ТРЕВОЖНА КОНСТАТАЦИЯ! Секретарят на МКБХ Любка Костадинова: Благоевград е предпочитан от престъпниците за трафик на хора с цел сексуална експлоатация

Любка Костадинова е секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора от 2012 г.  Завършила и магистърска степен „Национална сигурност“ в Правно-исторически факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“ и бакалавърска степен по „Публична администрация” в същия факултет. От септември 2020 г. до настоящия момент е докторант в катедра „Социология“, Философски факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“. Дисертационният й труд е в областта на противодействието на трафика на хора в България.

– Г-жо Костадинова, в какво се изразява дейността на Местната комисия за борба с трафика на хора?

– Местните комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ) се създават по предложение на Националната комисия за борба с трафика на хора при Министерски съвет на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за борба с трафика на хора (ЗБТХ) към общини в цялата страна с висок риск за разпространение на престъплението трафик на хора. МКБТХ са създадени в градовете Благоевград, Сливен, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Русе, Плевен, Пазарджик, Пловдив и се председателстват от заместник-кмет. Председател на МКБТХ – Благоевград е г-жа Мария Петрова, заместник-кмет по икономика, финанси и европейски проекти. МКБТХ – Благоевград е създадена през 2012 г. Членове на МКБТХ – Благоевград са представители на Гранично полицейско управление, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, Регионално управление по образованието, Окръжен съд, ОДМВР – Благоевград, сдружение „Център за международно и европейско право“, Дирекция „Здравеопазване“, Община Благоевград. На всяко заседание на МКБТХ присъства прокурор от Районна прокуратура – Благоевград.

– Каква е ролята Ви на координатор?

– Секретарят на МКБТХ – Благоевград е регионален антитрафик координатор, който организира цялостната дейност на комисията. Прилага изпълнението на националната политика и стратегия на местно ниво, създава съвместно с членовете на МКБТХ регионалните политики спрямо спецификите на региона. Осъществявам обща, селективна и индикативна целенасочена превенция на различните форми трафик на хора, както на ниво отделни личности, така и на ниво семейство, група и общество, чрез организиране и провеждане на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи. Също така организирам специализирани обучения, уебинари, семинари и дискусионни форуми във връзка с актуалните тенденции, свързани с престъплението, с цел надграждане капацитета на експерти от различни институции, в това число съдии, прокурори, разследващи полицаи, инспектори ДПС, разузнавачи, социални работници, както и педагогически специалисти от образователната система, които имат ключова роля в личностното развитие на децата. Участвам в работни групи, давам становища, работя в тясна връзка с отговорните институции по всички аспекти на темата за трафика на хора.

– Как реагирате при получаване на сигнал за трафик на хора и какви са първите действия за защита на жертвите?

– Ролята на секретаря на МКБТХ е да координира случаите с всички отговорни институции, съобразно процедурите и водещите принципи на работа, определени в Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик. А те са безусловна подкрепа на жертвите, сигурност и безопасност, конфиденциалност и защита на личната информация, недискриминативно отношение, защита на интересите на пострадалото лице, участие на пострадалите във взимането на всички решения, свързани с тях, информирано съгласие, индивидуален подход и емоционална подкрепа, необвинително отношение, както и интересите и благосъстояние на детето (в случаите, в които пострадалото лице е дете). Случаи за пострадали лица от престъплението могат да бъдат докладвани освен в полицията, също така в офиса на МКБТХ, в Национална комисия за борба с трафика на хора на телефон 02/807 80 50, на телефон 0800 20 100 – Национална телефонна линия за борба с трафика на хора, която е денонощна и се избира безплатно от България и ЕС.

– Трудно ли се разкрива престъпление като трафик на хора? Какви са спецификите?

