директиви, изготвянето на документацията и информацията за контролните органи се доверих на Евгения Андреевска и екипа на „Екологистик А“ ЕООД, най-добрите експерти в тази област в нашата страна.
– От колко време екипът работи по проекта и какво ви провокира да не се отказвате?
– Както вече споменахме, след срещата ни преди няколко години се зароди идеята и виждайки потенциала на проекта, а именно, че може да се даде решение на два проблема, ние работим неуморно. А проблемите са отпадъците с тяхното депониране и скъпата електроенергия в България. Все още няма адекватни решения на тези проблеми в България. А на въпроса какво ни провокира да не се откажем – това е сбъдването на българската мечта да станем милионери с една гола идея…
– Какъв обем боклук ще може да преработва инсталацията?
– Инсталацията е модулна и се очаква да преработва до 1 (един) тон на час. По време на разработката стигнахме до извода, че поради нееднородността на материала ТБО (твърди битови отпадъци) има нужда от предварителна обработка на отпадъка, за да се извадят рециклируемите материали, също така и неполезните такива за процеса – като стъкло, строителни отпадъци и метали, които не пречат, но не носят със себе си енергия и заемат ненужно обем в реактора. Така започнахме паралелно с инсталацията за газификация да разработваме и инсталации за сепариране и за RDF.
– Възможно ли е вашата разработка да се ползва от цяла община или населено място?
– Да. Не само от едно населено място или община, а и от отдалечените от тях в радиус от 50-70 км (ограничението е предвид транспортните разходи, не е поради други причини). Модулният принцип, който сме заложили, дава възможност за увеличаване на капацитета във всеки един момент, като това, от своя страна, дава на инвеститора (държава, община или частна компания) да привлича нови клиенти. Планираме да изградим като частна инвестиция няколко инсталации в България и в момента търсим място за монтиране на първата ни инсталация. Намерението ни е тя да оползотворява цялото количество отпадък на общината, в която ще я поставим.
– Колко ще струва?
– Това е добър въпрос. Преди да Ви отговоря, искам да уточня няколко важни неща. В Европа и света всички работят по темата газификация на отпадъци и всички са на етап теоретични разработки. Има много фирми, които са по-напред от нас, има и екипи, които са далеч след нас в разработките. Ние от нашия екип инвестираме време, енергия и лични и семейни финанси, за да продължаваме с разработките. Благодарен съм на жената до мен, която вярва в успеха на начинанието ни, подкрепя ме не само духом, но и финансово, за да имам възможността да пътувам и да разглеждам инсталации, да създавам контакти и да търся финансиране.
Да се върнем на въпроса колко ще струва. Цената ще бъде като на предлаганите подобни инсталации от европейски компании, но в български левове, т.е. два пъти по-евтина. Разработеният от нас бизнес план за инсталацията предвижда възвращаемост на инвестицията за 7-8 години.
– Внедряването на такава инсталация в която и да е община ще вдигне ли цената на такса смет за потребителите?
– До момента съм разговарял с няколко кметове, всички ми задават този въпрос и отговорът е – категорично не. Толкова категоричен съм, защото бизнес моделът за инсталацията ни е правен при цените за депониране на тон отпадък в момента.
– Какво печелите Вие от всичко това?
– Ще започна с чисто финансовия въпрос – ще имаме работеща инсталация за милиони евро, която ще можем да показваме и да продаваме. Ще докажем, че това е работещ модел, който може да се внедри както самостоятелно, така и във въглищните ни централи, и по този начин да удължим живота им и да получим по-дълго време енергийна независимост. И не на последно място – така ще дадем решение на засегнатите по-горе проблеми с екология, енергетика и социален ефект.
– Специалисти, които са се запознали се с теоретичната ви разработка, определят вашата инсталация за унищожаване на отпадъци като „чудо невиждано“. Какво я прави такава?
– Наистина няма такава работеща инсталация за момента и специфичното при нея е, че самият процес протича в реактор, който е под вакуум, без наличието на кислород и индиректно нагряване. Досега познатите методи на газификация са с много ниско съдържание на кислород, а това изисква много прецизно регулиране на процесите, протичащи при газификацията. Нарушаването на този крехък баланс и съдържание на кислород може да доведе до неконтролируемо самозапалване и до авария. Отсъствието на кислород само по себе си означава, че няма горене, а щом няма горене, няма и вредни емисии.
– Кое е „откритието“, което прави инсталацията уникална в света? Как функционира тя?
– Както казах, процесът превръща органичната материя в чист синтетичен газ, използвайки много високи температури при липса на въздух. Топлината, прилагана за отпадъчни материали и биомаса в среда без въздух, превръща, първо, органичната материя в чист синтетичен газ, и второ – неорганичното вещество в инертен твърд остатък. Процесът използва естествен принцип – въглеводородите, когато са изложени на нагряване, претърпяват разпадане на молекулната верига. По този начин в среда без въздух системата създава идеалното условие за отделянето на въглеводородите. Процесът не произвежда нито дим, нито шум и води до почти пълно превръщане на органичните вещества в енергиен газ. Неорганичната част, която не може да бъде преобразувана, се изхвърля в края на процеса в пясъчно състояние.
Това е технология, която възстановява 99,5% от енергийните стойности, съдържащи се в предоставения материал. Основните характеристики на системата са, че може да се изгради по компактен и модулен начин; работи в затворена камера при висока температура; сублимира материалите, т.е. твърдите вещества преминават непосредствено в пари, без да преминават през течно състояние; няма горене, няма комини, няма емисии, а окисляването на материалите става с използване на кислорода на водата, естествено присъстваща или специално инжектирана, като по този начин се отделят големи количества водород.
– Кога се надявате да е готов първият прототип, който да даде отговор на притесненията ви (ако има такива) верни ли са били всичките ви изчисления и наистина ли сте направили революция?
– Имахме идея и се надявахме да можем да изработим прототипа през 2021 г., като за целта щяхме да кандидатстваме за финансиране по програма EUROSTARS, но разразилата се пандемия забавя плановете ни както за финансиране, така и за патентоване на разработката. В момента обмислям предложения за финансиране от фонд, работещ с чуждестранна банка, и израелска организация, инвестираща в стартъпи и нови технологии.
– Какво е успехът за Вас?
– За мен успехът е усещане в самия себе си. След това става видим и за околните. Ако следваш мечтите си, ако си постоянен и упорит в това преследване и не се отказваш, успехът неминуемо ще дойде.
– Какво искате да промените?
– Искам хората около мен, хората около нас да бъдат по-усмихнати и по-щастливи. Искам да променя мисленето им от „чашата наполовина празна“ в „чашата наполовина пълна“. Радвам се, че макар и бавно, успявам – поне с тези около мен. Искам да покажа на хората, че оползотворяването на отпадъци е бъдещето, че този бизнес може да функционира честно и почтено. Знам, че това ще бъде дълъг и труден процес, и това ме мотивира, а не ме отказва. За съжаление фокусът на обществото е върху негативната страна на оползотворяването на отпадъци. Медиите показват само лошите и негативни страни на този бизнес, без да показват положителните и добри практики. Например „ЕкологистикА” ЕООД, която е съставена от знаещи и можещи експерти, чрез експеримент през 2016 г. доказа, че съвместното горене на RDF и въглища е по-безопасно за здравето на хората, околкото изгарянето само на въглища. Резултатите от този доклад ще дадат възможност за развитие на българските ТЕЦ, които са изправени пред угрозата да бъдат затворени в най-скоро време и да оставят стотици хора без работа и препитание. Някъде да сте чули и видели доклада от този ескперимент? Дали МОСВ знае за него? Дали го ползва? Защо не помислим заедно как да съхраним нещо изградено, вместо да го разрушим, както направихме със стотици предприятия…
– Какъв очаквате, че ще е крайният ефект от проекта?
– Това е важен въпрос и обобщаващ каква е идеята ни. Резултатът ще е положителен ефект върху природата и намаляваме значително обема на депонирането, както и вредните емисии във въздуха и почвата. След като премине през газификатора, обемът на твърди битови отпадъци намалява от 75% до 85%. Тоест за всеки тон на практика ще се депонира между 15% и 25% отпаден материал. Този материал няма да има мирис, няма да отделя метан в атмосферата, няма да гние в депото и съответно няма да застрашава от замърсяване повърхностните и подпочвени води. От друга страна, получаваме сингаз, който ще се използва в газгенератор. Използването на този сингаз в такъв вид генератор намалява значително вредните емисии за kW и ще получаваме електроенергия и топла вода, която ще бъде достатъчна да подсигури топлина за голяма оранжерия или топлофициране на средно голям квартал.
– Амбициите Ви са огромни, също както и целите Ви. Има ли ограничения и граници, които не бихте преминали, за да ги постигнете?
– Има, разбира се! За мен целта определя, а не оправдава средствата. На първо място не бих преминал законите на държавата, също така не бих преминал и собствените си морални граници. Веднага Ви давам един пример: разработките, които правя, са чрез моя фирма, създадена през 2008 г. за друг, тогава успешен бизнес. През 2012 г. бизнесът ми замря и фирмата изпадна в затруднения, но вместо да я продам на социално слаб и да се отърва от нея, я запазих и когато бях уверен в успеха на новото начинание, я преименувах, смених предмета й на дейност и продължавам напред. Във връзка с отпадъците съм имал и продължавам да получавам предложения за бизнес, които отказвам само защото идват от хора, които искат да направят далавера и не се интересуват от последствията за останалите и околната среда.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Примерни схеми на идейната разработка
