Хората, обичащи да тичат за здраве, често чуват предупреждения за „износването“ и уврежданията на коленните стави, от които бегачите нерядко страдат.
Тези твърдения не са напълно необосновани – лежат на идеята, че редовното натоварване на коленете води до износване на гъвкавата хрущялна тъкан, която облекчава триенето и поема механичните сътресения при движение. При свръхнатоварване и неразумно често, неправилно или твърде продължително тичане изтъняването на хрущялните капсули на колянната става наистина може да се случи и да доведе до триене между фемура (бедрена кост) и тибията (голям пищял). Болката, вдървеността и възпалението, които се изпитват в това състояние, са характерни за заболяването остеоартрит.
Научни изследвания демонстрират, че това е частично вярно и се отнася за специфични групи тичащи. Такава група например са мъжете под 50-годишна възраст, които изтичват повече от 32 километра седмично.
Други изследвания, сравняващи физическото здраве на дългогодишни бегачи с това на плувци и хора, водещи по-заседнал начин на живот, не открили статистически значими разлики в здравето на коленете им и риска от развитието на артритни заболявания.
Изследване от 2016 г. потърсило отговор на въпроса „Полезно ли е тичането за колянното здраве““ и документираните в него данни сочат, че отговорът най-вероятно е „да“.
Екип учени наблюдавали какво се случва в самата става. Били избрани доброволци – мъже и жени, активни бегачи под 30-годишна възраст, и без медицинска история на коленни проблеми. По време на двудневното изследване учените събирали от тях проби от кръв и синовиална течност – естественият лубрикант в човешките стави. Пробите били събирани в първия ден, преди и след 30 минути интензивно бягане на пътека и на втория ден, преди и след 30 минути, прекарани в седяща позиция.
В получените проби учените търсели провъзпалителни молекули, свързани с развитието на артрит. Бил измерван и обемът на съединение, наречено хрущялен олигомерен матричен протеин (COMP), чието високо съдържание в синовиалната течност е белег за артритно заболяване.
Според данните след тичане бегачите имали по-ниски концентрации на споменатите молекули в коленните стави и по-високи в кръвта си. Седенето обаче забележимо повишава концентрациите на COMP и провъзпалителни молекули в колянната течност и ги понижава, макар и леко, в кръвта.
Изследването не е категорично, но сочи към заключението, че тичането изпомпва тези съединения от коленните стави и всъщност понижава вероятността от развитие на артритно състояние. Изтласканите в кръвта провъзпалителни молекули са в твърде ниски концентрации, за да навредят на имунния баланс на тялото.
