Монасите от манастира в с. Копиловци край Кюстендил отказват да преминават към лятно часово време, обявили го за неканонично и противоестествено
В събота срещу неделя местим стрелките с един час напред. Правим го от 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов. Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”:
„В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни на лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам немалко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така в началото на 1979 г. излезе постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец”.
Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959-1972 г. (13 години).
През 1997 г. е прието постановление на МС №94/13.03.1997 г., с което е възприет настоящият регламент за местене на стрелките всеки последен уикенд на октомври и на март, съгласно евродирективата, цитирана по-горе. Видно от цитираните по-горе документи на Европейската комисия, страната ни има суверенното право да премахне въртенето на стрелките два пъти годишно – достатъчно е правителството да отмени ПМС 94/1997 г.
Продължаването на тази доказано вредна практика (въпреки чиновническите твърдения на ЕК за обратното) е единствено въпрос на историческа инерция, подценяване на проблема и нерешителност от страна на правителството да действа самостоятелно, без поклони пред еврочиновниците.
Статистически анализ, извършен в България от Енергийния системен оператор и отчитащ консумацията на електроенергия за последните три години, показа икономии вследствие от неизползването на изкуствено осветление, оценени на 20,5 GWh годишно, или около 0,01% от общата консумация на страната за 2005 г. На глава от населението това количество енергия се равнява на около 60 стотинки за година, което е крайно неубедителен енергоспестяващ ефект.
На другата страна на везните стоят множеството негативни ефекти върху здравето и поведението на хората, вследствие нарушаването на биологичния им ритъм. Проблеми със съня и концентрацията, повишена раздразнителност (дори агресивност), склонност към самонараняване, изостряне на хронични заболявания (особено сърдечносъдови), а оттам – увеличен риск от катастрофи, трудови злополуки, инсулти и инфаркти, самоубийства и пр. Това са основните ефекти от местенето на стрелките, за които психолозите и лекарите са единодушни, че трябва да бъдат отчитани, респективно – че прилагането на мярката е неоправдано, особено на фона на пренебрежимо малкия енергиен ефект от нея, пише в блога си Анета Алашка от Българската стопанска камара, която е и обучител на студенти от Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград.
Смяната на часовото време с лятното време е една голяма кражба от нашия сън и здраве, на която ние доброволно се съгласяваме, но и никой не ни пита. Центърът за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (US Centers for Disease Control and Prevention) разглежда недоспиването като обществен здравен проблем. Според изследване на неправителствената организация „Better Sleep Council“ около 60% от американците чувстват ефектите от недоспиване през понеделника след преминаването към лятно часово време, а почти 3/4 от работниците над 30 години казват, че недоспиването е засегнало работата им – най-често чрез понижаване на продуктивността. Според д-р Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет „в резултат от промяната на часовото време по-голямата част от населението е с драстично намалена производителност, намалено качество на живот, увеличена чувствителност към заболяване, хронична преумора. Човек е просто уморен!“. Според д-р Ронеберг „светлината не прави същите неща за организма сутрин и вечер. Повече светлина сутринта се отразява добре на тялото, но повече светлина през нощта още повече ще забави часовника на тялото, а това крие сериозни рискове за здравето“.
Според изследването на Мюнхенския университет биологичният часовник никога не се адаптира към лятното часово време. Изследователите обясняват, че биологичният часовник е в унисон с природните промени в светлината през всички сезони и не реагира добре на изкуствени или социални промени във времето. „Смяната на часовото време е една от онези човешки арогантности, според които мислим, че можем да правим каквото си искаме. Ние забравяме, че има биологичен часовник, който е толкова стар, колкото живите организми, и не може да се обърква поради чисто социални причини. Промяната на времето не може да заблуди вътрешния часовник на организма, който следва промените в слънцегреенето в зависимост от това къде живеете“.
Особено тежко се отразява на хората, които имат проблеми със съня, което ги направи неработоспособни и дори опасни за околните, защото стават нетърпимо раздразнителни, избухливи и провокират конфликти. По данни на Световната здравна организация между 40 и 45 на сто от хората в Европа, включително и в България, страдат от безсъние, като една от най-честите причини за това хората отбелязват смяната на часовото време. Изкуственото пренареждане на денонощието води до несъответствие с биологичния ритъм на човек и влияе на центъра за регулиране на съня и бодърстването, който се намира в главния мозък.
„В понеделник и вторник след преместването на часовниците с един час напред през март се свързва с увеличение от 10% на риска от сърдечен удар. Обратно, когато през октомври се върнем към стандартното време, този риск намалява с около 10%“, казва Мартин Йънг, Ph.D., от департамента по сърдечносъдови заболявания към Университета на Алабама.
