Искам моите футболисти да ме възприемат като приятел и да станат добри хора, но нещото, което ще ме направи истински щастлив, е някога да заиграят на високо ниво, откровен е спортист номер 1 на Благоевград за 2000 г.
Бившият футболист на „Пирин“ и „Марек“ Димитър Коемджиев, който има зад гърба си над 250 мача в „А“ група, е от новата вълна треньори в школата на орлетата. 42-годишният специалист от Сатовча, спортист номер 1 на Благоевград за 2000 г., обучава момчетата до 15 г. Той притежава лиценз UEFA B, има ценен опит в професията, натрупан в Канада, където завърши активната си състезателна кариера.
– Митко, как започна работа в „Пирин“?
С децата от Академията в Торонто
– Получих предложение от ръководството и без да мисля много, приех. Винаги ми е било приятно да работя за „Пирин“ на каквато и да е позиция.
На ст. „Хр. Ботев“ с поверения му „Пирин“ (U15).
– Разкажи повече за поверения ти отбор?
– Имам късмет да работя с възпитани деца, които всеки ден искат да научат нещо ново за футбола, да стават все по-добри. Много от тях работят и индивидуално, извън тренировъчния процес, за което ги поощрявам. Най- важното, което ми прави впечатление, е, че знаят какво означава „Пирин“.
Д. Коемджиев още може да показва на възпитаниците си, което е ясно и от изявите му с ветераните на „Пирин“.
– Има ли таланти в състава?
– Разбира се, но им повтарям постоянно, че талантът е малка част от крайната цел, за която всички деца мечтаят, а именно – да станат професионалисти. За това са необходими много труд, постоянство и усъвършенстване.
На кафе с Кр. Бибишков пред Ниагарския водопад
– На какво искаш да научиш твоите футболисти?
– Да ме възприемат като приятел, но те знаят, че има линия, която не трябва да прекрачват. Да станат добри хора, които да се реализират успешно в живота. Искам също колкото се може повече деца да се докоснат до професионалния футбол, да играят на високо ниво – това е нещото, което ще ме направи истински щастлив.
– От колко време си треньор и как избра тази професия?
– Треньор съм от четири години, три от които в Канада и една в ОФК „Пирин“. Не ми беше трудно да избера тази професия, защото през целия ми живот съм се занимавал с футбол.
– Как беше в най-голямата американска държава?
– В Канада, за съжаление, футболът не е много популярен. Аз отидох там като играч, за да завърша кариерата си. След това моят приятел Крум Бибишков (б. р. – юноша на орлетата, трансфериран от „Пирин“ в „Байерн“ през 1999 г. за близо половин милион марки, играл още за „Берое“, „Марек“, „Литекс“, „Маритимо“, създаде Академия и останах да му помагам. В началото беше трудно, но за две години успяхме да съберем 80 деца. Академията се намираше в Торонто, прекрасен град, в който бих се върнал отново. Нашите деца обаче са по- талантливи и обичат повече футбола в сравнение с канадските.
– Какво трябва да притежава един футболист от школата на „Пирин“?
– На първо място – да знае къде е попаднал, в отбор със славна история и традиции. Винаги трябва да излиза за победа и никога да не се предава. Трябва да носи духа на Пиринския край.
– Върху какво е необходимо да се работи повече в школата, за да си върне славата от миналото?
– Треньорите, които работят в школата на „Пирин“, дават максимума от себе си, за да обучат младите таланти. Трябва да се подобрят базите и условията за тренировки. От първа необходимост е изграждането на голям изкуствен терен.
Иван Делчев
