Кметицата на Брежани Е. Манолова разкри тайната на пухкавата си погача, Д. Бойчева на качамака…
Жетварски таратор с вода, домашен хляб с квасец, ориз със суджук… бяха сред атракциите в първия по рода си кулинарен фестивал „Симитли среща Логодаж“. В събота на обяд на площада в Симитли среща си дадоха атрактивни дами от село Логодаж начело със секретаря на местното читалище Дафинка Бойчева и изявени кулинари от Брежани, Градево и Крупник.
Зам. кметът по социални и хуманитарни дейности на община Симитли Елеонора Гаврилова разясни, че и друг път са провеждали подобни инициативи, но сега за пръв път са поканили и жители на Логодаж.
„Реално погледнато, двете населени места не са много отдалечени едно от друго, но има различни тънкости и специфики в кухнята, бита и обичаите. Идеята е точно това – да покажем разнообразието и да спомогнем за съхранението и популяризирането на българските традиции“, коментира Гаврилова, която лично се включи в приготвянето на т.нар. жетварски таратор. Тя разказа, че навремето, когато хората са работели на полето, тараторът се е правел с вода, за да не вкисва от високите температури на къра.
„И иначе съставките са краставица, копър, чесън, орехи, сол, захар, оцет“, разказа зам. кметът, докато сипваше водата в голямата тенджера с жетварския таратор.
„Конкуренцията“ пък извади жетварска разхлада, направена от вода, оцет, копър и ситно нарязани пера от зелен лук. Обяснението бе, че в миналото по време на тежката селскостопанска работа хората не са използвали краставици, а са се освежавали с напитката, или по-скоро студена супа с лук.
Противно на очакванията, не се разрази кулинарен дуел, дори напротив. Обединени от общата кауза, двата „отбора“ обменяха опит, споделяха помежду си тънкости на рецепти и дегустираха вкусните ястия, погачи, питки, баници, десерти… Представителите на Логодаж черпиха минувачите с домашна мътеница, а тези от община Симитли щедро пълнеха чаши с греяна ракия.
По програма фестивалът трябваше да стартира в 12 часа, но час по-рано двата щанда бяха отрупани с множество изкушения. Директно на площада бе изваден котлон и бе приготвена пърженица с урда, като за гозбата бяха необходими 5 кг чушки, 3 кг извара и повечко олио, за да е по-вкусна.
На изключителен интерес се радваше и качамакът с пръжки и сирене, който действително беше превъзходен.
„Една от тънкостите е, че брашното е от Македония. Пробвала съм и с различни видове българско, но не е същото. Явно в Македония все още има истински неща, а не само ГМО продукти, и това се отразява на вкуса“, изрази мнение Д. Бойчева.
Най-възрастният участник в групата на Логодаж бе свекървата на Дафинка – 86-г. Веселина Бойчева, която пази и предава на следващите поколения вековната рецепта за домашен хляб. Специфичното е, че той се прави с квас, а не с мая.
„Аз лично слагам към 700 г брашно, вода, квасец и оставям за 24 часа тестото да втаса“, обясни В. Бойчева, а снаха й допълни, че рецептата може да се модифицира, като се използват едновременно няколко вида брашно – бяло, ръжено, от лимец, а същото така хлябът да се поръси отгоре с тиквени и слънчогледови семки.
Хората с наслада похапваха и домашна баклава, блага баница, кексове и тулумбички… За отрицателно време свърши зелникът с краище, дело на Норка Берова от Крупник. Тя разказа, че този вид баница с праз и извара се приготвя от точени изпечени кори, които се наслагват една след друга и се завиват по краищата. Най-отгоре се поставя и специален похлупак под формата на по-малка, но неизпечена кора.
Тънкости разясни и 88-г. Спаска Попова – ненадминат майстор на баниците със сирене… и не само.
Като отличен кулинар се изяви и временно изпълняващата длъжността кмет на село Брежани Емилия Манолова, раздаваща на присъстващите пухкава и прекрасна на вкус погача.
„Тайната е в любовта. Питката става хубава, когато се прави с много любов, трябва да имаш много желание и нещата се получават. Иначе се слагат брашно, яйца, мляко, подходящ съд. Тънкостите са в печенето, но най-вече в желанието“, заключи кметицата, която съчетаваше участието си във фестивала с грижата по двете внучета – момиченце и момченце близнаци.
Че празникът далеч не е свързан само с приготвянето и дегустацията на вкусни гозби, доказа ръководителят на женската фолклорна група „Детелини“ от с. Градево Гергана Зайкова. Тя бе с автентична носия от Пиринския край, която се пази като семейна ценност и се предава от поколение на поколение.
Многообразието и красотата на българските народни облекла демонстрираха и почти всички участници, които впечатлиха не само с кулинарните си умения, а и със съхранението и опазването на българския бит и култура.
А парещите лъчи на слънцето изобщо не помрачиха празничното настроение и ентусиазма. На финала участници, жители и гости на Симитли извиха кръшно хоро на площада и си пожелаха първият по рода си фестивал да се превърне в традиция.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
