Треньорът на СК "Гладиатор" - Дупница Христо Михалчев с Александър Джорджев като по-малък
Митко Джорджев, бронзов медалист от европейско първенство
Стефка Костадинова награждава Христо Михалчев с почетен плакет на балканското първенство
Треньорът на СК "Гладиатор" със свои възпитаници заминават за Европейските олимпийски игри
Хр. Михалчев с отбора в залата за тренировки
Христо Михал-чев е роден през 1974 г., израснал е в село Бистрица. Тренира таекуон-до от малък, таланта му открива Евгени Тодоров, основателят на клуб „Гладиатор“ – Дупница. Още като дете Христо участва в състезания и печели медали. Служи като гвардеец във Враня, където посреща много президенти от различни страни, сред които и Борис Елцин. След казармата завършва с отличен успех НСА, специалност „Треньор по таекуон-до“, и става треньор в СК „Гладиатор“.
– Г-н Михалчев, Вие сте треньор на спортен клуб „Гладиатор“ – Дупница, версия WTF. Каква е разликата между двете версии в таекуондото – WTF и ITF?
– Нашият СК „Гладиатор“ от създаването си през 1988 г. до 1997 г. е бил версия ITF, а от 1997 г. до момента е WTF. С развитието ми като треньор в клуба аз наложих таекуондото във версия WTF, като основните ми мотиви бяха, че WTF е много по-популярна и впоследствие стана олимпийски спорт. Може да се каже, че и двете версии са един и същи спорт, но има разлика в правилата на спаринга. Във версия WTF се налага електронна екипировка, за да се избягва съдийския фактор, тоест при нанасянето на удар, ако е достатъчно силен, електронната система сама отчита точки и за зрителите е по-добре, че в момента виждат резултатите.
– Откъде идва любовта Ви към този спорт?
– Още от ранно детство бях запален по бойните изкуства и с интерес гледах такива филми. По това време бойните изкуства у нас бяха забранени, докато един ден разбрах, че се отваря школа в залата на ХФК – Дупница. Помолих майка ми да ме запише в школата. Първият ми треньор беше Евгени Тодоров, той е и основател на клуб „Гладиатор“. Може да се каже, че тогава клубът прохождаше, но ние имахме за тогавашното време много силен отбор и ходехме на много състезания.
– На какво Ви възпита Вашият треньор? Разкажете за Вашите първи изяви като състезател.
– Треньорът ми Евгени Тодоров и самият спорт ме възпитаха на дисциплина. Възпитаха ме, че никога човек не трябва да се предава пред трудностите. Моето мото в живота е „Човек трябва да си поставя големи цели, за да има големи резултати“. Първото ми състезание беше в София. Бях тренирал почти година и толкова бях притеснен, че въобще не си спомням как е протекло. Следващото ми състезание беше в Стара Загора, там станах втори. Играх пет мача в един ден и само едно невнимание накрая ми костваше победата на финала. Впоследствие треньорът ми Евгени Тодоров замина за София и клубът почти спря дейност.
– Вие служите като гвардеец. Посрещали ли сте президенти от други страни?
– Служих като гвардеец във Враня. Там преминах през една сериозна школа, по цял ден или се маршируваше, или се провеждаше физическа подготовка. Но от друга страна, ходех на много мероприятия, посрещах редица президенти от други държави, сред които президентът на Русия Борис Елцин.
– Върнали сте се в Дупница като треньор, защо?
– След казармата реших да кандидатствам в НСА – София, специалност „Треньор по таекуон-до“. За студенти държавна поръчка имаше една бройка. Неприятно ми стана, че не съм приет, бях първа резерва. Имаше момент на отчаяние, но получих писмо от ректора на НСА за среща-разговор. На срещата разбрах, че южнокорейското посолство поема обучението на първите три резерви, като условието беше да премина да се състезавам от версия ITF във версия WTF. Аз не се поколебах и преминах в тази версия, като впоследствие тази версия на таекуондото ми допадна. Имаше един период, в който ходех на състезания и на двете версии. Спечелил съм 4-5 републикански първенства и в едната, и в другата версия. Участвал съм на балканско първенство и на ITF, и на WTF. На ITF съм се класирал първи, а на WTF станах трети. След това заминах на световно първенство по таекуон-до в Канада, беше във версия WTF, но… малшанс – още в първия мач се контузих сериозно, скъсах коленни връзки, и това наложи да прекратя спортната си кариера. От там насетне се отдадох изцяло на треньорството, като до момента мога да твърдя, че ние сме най-успелият клуб в България, като имаме шестима медалисти от европейски първенства и седем от европейски клубни първенства. Имаме и световен шампион. Тук искам да кажа, че Александър Джорджев ми направи най-големия подарък, тъй като тази година навърших 20 години като треньор, а той стана световен шампион. През 1996 г. с Иво Ников и още няколко бивши състезатели по идея на Иво учредихме СК „Гладиатор“. Оттогава до момента Иво Ников е заместник-треньор на клуба.
– Може ли таекуондото да бъде превантивна мярка срещу съвременните зависимости като наркоманията, алкохолизма, тютюнопушенето и агресията?