Превъртането на часовника напред или назад с един час може да бъде свързано с повишен риск от исхемичен инсулт, според проучване, проведено във Финландия в период от 10 години. В рамките на проучването е изследван процентът на инсулт при 3033 души, хоспитализирани по време на седмицата след смяната на времето. Изследователите са установили, че случаите на исхемичен инсулт се увеличават с 8 на сто през първите два дни след прехода към лятно часово време, а в следващите два дни няма разлика.
Установено е, че първите дни след превъртането на стрелките хората са раздразнителни, лесно се уморяват, не са концентрирани в необходимата степен, а това може да доведе до редица инциденти, включително трудов травматизъм и катастрофи.
Загубата на сън ни прави нещастни. Едно проучване на германци в седмиците преди и след прехода към лятното часово време, когато часовникът превключва напред, показа отрицателно въздействие в продължение на цяла седмица, след като е извършена промяната
Особено тежки са последиците от смяната на времето през пролетта, тъй като съвпада с цялостното изтощение на организма след зимния период (т.нар. пролетна умора). Т.е. налице е комбинация от негативни фактори, към които е редно да добавим и цялостния стрес, на който е подложен съвременният човек.
Енергийният ефект е съмнителен
Главен аргумент за използване на „лятно“ и „зимно“ време е икономията на енергия. Посочва се, че в различните страни се спестява от 0,5 до 3% от общото потребление, но последните проучвания сериозно оборват подобни твърдения.
За България икономията е между 60 ст. и 1 лев на човек/годишно, но няма доказателства, че спестяването на енергия се дължи на лятното часово време. Влияе и подмяната на старите лампи с енергоспестяващи
По-нови изследвания са показали, че няма разлика при употребата на електричество на места, които не използват ЛЧВ, в сравнение с места, които го правят. Статистически анализ, направен в Калифорния, установи, че удължаването на времето на дневна светлина е „с малък или никакъв ефект върху потреблението на енергия“.
Според статия в The Energy Journal (официалното тримесечно издание на Международната асоциация за енергийна икономика) „съвременните изследвания обаче поставят под съмнение степента и дори посоката на ефекта на лятното часово време върху консумацията на електроенергия. Представлявайки първия мета анализ в тази литература, ние събираме 162 оценки от 44 проучвания и откриваме, че средната отчетена оценка показва леки икономии на електроенергия: 0,34% през дните, когато се прилага лятно часово време“.
Има дори данни за увеличено потребление през топлия сезон, заради по-дългата работа на климатиците вечер. Статия относно южната част на щата Индиана от 2008 г. например гласи, че въвеждането на лятното часово време там е повишило разхода на електричество с 9 млн. долара годишно.
Авторите на идеята за смяна на времето са целели пестене на свещи. По тяхно време така са били осветявани улиците. Днешното улично осветление се управлява от фотоклетки, за които няма значение колко е часът, а дали е светло или тъмно.
Въвеждането на лятното часово време става официално за първи път през 1916 г. в Германия през Първата световна война, с цел пестене на въглища. Т.е. това е била една военновременна мярка, но днес очевидно не сме във война и още по-очевидно животът ни не зависи само и единствено от въглищата, които заемат малка част от енергийния микс на страната.
Лятното часово време има пряка връзка с много заболявания, а разходите в ЕС (по проучване на 9 европейски университета) за медикаменти и други средства за справяне с проблема, са 131 млрд. евро, т.е. по 261 евро на жител годишно. За България няма точна статистика и проучвания, но ако приемем, че покупателната ни способност (респ. – цените на медикаменти и услуги) е около 40% от средноевропейската, то разходите у нас са средно около 100 евро (200 лв.) на човек, или общо за страната – около 1.5 млрд. лв. годишно.
Загуби за животновъдството.
Животните също са подвластни на биологични ритми и ако на хората можем да обясним, че трябва да превъртят стрелките, то на кокошките няма как да им кажем, че трябва да снасят един час по-рано или по-късно, нито на кравите да обясним, че ще ги доят час по-рано или по-късно. Ефектът е намаление на добивите, заболявания при животните и др.
Щети за икономиката носи влошеното състояние на човешките ресурси.
* Проучвания в САЩ показват, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Бърза помощ нарастват с 12%, самоубийствата – с 66%, инфарктите – със 75%, нещастните случаи – с 29%. Десет пъти скача броят на катастрофите в първите дни след преминаването към лятно часово време, показват проучвания в Европа и САЩ, които се отнасят и за нашата страна.
* Рязко скачат и трудовите злополуки, особено сред работещите на поточни линии с непрекъснат процес на действие. В САЩ е установено, че по тази причина икономиката губи около 15 млрд. долара всяка година.
* През 2001 г. изследване доказва, че през понеделниците след последната неделя на март пътните инциденти са повече от обичайното. Друга научна статия от октомври 2014 г. го потвърждава: в национален мащаб – пътните произшествия се увеличават с около 6% през следващите шест дни след завъртането на часовника напред.
