Животът на Тодор Лазаров е изпълнен с изненади и предизвикателства. Неговият път започва от село Полето, близо до Симитли, и стига до Холивуд и участие в най-големите световни филми.
Младият българин се мести в София на 14 години с идеята да сбъдне мечтата на баща си да стане футболист в ЦСКА. Вместо това обаче приятел го води със себе си на тренировка по самбо в джудо клуб “Джудо-Шун “.
“Когато влязох в залата по джудо и самбо, се почувствах страхотно, беше любов от пръв поглед. Имам редица състезания с националния отбор, а след това се занимавах с треньорска дейност”, разказва Тодор в интервю за Vesti.bg
Съвсем случайно преди 20 години той попада на снимките на филм като каскадьор и така започва успешната му кариера, която го е срещнала с едни от най-големите звезди в киното.
„Никога не съм вярвал, че ще се занимавам с подобно нещо. Имах късмет, който след това успях да опитомя. Най-трудната каскада в живота ми е в руския филм „Тарас Булба“, където падам от 18 метра височина”, споделя каскадьорът.
Относно трудностите и колебанието по време на работа Тодор казва, че когато човек не е сигурен в това, което прави, по-добре да не се впуска изобщо.
„Поколебаеш ли се, просто не го прави. Винаги трябва да си 110% сигурен”, категоричен е той.
Според Тодор, за да се занимава човек с каскадьорство, са нужни много качества, сред които доза талант, кураж и голям професионализъм. Но преди всичко човек трябва да бъде спортна натура.
За 20 години той посещава стотици държави на почти всички континенти. Участва в снимки в Колумбия, Малайзия, Индия, Нова Зеландия, САЩ, както и в много европейски държави. Играе в над 100 филма, сред които „Троя“, „Непобедимите“, „Хрониките на Нарния“ и др., като броят им продължава да расте.
“Всеки ден си казвам че мога да бъда по добър както като човек, така и в това, което правя. Вдъхновява ме любовта, тя е двигател, който ни бута напред. Когато обичаш, се вдъхновяваш да вървиш напред именно заради това човек трябва да обича работата си”, споделя 40-годишният българин.
Редките моменти, когато не лети на път към поредното приключение, Тодор използва, за да се върне у нас и създава фондацията „Благодаря ти“.
“Аз от много години се опитвам да помагам с каквото мога, но в един момент реших, че мога да направя и нещо повече. Затова създадох фондацията, като идеята ми беше да се срещам с хората в нужда и с онези, които биха искали да им помогнат”, заключва той.
