Може би сте от онези южни души, за които жаждата за живот се стопява с последните дни на лятото. Зимата иде и тази мисъл смразява мозъка на костите ви. Следващите няколко месеца ще прекарате с два чифта плетени чорапи и с най-киселата физиономия, за която сте тренирали лицевите си мускули. Замръзвате по-бързо от чаша вода на Плутон. Сигурно го знаете, но все пак – средната температура на най-студената вече бивша планета в Слънчевата система е -197 градуса. Но таргет групата на този текст сте вие, бели бродници, чиито вратове са вечно схванати от търпеливо вглеждане за първия сняг по склоновете. Вие, които обитавате съвсем различна и много по-заскрежена вселена.
Очакват ви дни на трескава радост, шеметни скорости и вледенени сополи. Отново ще предизвикате себе си и (пази боже) хирурзите в спешното отделение. За вас фрактура на тибията е съвсем приемлива цена за щастието, което ви носи плъзгането по ужасно студена повърхност. И все пак – традиционните зимни спортове са приятни и вдигат адреналина, но далеч не са замразената черешка върху сладоледената торта. Време е да опитате нещо различно. Да проведете нови смахнати експерименти в областта на физиката и биологията.
Ще ви разкажем за няколко… нека ги наречем зимни активности. Не очаквайте да ги видите в програмата на Олимпийските игри в Пьончанг след няколко месеца. Въпреки това те определено са COOL. Във всеки смисъл на думата.
Маратон на Северния полюс
Името е достатъчно красноречиво. Едни странни хора тичат по 42 километра на Северния полюс и твърдят, че това им носи удоволствие.
Както се досещате, освен с откровения студ бегачите трябва да се справят и с неравната ледена повърхност. Понякога преспите са толкова дълбоки, че им се налага да тичат със снегоходки. Добрата новина е, че по маршрута са разположени палатки, в които участниците могат да се стоплят, както и лекари, които знаят как да третират измръзвания и са наясно с първите симптоми на бялата смърт. Най-готиното е, че всичко това се случва върху Атлантическия океан, което го прави единствения маратон на вода.
Скийоринг
Всъщност тази налудничава дисциплина е присъствала на Олимпиадата в Сен Мориц през 1928 г., макар и само с демонстрационен характер. Казано най-просто – куче или кон тегли човек върху ски. Всичко започва преди няколко века в Скандинавия и Аляска като средство за транспортиране из безкрайните снежни полета.
Днес състезания се провеждат обикновено на две дистанции – 5 км и 20 км. За допълнително забавление и трудност се добавят рампи и различни препятствия по трасето. Освен това старомодният животински впряг понякога се заменя със снегомобил. Нещо като водни ски, но не съвсем. Майсторството се изразява в перфектния баланс между два движещи се обекта.
Синхронно
пързаляне
Тук имаме фигурно пързаляне с изпълнение на сложни съчетания от голям брой
състезатели. Първите демонстрации бяха направени на игрите в Солт Лейк Сити
през 2002 г., но те очевидно не са впечатлили важните клечки от Международния
олимпийски комитет. Във всички случаи да се пързаляш синхронно не е по-лесно,
отколкото да плуваш синхронно.
Впрочем за място под северното слънце се бори още един естетически спорт – ски балет. Известен е още като акроски и е микс между ски и фигурно пързаляне. Включва превъртания, скокове и други елементи, които биват оценявани от съдийски екип.
Банди
Това на практика е хокей, само че с топка вместо с шайба. И е доста подобен на футбола – във всеки отбор има по 11 играчи, двете полувремена са по 45 минути.
Тук има повече „дрибъл“, а вратарят не разполага със стик и поради тази причина резултатността е далеч по-висока в сравнение с традиционния хокей. Банди се радва на солидна популярност в Скандинавия, Русия, Индия, Казахстан и дори Англия. Въпреки това не е сред сериозните кандидати за олимпийските игри.
Скоростно
спускане със ски
Звучи сякаш някой упорито си търси белята. Целта е да развиете максимална скорост
по права линия надолу по склона. Първата мащабна изява на състезателите е по
време на Олимпиадата в Албервил през 1992 г. Разбира се, дисциплината не е
официална, тъй като опасността е прекалено висока. Световният рекорд принадлежи
на италианеца Иван Оригоне – 254.958 км/ч през 2016 г. Той всъщност е и
човекът, развил най-голяма скорост на сушата без използване на механична тяга.
Пързаляне
с лопата
Нещо неясно? Сядате върху лопата и започвате да се пързаляте. Важното е да е
стръмно и да не си задавате никакви екзистенциални въпроси.
Корените водят назад към 70-те години, когато операторите на ски лифтовете използват оръдията на труда, за да се придвижат по-бързо. Сега вече се провеждат световен шампионат – всеки февруари в Ню Мексико. Състезателите развиват до 110 км/ч.
Пързаляне
с уок
Преди всичко нека изясним какво е уок. Това е дълбок кръгъл китайски тиган с
много малък диаметър на дъното, което позволява да се пържи с малко мазнина и
на силен огън. Въпросът е защо това чудо не е на рафта в кухнята, а се плъзга
върху заледено трасе… Спортът започва като шега, когато германски TV водещ го
включва в шоуто си през 2003 г. Очевидно ситуацията бързо излиза от контрол. На
състезателите им се налага да носят защитна екипировка, подобна на тази в
хокея. И това е добре, защото скоростта често надхвърля 120 км/ч. За капак
съществува и четворен уок – съдовете се прикачат един за друг с помощта на
дървена рамка.
Юкигосен
Вероятно сте застанали нащрек още докато сте сричали названието. Парадоксът е, че всички ние сме практикували този спорт. Да, точно така. Всъщност юкигосен представлява епична битка със снежни топки .
Заслугата за прехода от невинна детска игра до сурова надпревара е на японците. Два отбора от по седем играчи се замерват здравата с предварително подготвени топки. За арена служи снежен корт с няколко укрития. Целта е да плениш флага на съперника, без да бъдеш уцелен. Естествено, сериозният снежен бой изисква солидна екипировка. Състезателите са оборудвани със специални каски, за да не се загуби окончателно елементът на забавление.
По материали от premium.bg