* Американско изследване прави дори връзка между някои големи инциденти и недоспиването. Според това изследване петролният разлив на танкера „Exxon Valdez“, случил се на 24 март 1989 г., Чернобилската авария от 26 април 1986 г., както и експлозията на космическата совалка „Challenger“ от 28 януари 1986 г. са причинени именно от недоспиване на някой от работниците.
Лятно или стандартно време да изберем?
Ако изберем за постоянно стандартното време, през лятото ще се съмва в 5.30-6.00 часа и ще се стъмва в 19.30-20.00 часа, а през зимата (както и сега) ще съмва в 7.00-7.30 ч. и ще се стъмва в 17.00-17.30 ч.
Ако изберем за постоянно лятното часово време, през лятото (както и сега) ще се съмва в 6.30-7.00 часа и ще се стъмва в 20.30-21.00 часа, а през зимата ще съмва в 8.00-8.30 ч. и ще се стъмва в 18.00-18.30 ч.
Има обществен консенсус за необходимостта от премахване на тази вредна практика
Социологическите проучвания показват, че над 80% от хората искат местенето на стрелките да спре.
В подкрепа на това желание трябва да се отбележат и множеството петиции до европейските институции, както и редица парламентарни питания по темата.
Впечатляващ е дебат в Европейския парламент от 29.10.2015 г., който постави рекорд по единомислие сред евродепутатите. С изказвания по темата се включиха представители на всички парламентарни групи и всички те се обединиха около мнението, че смяната на времето е неадекватна за съвремието ни мярка, която трябва да бъде премахната. Всички изказали се обвиниха Европейската комисия за това, че подхожда арогантно и чиновнически към темата.
В края на 2016 г. Европейската комисия започна изследване за влиянието на смяната на часовото време върху хората и икономиката. Изследването е по искане на Европейския парламент след писмо от 7 депутати, които са на мнение, че промяната на времето трябва да бъде отменена.
На 8 февруари 2018 г. Европейският парламент прие резолюция, с която задължи Европейската комисия да направи задълбочено изследване на ефектите от ЛЧВ и при необходимост да премахне действащата директива. По време на дебата всички парламентарни групи бяха единодушни, че ЛЧВ е отживелица, която носи повече вреди, отколкото ползи.
В България онлайн пространството изобилства от Фейсбук групи и страници, посветени на проблема. Има и немалко онлайн петиции.
Любопитен, но неслучаен факт е, че монасите от манастира в с. Копиловци край Кюстендил отказват да преминават към лятно часово време, тъй като са го обявили за неканонично и противоестествено
Къде и как се практикува
Лятното часово време не е толкова разпространено – 169 (от общо 258) държави не го практикуват изобщо! През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011), Русия (2014), части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим) и Египет (2014), Азербайджан (2015), Чили (2015), Турция (2016).
Има територии, които имат лятно часово време през цялата година – о-в Макуайр (Австралия), Сан Луис (Аржентина), Беларус (от 2011 г.), Турция и Севернокипърската турска република (от 2016 г.).
Днес почти винаги, ако има промяна, тя е с цял час, но в миналото е имало премествания с половин час, два часа, 20 или 40 минути.
Двучасовото изменение се е ползвало в няколко държави през 40-те години на 20-ти век, а половинчасово е имало в Нова Зеландия в началото на 20-ти век.
В САЩ
САЩ официално започват да прилагат смяната на часовото време през 1918 г. Американските фермери обаче се разбунтуват на тази промяна, тъй като с нея се премахва един час от сутрешната светлина, така че страната се отказва от прилагането на смяната до настъпването на Втората световна война. След нейното приключване няколко щата избират да сменят часовото време. Практикуването на различни часове в различните щати довежда до значителни неуредици.
През 1966 г. с Uniform Time Act САЩ обявяват смяната на часовото време за стандартно за цялата страна (макар щатите да могат да избират дали да участват). В момента само два от щатите – Хавай и повечето от Аризона (без индианците навахо), не спазват този стандарт.
Очаква се обаче от 2018 година още редица щати да се присъединят към тях. Законодателите в Калифорния, Колорадо, Айова, Монтана, Небраска, Роуд Айлънд, Тексас, Вашингтон и Уисконсин са напът да приемат закони за отказването от смяната на времето.
Северно полукълбо
Много държави в Северното полукълбо са въвели лятно часово време, но не всички. Повечето от тях включват почти цяла Европа (без Русия, Беларус, Исландия и ако се сметнат за част от Европа – Грузия и Армения), Северна Америка (с изключение на някои щати в САЩ, територии в Канада и части от Мексико), Близкия изток (без Ирак и Йордания) и две държави в Северна Африка – Мароко и Египет. В по-голяма част от тези държави часовникът се премества с един час напред в последната събота срещу неделя на месец март (напр. 02:00 ч. става 03:00 ч.) и се връща обратно в последната събота срещу неделя на октомври (03:00 ч. се премества на 02:00 ч.).