– През последните години светът преживява множество кризи със значителни хуманитарни последици. Освен въоръжените конфликти, тероризма, природните бедствия, предизвикани вследствие на изменението на климата, продължаваща пандемия с Ковид-19 и други извънредни ситуации, както и нарастващата икономическа несигурност, изострят съществуващата уязвимост на хората и общностите в глобален план, като същевременно създават нови рискове и намаляват възможностите за преживяване. Значителен брой хора са принудени да напуснат домовете си в стремежа да запазят живота и сигурността си, което ги превръща в лесна цел за организираните престъпни групи, които от своя страна бързо се възползват от възможностите за експлоатация на кризата и адаптират своите действия, включвайки нови престъпни схеми и подходи. Трафикът на хора се характеризира с висока латентност, често се осъществява паралелно с други престъпни дейности и тези предизвикателства имат възможност да затруднят разследването. Значителен брой от жертвите остават незабелязани поради спецификата на противозаконната дейност и не се включват в официалните статистически данни.

При набирането на жертвите продължават да бъдат актуални по-меките методи за въвличане. Наблюдава се и трайна тенденция трафикантите да изграждат емоционални връзки с потърпевшите лица, като не са изключения случаите на съжителство на семейни начала между тях и жените, предлагащи сексуални услуги. По-високото заплащане в страните крайни дестинации (там, където пострадалите лица се експлоатират) е факторът, който трафикантите използват, за да убедят жертвите, че могат да им осигурят добри доходи и по-хубав живот. Поради тези причини в последно време се забелязва увеличаване на броя на жените, които доброволно се съгласяват да бъдат въвлечени в проституция. Проблемите за тях възникват на територията на страната крайна дестинация поради несъответствие между обещаните и действителните условия на работа и заплащане. 

Информационно-комуникационните технологии (интернет и социалните мрежи) имат все по-голяма роля в набирането и контрола на жертвите. За набиране и контролиране на жертвите се ползват социалните мрежи и мобилни приложения, както и за рекламиране на сексуални услуги пред широк кръг от клиенти. Различни публикации в социалните мрежи или лична кореспонденция с извършителите могат да бъдат използвани с цел държане в принудително подчинение на жертвите. Предварително създадени порнографски материали могат да бъдат използвани с цел склоняване на жертвите към проституция. Формално или неформално идентифицираните пострадали лица са предимно млади жени и момичета с ниско ниво образование, с липса на социален опит, често произхождащи от дисфункционална семейна среда. Лесно доверчиви и едновременно с това търсещи възможности за по-добър живот и по-добре платена работа извън страната, без критично отношение към потенциалните рискови ситуации. 

• Какви са формите на трафик на хора и кои са най-разпространените?
• Трафикът на хора се свързва и с други престъпни дейности, като нелегална миграция, пране на пари, злоупотреба с власт, корупция, търговия с наркотици, контрабанда на оръжие, киберпрестъпления и други. Основните форми на експлоатация са сексуална експлоатация, трудова експлоатация, принудително извършване на престъпления, принудителна просия и джебчийство, трафик на хора с цел отнемане на телесни органи, течности, тъкани и клетки, трафик на бременни жени с цел продажба на новороденото, сключване на принудителен брак. Важно е да отбележим, че независимо от доброволното съгласие на пострадалото лице да предоставя сексуални услуги например, то е жертва на престъплението, защото е експлоатирано, защото са използвани методи на принуда, измама, заплаха.

