В залата на VІІ СУ „К. Шапкарев“ в Благоевград
На мемориала „Светослав Иванов“ в Кюстендил през март
Тренировка за разтягане с трима от учениците си
След награждаване на турнира в Разлог с част от възпитаниците си в „Асикс“ и П. Алексиев /вдясно/.
Красимир Алексиев е роден на 12 май 1991 г. в Разлог. Започва заниманията с карате в ранна детска възраст, а на 21 април 1999 г. за първи път участва в демонстрация по популярното източно бойно изкуство като ученик в І клас, а проявата е по случай празника на буквите. Демонстрацията води баща му и тогавашен действащ криминалист Пене Алексиев, който веднага след това полага началото на клуб „Асикс“. Кр. Алексиев е възпитаник на ЕГ „Акад. Л. Стоянов“ /Бл/, завършва и право в ЮЗУ „Н. Рилски“. Републикански шампион е по карате-до и джу-джицу /дуо система/, трети на балкански турнир в Скопие.
– Красимире, кога и как реши да тренираш подрастващи?
– Започнах да провеждам тренировките на клуба през 2010 г. Стана спонтанно. Баща ми пътуваше често и нямаше време да посещава заниманията редовно. В началото се чувствах странно, тъй като трябваше да изградя авторитет не само сред децата, но и сред родителите им. А бях сравнително млад, на 19 г., нямах и никакъв опит.
– Лесно ли се работи с деца?
– Работата с деца е много отговорна, но освен те от мен и аз има какво да науча от тях. Те ни учат на смирение, тяхната чистота и необремененост често действат като катализатор на положителна енергия в иначе напрегнатото ни ежедневие.
– Каква е месечната такса, която плащат младите каратисти, и еднаква ли е за всички?
– Таксата за всеки член на клуба е 25 лева на месец.
– Как реагират родителите?
– С времето натрупах опит и мисля, че все повече родители ми гласуват доверие. Това е важно, защото децата са най-скъпото нещо. Карате учи на самоконтрол. Агресията никога не е била добър учител. Тя не те прави по-силен, нито по-страшен. Напротив, тихите и спокойни хора са най-опасни.
– В залата и на улицата нещата са различни, но имат ли предимство тези, които са минали през специализирано обучение?
– Да, нещата в залата и на улицата са различни, все пак практикуваме спортно карате. А навън няма правила и съдии. Но всеки човек, занимавал се с този спорт, има предимство в произволна ситуация на улицата. Той е по-комбинативен, по-бърз и най-важното – по-техничен. Техниката винаги побеждава силата. Именно затова карате освен начин на живот е и начин да се защитиш. Най-важното мото на нашия стил е, че предотвратената битка е спечелена битка.
– Понякога не се ли притесняваш, че може да учиш потенциални калпазани, които ще използват уменията за користни цели?
– Наистина бойните умения, които дава този спорт, могат да се използват и като метод за нападение. Затова е добре да се създава респект към спорта и към другите, които го практикуват и които не го владеят. Това става със състезания и тренировъчна методика. Често сменям партньорите на състезателите, за да знаят, че колкото и да са добри, винаги има някой, който е по-добър. Това трябва да ги кара да се замислят, преди да атакуват. Нашият спорт има доста правила, които изграждат съобразителност у децата и техните действия.
– Преди време се озова в критична ситуация и след скандал в центъра на Разлог бе ранен с нож. Мислиш ли, че би се стигнало дотам, ако бе ходил на уроци по пиано, а не по карате?
– Никой не е застрахован. Животът може да ни сервира всичко, без значение дали си пианист, космонавт или каратист. Точно за тази ситуация мога да бъда благодарен на спорта. Едва ли човек, който не се е занимавал с боен спорт, би преодолял травмата от нещо такова толкова бързо. Трябва да бъдеш нащрек винаги, живеем в трудни времена. След случилото се прокуратурата ми повдигна обвинение. Според тях аз съм виновникът за станалото. Звучи абсурдно. През цялото време на водене на разследването съдействах на органите и накрая май аз ще се окажа виновен. Все пак чакам решението на Окръжен съд, който е и последна инстанция. Юрист съм и вярвам в правотата на съдебната ни система.
– Ако върнеш времето назад, как би избегнал станалото?
– Ситуацията беше сложна. Нападнаха ме около 8 видимо пияни и дрогирани мъже, изключително агресивни. Едва ли има начин да избегнеш нещо такова. Късмет. И до ден-днешен не мога да разбера реакцията на тези хора.
– Какво коментира за инцидента баща ти и твой първи учител по бойни изкуства Пене Алексиев?Първата му реакция като родител, разбира се, бе сериозно притеснение. Никой не би искал нещо такова да се случи на детето му. После разбрах, че всички негови житейски уроци, които ми е давал не само като треньор, а и като баща, наистина се оказаха верни и правилни. Да бъда борбен, смел, устремен и добър. Да ставам, след като съм паднал, и да понасям, без да се спирам, ударите, които ми нанася животът.
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ
