Малко след края на футболната есен старшията на комитите Даниел Моралес говори за престоя си в „Беласица“ и за перспективите пред бяло-червените през втория дял на шампионата във Втора лига. 49-годишният специалист постави добра оценка за представянето на подопечните си дотук в кампанията, но подчерта, че не иска тимът му да се задоволява с постигнатото, и размишлява дали е възможно още негови сънародници да акостират в южния град.
– От доста време сте начело на „Беласица“, чувствате ли се вече петричанин?
– Осем месеца не са толкова много. Случи се така, че свършихме най-важната задача в края на миналото първенство, а тя бе да оцелеем във Втора лига. Предстояха ни 6 мача и разполагахме с 40 дни. Поех предизвикателството и от тези двубои взехме 4 и с последната победа в Плевен се спасихме. В хода на лятната подготовка не спечелихме нито една контрола и хората започнаха да се съмняват доколко ще сме конкуретни в задаващото се първенство. Казах на всички: „Спокойно, нещата ще се наредят, ще почнем да печелим, когато трябва да трупаме точки“. Ние сме традиционен отбор, изграден в по-голямата си част от местни момчета. Неслучайно ни възприемат като тукашния еквивалент на баските от „Атлетик“ /Билбао/. В началото на сезона имахме четирима чужденци, сега са двама, всички останали са от Петрич или региона.
– В тази връзка има ли изискване от страна на ръководството да налагате таланти от местната школа?
– Това за мен е лесно, защото аз не правя разлика между млади и стари. Стига футболистите да правят това, което трябва, а не това, което искат. Да, момчетата от школата получават шанс и ако го оправдаят, естествено, че ще бъдат приобщени. В постоянна комуникация съм с треньора на юношите старша възраст, но нямаме много кадри, които да показват готовност. Тези обаче, които демонстрират потенциал и го защитят, ще бъдат част от първия отбор. В тази посока трябва да работят всички, нужни са инвестиции от клуба, родителите също трябва да помагат. Процесът е много дълъг и всички трябва да са част от него.
– Би трябвало за бразилците да не е проблем горещото време в крайния Югозапад през лятото…
– Като дойдох в Петрич, ме предупреждаваха, че е много горещо. Отвръщах им, че съм бразилец и съм свикнал. Като видях, че вечер температурата не падаше под 38 градуса, дори и на мен ми беше трудно, налагаше се да преместваме началния час на тренировките в търсене на хладинка. Иначе в града е хубаво, до късно през нощта млади хора се разхождат и си говорят по улиците. Много е оживено, градът е зелен. За първи път живея далеч от София, но се убедих, че хората са щастливи в този край.
– Можете да направите феновете още по-щастливи с промоцията на „Бела“ в елита на българския футбол?
– Отборът се представя на добро ниво в над 70 процента от мачовете. Щабът ми е добър, ръководството разбира проблемите ни и е в готовност да помага. Футболистите ми са отлични момчета, но допреди 3 години те са били на 6-7-мо място в Трета лига. Горд съм с тях, че макар и с по-малко от 30 мача в „Б“ група, играят на ниво при професионалистите. Хайде сега да ги сравним с „Пирин“, „Добруджа“, „Монтана“, „Етър“, „Марек“, „Янтра“… Ами там има футболисти с повече мачове в „А“ група от мен, като Мартин Тошев например, който е с над 200 мача в най-горното ниво. Това са отбори с много добра организация, подплатена и със съответния бюджет. Ние трябва да сме стъпили здраво на земята, защото има разлика между желание и възможности. Ние даваме всичко от себе си. Дразнят ме онези съветници, които, след като бием в 2-3 мача, почват да гововорят за „А“ група, но къде са те, когато загубим 1-2 мача? Градът е футболен, стадионът е хубав, но има ей такива малки камъчета, които пречат. Ние трябва да седнем и да поговорим дали ще се борим за бараж или нещо друго, да покажем на момчетата, че трудът им е ценен. Да, ние сме в зоната си на комфорт, събрахме много точки, близо сме до челниците. С 1 точка разлика можем да завършим както 5-и, така и 10-и. Аз обаче не искам да стоим в зоната на комфорт, искам да преследваме нови предизвикателства, но затова всички трябва да гледаме в една посока и да се подкрепяме, от най-високата, до най-ниската точка на клубната йерархия. Изградихме един отбор, сега предстои по-трудното, да го надградим. Ще трябва да се подсилим с 1-2 момчета, да покажем, че искаме да вървим нагоре.
– Възможно ли е след вашия сънародник Лукас Гроси да дойде и друг кариока на „Царя“?
– Момчето се справя добре, има преимуществото да притежава италиански паспорт, което никак не е маловажно. Разбира се, имам контакти в родината си, които биха спомогнали да привлечем друг гладен и жаден за футбол кариока, защото в Бразилия не е лесно за футболистите, доста от тях трудно си намират работа. „Беласица“ е дал път на много бразилци досега, като Маркиньос, Ду Бала, Вава, Ели Маркес и още много други. Петрич обича бразилците и те обичат Петрич, защото е топло и им напомня климата в родината им.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