Иран, Сирия и Израел преместват по-рано часовниците си.
Най-краткото лятно часово време в Северното полукълбо е в Египет – от 24 април до 22 септември.
Южно полукълбо
В Южното полукълбо териториите, сменящи времето, са много по-малко, и тъй като там пролетта настъпва, когато в Северното е есен, те преместват часовниците си напред в периода септември-октомври и ги връщат обратно с един час между февруари и април.
Всяка от държавите си има различен режим. Например, лятното часово време в някои територии на Австралия (Столичната, Виктория, Южен Уелс и почти цяла Тасмания) настъпва на 4 октомври и приключва на 5 април, в южната част от Бразилия лятното време продължава от 18 октомври до 22 февруари, Парагвай, Уругвай и Нова Зеландия също са фиксирали различно време.
Най-дългото „лято“ в Южното полукълбо имат в Намибия, където преместват часовника напред на 6 септември и го връщат на 5 април. От 2015 г. и Чили не практикува въвеждането на лятно часово време.
Каква е практиката в Европейския съюз
Повечето членки на европейските общности приемат лятното часово време през 70-те години на ХХ век. Различните дати, на които всяка страна премествала часовниците, създавали проблеми, особено в транспортния сектор, и затова между 1980 и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва в последната неделя на март и завършва в последната неделя на октомври. Настоящите правила в ЕС се базират на директива от 2001 г.
Последни законодателни действия на ниво ЕС
Юли-август 2018 г. – Европейската комисия провежда обществена консултация, за да събере мненията на европейските граждани. Поставени са 5 въпроса, на които хората трябва да отговорят как преживяват лятното часово време, дали искат да го запазят, или да премахнат съществуващата уредба, и защо, както и да уточнят дали предпочитат часовниците да останат за постоянно с един час напред или назад. Въпреки че продължителността на консултацията беше по-кратка от стандартните 12 седмици, бяха получени близо 4,6 милиона отговора, като над 99% от тях идваха от граждани.
Резултатите от допитването: 84% от всички запитани искат да бъде премахната промяната на часовото време два пъти годишно, докато 16 % искат тя да се запази. Разбивката по държави членки показва, че гражданите и заинтересованите страни във всички държави членки като цяло подкрепят идеята за премахване на промяната на часовото време два пъти годишно; изключение правят Гърция и Кипър, където малко мнозинство от респондентите предпочитат да запазят настоящия режим, докато в Малта резултатите са приблизително 50/50. Повечето запитани от категория „публични органи“ също посочиха, че предпочитат промяната на часовото време два пъти годишно да отпадне. Основната причина, която поддръжниците на идеята за премахването посочват, е здравето на човека, следвана от липсата на икономии на енергия. В тази връзка на 31.08.2018 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер пое ангажимент Комисията да изготви предложение до Европейския парламент и до Съвета за промяна на настоящите разпоредби за смяна на часовото време.
12.09.2018: Европейската комисия публикува в Официалния вестник на ЕС Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на директива 2000/84/ЕО Съгласно документа последната смяна на часовото време на територията на ЕС трябва да стане на 31 март 2019 г. за държавите, които изберат фиксиране върху лятното часово време, а за избралите стандартното часово време последното превъртане на стрелките ще е на 27 октомври 2019 г. Държавите членки трябва да приемат и публикуват не по-късно от 1 април 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с новата директива.
26.03.2019: Решение на парламента, първо четене – T8-0225 / 2019. Гласуване: 410 „за”, 192 „против”, 51 „въздържали се”. Съгласно приетия от ЕП текст:
* Държавите-членки трябва да нотифицират решението на ЕК най-късно до 21 април 2020 г., до 31 октомври 2020 г. да информират ЕК върху кое часово време ще се спрат, а до 1 април 2021 г. да приемат и публикуват промяна в националното си законодателство, която да отразява новия регламент за часовото време.
* Ако съответната държава-членка се спре върху лятното часово време, последната смяна, която трябва да направи, е през март 2021 г., а ако избере стандартното (зимното) часово време, последната смяна трябва да е през октомври 2021 г.
* Действащата директива за часовото време от 2001 г. се отменя от 1 април 2021 г., поради влизане в сила на новия регламент.
14.03.2025 г.: Говорителят на Европейската комисия съобщи на пресконференция, че седем години, след като беше предложено отпадане на сезонната смяна на часовото време, все още няма съгласие между държавите от ЕС по този въпрос. „Засега комисията не е оттеглила предложението, но е на мнение, че законопроекти, по които няма решение в срок от пет години, трябва да отпаднат“.
Актуално състояние: Очаква се позицията на Съвета на ЕС и гласуване в ЕП на второ четене.
