Весела глъчка и необичайно оживление цареше в съботния ден в дупнишкото село Джерман. На празника на св. Харалампий бе сложено началото на фестивал на маскарадните игри „На Сурва в Джерман“. Събитието е организирано от местното мародно читалище „Пробуда 1926“ с подкрепата на кметството и Община Дупница. Интересът към фестивала бе голям. Стотици хора от Джерман, съседните села, Дупница, Благоевград, Перник, Земен, Радомир, Сапарева баня и др. се стичаха към стадион „Ботев“, където бе обособена трибуна с места за почетни гости и членове на журито. Трудно бе човек да стигне с превозно средство и да намери място за паркиране. Навсякъде имаше групи с участници, облечени в различни маскарадни костюми и кукерски одежди, с характерни атрибути и символи. Звучеше музика, по пътя към стадиона участниците пееха, свиреха и танцуваха, като общият им брой бе над 1400. Въпреки хладното време и студения вятър хората бяха радостни и доволни, че стават свидетели на такова събитие. Пред вратите на къщите стояха възрастни хора и споделяха, че в селото никога не е имало толкова много хора и такава пъстрота и оживление.
„Никога не съм виждала толкова хора да се изсипят наведнъж в нашето село. Така и ние, старите хора, поне да видим нещо по-различно и интересно. Не можем да видим нищо от света, стоим си вкъщи. Казах на дъщеря ми, че ще ходя до стадиона, обаче е много студено и ще си остана у дома. Имам късмет обаче, че нашата улица е близо и гостите спират пред нас, та ги виждам. Много се радвам, че в Джерман се случва такова нещо“, каза пред репортер на „Струма“ развълнуваната Магдалена Димитрова.
„На Сурва в Джерман“ бе открит с химна на Република България, а след това имаше изпълнение на гайдарите от фолклорната група към местното народно читалище „Пробуда 1926“. Сред официалните гости бяха заместник-кметът по културни и социални дейности Валентина Караганова, председателят на местния парламент Костадин Костадинов и общинските съветници от ДПС Георги Рангелов и Шейхриар Златарска.
Първи пред трибуните излязоха домакините от сурвакарската група на село Джерман, която наброява повече от 300 души. Те бяха облечени в народни носии, сурвакарски костюми с чанове и страшни маски.
На стадиона бяха подредени импровизирани щандове, където се предлагаха храни и ободряващи напитки за участниците и зрителите. На други сергии бяха подредени маски, кукерски символи и перуки. Седалките на спортното съоръжение бяха заети и много от посетителите стояха прави, снимаха участниците в групите, споделяха впечатления и емоции и слушаха с интерес диктора. Той обявяваше реда на участниците и разказваше накратко историята на всяка група, наградите, които имат, и с какво се представят на фестивала.
Показани бяха годежарски и сватбени обичаи и ритуали, сурвакарски традиции, характерни танци, хора, наричания, благословии и др. Впечатляващо бе участието на много млади хора – тийнейджъри и деца. С подчертан възторг публиката посрещаше участието на най-малките и споделяше, че това е верният път – младите, познаващи хубавите български традиции да ги съхранят и предадат на бъдещите поколения. Не пропуснахме да говорим с някои от участниците на маскарадните игри.
Виктор Крастовски е работил като пресевник на асфалтова база.
„Откакто се помним, в селото имаме сурвакарска група. В нашата къща живеем 10 човека и от тях 9 излизат на Сурва, само бабата остава да готви. Иначе всички други сме тук, няма снахи, няма внуци – всички до един сме тук! Аз съм най-старият, след два месеца правя 72 години. Най-важното е всичко да ти идва отвътре. Има както скъпи костюми, така и по-евтини и някак се справяме. Но не ти ли е кеф да го вземеш и облечеш, няма никакъв смисъл. Децата са с кожи и звънци, жените са с носии. Нашето село не е старо, на около 100 години е, преди това сме се водили към Еленово. За нас най-важното е, че поддържаме традицията и ще продължим да го правим с най-голямо желание. Вижте желанието на малките дечица в нашата група. Моите внучета станаха още в 6 сутринта и нетърпеливи дойдоха при мен с думите: „Дядо, давай да закачим звънците на кожите и да тръгваме, че да не закъснеем!“. За мен това е най-голямата гордост и радост. Вече съм стар, но ще продължавам, докато имам сили и мога да се занимавам с това“, сподели Виктор Крастовски от село Изгрев.
Той допълни, че тяхната група ходи на всички подобни маскарадни фестивали у нас, като са били на такъв и зад граница – в северномакедонския град Струмица.
„Всяко едно пътуване е свързано с изразходването на средства и имаме някои лимити в това отношение. Но кметството ни отпуска пари, а и ние събираме, когато минаваме по къщите на празниците. Нашите съселяни ни уважават, както и ние тях, и взаимно си помагаме с всичко“, завърши 72-годишният жител на село Изгрев.
Доста колоритна бе и групата от разложкото село Прибой. Тя наброява около 90 души, в която най-малкият член е едва на 8 месеца, а най-възрастният – Богомил Боянов, е на 66 години. Той ръководи групата от близо 20 години и в Джерман със свирка в уста и сабя в ръка енергично даваше наставления на своите съселяни. Цял живот е бил строител, а в пенсионерските си години се е отдал на групата с още по-голяма страст.
„В момента сме в Джерман в малко по-намален състав, защото върлува грип и част от хората ни са болни. Ходим навсякъде, където ни поканят. Били сме във Велико Търново, Ямбол, Перник и много други места в страната. Няма по-голямо удоволствие от това да се покажеш пред хората и те да видят традициите и обичаите на твоето село. Важно е да ни има, защото гоним злите духове”.
На въпрос как се справят с разходите и какво им коства всяко едно пътуване, Богомил Боянов отговори:
„Наистина е доста скъпо всичко, което правим. Костюмите са може би най-скъпото нещо, имаме и разходи за пътни. Но някак си се справяме, има ли желание, човек ще намери и начин. Събираме пари от Сурва, но даваме доста и от нашия джоб. Каквото и да ни коства, ще продължим да пазим родните обичаи“.
Пожарникар по професия пък е бюлюкбашията на групата от село Беренде, община Земен. 33-годишният Методи Методиев е започнал да участва в дейностите на групата, когато е бил само на 5 години, а от 2020 години вече ръководи своите съселяни и им помага в организацията.
„Всяка година излизаме на 13 срещу 14 януари и обикаляме къщите за здраве и берекет. Ходим на всякакви участия и представяме нашите традиции. Имаше един период, в който пропускахме фестивала в Перник. Това продължи от 1993 до 2011 година, когато отново започнахме да ходим там. Виждате, че в нашата група има доста дечица. Най-малкото от тях е на 3 годинки, а най-възрастният ни участник е 69-годишен. Моето по-голямо дете е 6-годишно и месеци наред ме пита колко време остава до фестивала в Джерман Трудна е изработката на костюмите, след това поддръжката им не е толкова сложна. Но нищо не може да замени тази тръпка. Дори мога да кажа, че чувството е по-хубаво от рождения ми ден!“, категоричен бе пред репортер на „Струма“ Методи Методиев.
Главният инициатор на фестивала Анастасия Давкова не скри своето задоволство от хубавите отзиви, които получи от зрителите и гостуващите групи от цялата страна.
„Имаше много голям интерес към фестивала на маскарадните игри, който направихме. Организираме го за първи път, но се надяваме, че ще се превърне в традиция и всяка година ще идват все повече групи от цяла България. Идеята дойде от сурвакарската група и читалището. Знаете, че тази група има много традиции, които датират от 1960 година. Те бяха инициаторите на цялото това нещо, а ние, като читалище, откликнахме. Готвим се за този фестивал цяла година. В община Дупница за първи път се провежда подобно мероприятие и мисля, че групата от Джерман и хората от Дупница напълно го заслужават. Надяваме се, че „На Сурва в Джерман“ ще влезе в културния календар на Общината и ще стане постоянна част от него. Радвам се, че както зрителите, така и гостуващите групи останаха доволни от организацията и условията тук“, заяви пред репортер на „Струма“ председателят на народно читалище „Пробуда 1926“ Анастасия Давкова, която е и общински съветник в дупнишкия местен парламент.
Тя допълни, че всяка една от 14-те групи получава награда и грамота в различна категория и благодари на спонсорите, без които фестивалът нямаше да се осъществи.
Фестивалният ден приключи и всички присъстващи си пожелаха в идните години той да събира все повече участници и гости. Очакванията на организаторите са „На Сурва в Джерман“ да се превърне в своеобразна емблема на селото и да помогне българските традиции да се съхраняват и предават от поколение на поколение.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