По данни от Национален доклад за 2021 г. на НКБТХ България продължава да бъде основно държава на произход за жертви на трафик на хора. Устойчива остава тенденцията, наблюдавана и в предходни периоди, в по-малка степен да бъде и страна на транзит и крайна дестинация за пострадалите. По данни на отговорните институции, имащи ангажимент във връзка с разследването и преследването на престъплението, както и според данните, свързани с подадените в администрацията на НКБТХ сигнали (2021 г.), случаите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация продължават да бъдат преобладавaщи за страната в сравнение с другите форми на експлоатация. Докладваните случаи на формално или неформално идентифицирани жертви са свързани основно с международен трафик в икономически развитите западноевропейски държави, сред които Германия, Австрия, Холандия, Великобритания, Франция, Дания, Норвегия, Гърция, Полша. Важно е да се отбележи, че страните с легализирана проституция са най-често страни на крайна дестинация, където жертвите биват експлоатирани. Запазва се тенденцията от предходната година трафикът на хора в границите на страната, предимно с цел сексуална експлоатация, да се повишава като възможно следствие от епидемиологичната обстановка и мерките за ограничаване на пандемията с Covid-19. Вътрешният трафик на хора е съсредоточен основно в столицата и големите градове, а в курортните места има сезонен характер. 

Организираните престъпни групи използват различни механизми за контрол над жертвите на сексуална експлоатация, като прилагане на психологическо и емоционално въздействие, обвързване чрез дълг, отнемане на документите за самоличност, изолация, използване на сила, заплаха, принуда и други. Насилствените методи се използват основно на етапа на експлоатацията и контрола над пострадалите. 

Трафикът на хора с цел трудова експлоатация е втората по разпространение форма, в която биват въвличани българските граждани, насочен отново към западноевропейски държави, сред които Франция, Холандия, Швеция, Австрия, Ирландия, Полша. Жертвите са набирани предимно от по-слабо развитите икономически региони на страната, в които е характерно ниско заплащане на труда и високи нива на безработица. Продължава тенденцията жертвите да се експлоатират в сектори като селското стопанство и строителството, някои индустриални сектори, в професии, свързани с обслужване на домакинствата (домашни помощници и болногледачи), както и в сферата на услугите и транспорта. 

Най-честите нарушения, докладвани вследствие на контролната дейност на компетентните институции, са свързани със заплащане на такси за набиране на работници от търсещите работа, промени в условията на договорите без съгласието на работещите, забавяне изплащането на възнаграждения, като средство за държане в положение на принудителна заетост, злоупотреби при командироване или предоставяне на персонал, в това число лоши условия на труд, срещу минимално възнаграждение или неизплащане на такова, липса на застраховка и други. 

Предпоставките за въвличане в трафик на хора с цел трудова експлоатация включват ниския жизнен стандарт на потенциалните жертви, по-високото заплащане на труда в страните на крайна дестинация и търсенето на евтина работна ръка в тези държави. При набирането на жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация трафикантите все по-активно използват интернет и социалните мрежи, където публикуват обяви за работа.

Трафикът на хора с цел просия има своя дял по отношение на експлоатацията на български граждани в западноевропейски държави с по-висок стандарт на живот, сред които Франция, Швеция, Австрия, Великобритания. Престъпните групи, занимаващи се с този вид трафик на хора, са сформирани основно на родов и кланов принцип. Жертвите се набират от територията на цялата страна, най-вече от слабо развитите икономически региони. Примамват се с обещания за бърза печалба и никакви разходи от тяхна страна за пътуване, квартира, храна и др. Най-често жертви стават лица от малцинствените етнически групи, хора с увреждания, бездомни, необразовани, без близки и роднини, такива в неравностойно положение или в тежко материално състояние. 

Бедността винаги е била определяна като един от факторите, които правят хората по-уязвими за въвличане в трафик. Трафикът на хора се реализира на принципа на търсенето и предлагането. От гледна точка на предлагането – неравенството, безработицата, бедността, социалното изключване, войните, политическата нестабилност, домашното насилие и дискриминацията са сред причините, които карат хората да търсят работа, възможност за обучение или нов живот в друг град или държава, за да оцелеят. От гледна точка на търсенето – трафикът на хора е подхранван от нуждата в развитите и богати страни от евтини продукти и евтин, нискоквалифициран и леснодостъпен труд. Рестриктивните миграционни политики и липсата на защита на трудовите права за жените и мъжете мигранти поставят хората, търсещи по-добър живот в чужбина, в още по-уязвима позиция. Организираните престъпни групи имат огромни финансови ползи от създаването на мост между търсенето и предлагането.

