Кабинетът „Желязков“ оцеля и след третия вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” с подписите на още две от формациите в Народното събрание – „Величие“ и МЕЧ, а темата е „Провал на фискалната политика“.
Депутатите очаквано не събраха гласовете на повече от половината от всички народни представители. При първото гласуване 54 подкрепиха искането за свалянето на правителството, 130 бяха „против“, а един се въздържа. Поискано беше и прегласуването, при което 54-ма подкрепиха вота на недоверие, 130 бяха „против“, нямаше въздържали се.
И прегласуването не беше събрано мнозинство и вотът беше отхвърлен.
Единствената друга парламентарна група извън властта – ПП-ДБ, заяви, че ще подкрепи вот на недоверие след 8 юли – датата, на която се очаква окончателното становище на Европа относно влизането на страната в еврозоната. Днес стана ясно, че най-вероятно такъв ще бъде иницииран през септември.
Другата седмица пък ще бъде дебатиран и гласуван четвърти вот на недоверие – внесен вчера от „Величие“, с подкрепата на МЕЧ и „Възраждане“. Темата е „Екология“.
⇔ Предходните вотове на недоверие срещу кабинета „Желязков“
На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие. Той беше внесен отново от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.
На 17 април кабинетът „Желязков” оцеля и след втория вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” – 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”. След празниците опозицията готви трети вот на недоверие.