– Таекуондото, както всички бойни спортове, учи на дисциплина, воля, качества, които са ценни в нашето общество. Със сигурност това е един от начините да се борим срещу съвременните зависимости. Децата, вместо да ходят по улиците, да тренират в залата и да насочат вниманието си към спорта.
– Какви качества трябва да притежават децата, които имат желание да тренират таекуон-до, и на каква възраст е най-подходящо да започнат?
– Не всяко дете, дошло в залата, иска да става състезател. Някои са с наднормено тегло, други идват, за да укрепнат, а трети родителите им ги записват, за да станат по-дисциплинирани. Ние, треньорите, сме тези, които трябва да ги запалим, да обикнат този спорт, да пресеем таланти, които ще продължат и занапред. Това не значи, че ще оставим останалата част, които не са толкова големи таланти. Тук е мястото да кажа, че успехът на един състезател е 5% талант и 95% труд. Много често се случва състезател, който не е толкова талантлив, с труда си да постигне по-добър резултат.
– Вие не пушите и не употребявате алкохол. Необходимо ли е да се спазва определен хранителен режим в този спорт?
– Задължително е постоянно да се спазва хранителен режим, състезателите трябва да се хранят здравословно. Естествено е, когато говорим за таекуон-до, не можем да говорим за употреба на алкохол, цигари и наркотици, а чрез хранителния режим се спазват категориите.
– Споменахте за Александър Джорджев, който стана световен шампион по таекуон-до със счупена ръка. Какво е усещането да стиснеш ръката на своя възпитаник, който е станал шампион и победил противника си въпреки физическата болка?
– С тази титла, както вече казах, Александър Джорджев ми направи най-големия подарък за моята 20-годишна треньорска дейност. Сашо е много талантливо момче. Това, което мога да кажа за него, е, че той, когато се изправя на татамито, никога не се съмнява в победата и на всяко състезание се стреми да бъде първи. Той е в категория до 57 кг. Миналата година стана европейски шампион и на световното първенство целта ни беше медал. Още в първия мач обаче противникът от Саудитска Арабия срещна лошо ръката му с крак. В този момент видях как Сашо изпита силна болка, но стисна зъби и завърши мача. След това го отведох при лекаря на състезанието, той му сложи лед и замрази да не усеща болка за момент. Говорих със Сашо дали да спираме, но той беше на мнение, че ще завърши този мач за медал. Уговорката ни беше, че ако усети, че не може вече да продължи, аз да спра мача. Бях го инструктирал по никакъв начин да не издава, че го боли, защото ако разберат лекарите за контузията, ще му забранят да играе. И така след всеки мач слагахме лед и му бинтовах ръката. И излизаше да играе. След последния мач на световното първенство в момента, когато Сашо стана световен шампион и взе купата, аз усетих как ми потекоха сълзите. Победата на Сашо беше един от моментите в живота ми, когато се почувствах щастлив.
– Синът Ви Кристиян Михалчев също тръгва по Вашия път и тренира при Вас?
– Да, моят син Кристиян Михалчев е на 11 години. Учи в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Дупница. Той също тренира с голямо желание таекуон-до и се надявам един ден да постигнем с него големи резултати.
– Вие сте общински съветник от Реформаторския блок в Дупница. Защо решихте да се кандидатирате за общински съветник и какво желаете да промените в нашата община?
– Това не ми е било самоцел, преди да се съглася, сме водили разговори с председателя на Реформаторския блок в община Дупница – общинския съветник Славчо Павлов. Той ме покани, без да съм член на Реформаторския блок, да вляза в листата от гражданската квота. В областта на спорта имах много идеи, например за финансирането. Но като общински съветник съм в конфликт на интереси, тъй като съм представител на спортен клуб, и не мога да взимам отношение относно спорта, но се стремя да гласувам по съвест предложенията, които смятам, че са правилни, независимо от коя политическа партия са предложени.
– Според Вас отделят ли се достатъчно средства за спортните клубове в община Дупница?
– Не са достатъчно парите, също така имаме сериозен проблем със спортно-тренировъчните зали. Смятам, че община Дупница се нуждае от един нов спортно-тренировъчен комплекс, където да има зали за всички спортове, които се развиват в града. Трябва да се замислим за по-голям процент финансиране за спорта от страна на общината, тъй като по-добре да се дават средства за спорт, децата да тренират и да бъдат здрави, отколкото да ги лекуваме в болници.
– Един от принципите на таекуондото е непоколебим дух. За какво Вашият дух е непоколебим и какво е за Вас таекуондото? –
За мен таекуондото е начин на живот. Моят непоколебим дух е да не се предавам пред трудностите, няма невъзможни неща, стига човек да ги иска истински.
– Какво ще посъветвате желаещите да тренират този спорт?
– Таекуондото е много подходящ спорт за деца, подходящ е и за момичета, имаме много повече момичета медалисти в нашия клуб. На желаещите, които се двоумят дали да се запишат да тренират таекуон-до, ще им дам съвет да се опитат, защото те може да бъдат следващите световни шампиони на България. Ако не опитат, няма да разберат дали ще станат.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