– Рискова точка ли е Благоевград по отношение на трафика на хора? През последните месеци имаше няколко разкрити случая на сексуална експлоатация на жени в хотели.

– Географското разположение на Благоевградски регион, граничещ с Р Гърция и Р Северна Македония, наличието на туристически центрове и дестинации, интензивното движение по главен път Е-79 и АМ „Струма“, както и наличието на социално-икономически фактори, налагат тенденцията през последните години регионът да се утвърждава като предпочитан за престъпните структури, както и за отделни лица, свързани и участващи в трансграничен и вътрешен трафик на хора. Както на европейско и национално ниво, така и за регион Благоевград се запазва тенденцията за преимуществено разпространение на случаите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Методите за въвличане са идентични, както на национално ниво. Тук е мястото да обърнем внимание и на най-разпространения метод за въвличане в трафик на хора с цел сексуална експлоатация „Lover boy”, или „Методът на любовника“. Това е стратегия, която трафикантите използват, насочвайки се към набелязаните жертви. Той я обсипва с внимание и симпатии. Кани я на среща. За известно време той не пести средства, за да я обгрижва. Всичко това е част от „плана“ за спечелване на нейното доверие. След като романтичната връзка бъде създадена, идва периодът за убеждение на жертвата да търсят „по-добро място за живеене“ и „по-добър живот“. Често жертвата вследствие на силната емоционална обвързаност не идентифицира рисковите ситуации, които на един следващ етап ще я въвлекат в трафик.

До настоящия момент от РП – Благоевград се наблюдават осем досъдебни производства по чл. 159а до 159г от НК – трафик на хора.

• Какви са мащабите на това престъпление и генерираните от него печалби?

– Според актуални налични данни, предоставени от държавите членки, на територията на ЕС за периода 2017-2018 г. са регистрирани над 14 000 жертви, което представлява 63,7% от установените жертви и 36,3% от предполагаемите жертви (Доклад на ЕС, 2021). Общият брой от 14 145 регистрирани жертви е по-висок в сравнение с предходния период на докладване, а именно 2015-2016 г., когато броят им е бил 13 461 лица (Доклад на ЕС, 2020). Почти половината от жертвите на трафик на хора в рамките на ЕС са граждани на ЕС, а значителен брой от тях са станали жертви на трафик в своята държава. По-голямата част от жертвите са жени и момичета, трафикирани с цел сексуална експлоатация. По-голямата част от трафикантите в ЕС са граждани на ЕС, а близо три четвърти от извършителите са мъже. Прогнозната глобална годишна печалба от трафика на хора възлиза на 29,4 милиарда евро (консервативна прогноза). Икономическата цена в ЕС възлиза на близо 2,7 милиарда евро за година (Доклад, ЕС, 2020). Това се дължи на допълнителни услуги в областта на правоприлагането, здравеопазването и социалната закрила, пропуснатите икономически резултати, загубеното качество на живот и координацията на дейностите, свързани с борбата с трафика на хора. Тези разходи са породени от сериозното нарушаване на основните човешки права на жените, мъжете, момичетата и момчетата от страна на трафикантите и продължават да се понасят от нашите общества, докато трафикът на хора еволюира.

– Какво трябва да знаят младите хора, за да не попаднат в престъпните мрежи на трафиканти?

– Моето послание към младите хора, и не само, е да не подхождат наивно, търсейки по-добри възможности за реализация. Да бъдат бдителни, да предприемат информирани и добре обмислени избори, тъй като трафик на хора е динамично развиващо се явление. Да ни потърсят в случай на необходимост и нужда, защото всички ние, представители на МКБТХ, НКБТХ, полиция и прокуратура, работим за противодействие на тази престъпна дейност и ограничаване броя на пострадалите лица.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА