Местните: Молитвите пред нея умилостивяват старо 95-годишно проклятие, нанесено на землището заради убийството на свещеник Михал Саморански
Три божествени образа, преплетени в едно. Това е краткото описание на уникалната икона на Светата Троица, единствена у нас, която се пази в дупнишкото с. Самораново. Наричат я 3D икона, защото на нея са изрисувани Бог Отец, Син и Светия Дух. За тайнствената триизмерна реликва се знае много малко и дори хора от Дупнишко не подозират за съществуването й. Местните от Самораново обаче се гордеят с нея и я пазят зорко в храма „Св. Георги Победоносец“.
Превъплъщава Светата Троица, като всеки един от образите се вижда според ъгъла, под който се гледа. Когато мирянин застане фронтално, вижда Светия Дух под формата на гълъб. Погледната отдясно, се явява Божият син Исус Христос. Стоейки отляво пък, се явява образът на Бог Отец. Иконата е сравнително малка, с размери около 40 на 25 сантиметра, и е поставена в дървена рамка със стъкло.
„Много малко се знае за тази интересна икона. Питали сме изкуствоведи, богослови, но и те нямат информация кой може да е авторът и откъде е взел идеята за изработването й. Носят се предания, че в България е имало още три такива икони. Следите им обаче се губят и не се знае нищо за тях, нито какво е било изобразено. Пазим единствено нашата и се опитваме да разгадаем мистерията около нея. Тя е гордостта на Самораново“, разказва преди време пред 168chasa.bg Николай Ангарев, който е бил 18 г. кмет на дупнишкото село.
На гърба на иконата е изписана датата 8 декември 1881 г., когато вероятно е подарена на новопостроената църква, малко преди освещаването й. Никъде не е изписано името на автора. Иновативната за времето си технология на направа е от минилентички като щори, вероятно някаква източна китайска техника.
„Допускаме, че авторът е от Самоковската иконописна школа. Дело на творците от тази школа са иконостасът и дърворезбите в църквата“, казва бившият кмет.
Най-възрастните жители на селото разказват предания, че иконата помага за лечение на болести, била чудодейна и за зачеване на дете. Отдават благодатната й сила на факта, че в нея реално е събрана силата на три икони, а вероятно е била и рисувана от свят човек. Духовници казват, че триединството на Отца, Сина и Светия Дух е непостижимо за човешкия ум и поради това няма как да бъде изобразено в едно. Иконата обаче е успешен опит това да бъде направено. Триизмерното изображение е било съхранявано в параклиса „Св. Дух“ край селото. След разрушаването му преди много години тя е била преместена в църквата „Св. Георги“. С дарение на местен жител параклисът е бил възстановен наново преди двайсетина години. Край него се провежда празникът на селото на Св. Дух и тогава се изнася и 3D иконата, за да даде своя благодат на всички миряни.
Преди години е имало опит да бъде открадната. Злосторници опитали да разбият църквата, но не успели да довършат пъкления си план, защото храмът има СОТ и те се разбягали. При последния ремонт на черквата с помощта на дарения на местни жители над входа й е изрисуван св. Георги Интересно и при неговия образ е, че ако човек застане и фронтално, и отстрани, погледът на светеца е насочен към гледащия. Поставено е и художествено осветление и нощем храмът се вижда отдалеч, грейнал в ореол от светлини.
В района се разказва, че молитвите пред 3D иконата омилостивяват старо 95-годишно проклятие, нанесено на землището заради сторен грях, пише telegraph.bg.
През далечната 1929 г. жителите извършват едно от най-потресаващите убийства, което още се помни. В самия храм е посечен свещеникът Михал Саморански по време на служба. Освен всичко друго кървавата трагедия се разиграла по време на великденските празници, а жертвата е била посечена мъченически в расо.
Баба Койна сподели преди време подробности около случката. Отец Михал бил изпратен да служи „у техното село“. Там се оженил, а Господ го дарил с дванадесет деца. Там той се грижел за църквата и обслужвал хората, които отивали при него и от близките села за съвет, за кръщене, сватба или погребение на роднина. Бил уважаван от своите съселяни. Ала дяволът не бездействал и завидял на усърдната му служба. Поп Мишо започнал много гласно да изказва мнението си по актуални политически теми, което в онези години било доста опасно.
Баш по това време най-големият попски син Григор (местните му викали Глигор) се завърнал след участие срещу сърбизацията на Македония, провеждана от Кралска Югославия. Лютият войвода решил да защитава баща си в назряващия конфликт с местните.
Един февруарски следобед в кръчмата избухнал спор, стигнало се до бой и стрелба. Както си бил пийнал, Григор опушкал двама земляци, между които неговият противник Спас Клисарски, който според сведенията от онова време нарочно го провокирал. Има и друга версия, според която само един пада мъртъв, след като синът на попа стреля във въздуха, ала подир рикошет куршумът поразява Клисарски.
Синът на отец Михал се изплашил и тръгнал да бяга, но поради студеното време се върнал обратно в селото. Бащата много се ядосал заради сторения тежък грях и го пратил да се предаде сам в полицейския участък в Горна Джумая (старото име на Благоевград – б.а.).
Точно на Умни петък дошъл екзарх Стефан да помирява селото. Той призовал в храма всички присъстващи към мир и опрощаване. Всички уж обещали в началото да простят по християнски, но после се отметнали. Тъкмо екзархът си тръгнал, и отец Михал бил нападнат от разбесняла се тълпа, водена от родовете на покойниците. Разигралата се драма станала око за око, зъб за зъб по старозаветния Мойсеев закон.
Синът на починалия Спас – Костадин, забил отзад нож в гърдите на свещеника. В полутъмнината на салона последвали още удари към отеца. Брадата и косата му били оскубани, расото раздрано. Свещеникът бил облян в кръв и едва излязъл в двора на черквата, където Софийският митрополит тъкмо си тръгвал. Последните думи на отеца към него били: „Боже, убодоха ме! Убодоха ме, владико свети! В твоите ръце, Господи, предавам душата си!”.
В това време висшият духовник гледал безпомощен. Според местното предание ужасен и уплашен той хвърлил анатемата върху селото, после се качил в автомобила и си тръгнал.
Случайно или не, но оттогава сякаш Божията закрила е оттеглена и дяволът вилнее, коментират възрастни хора. В резултат убийствата се редуват с обесвания и нещастни случаи. Криминалната хроника е доста по-красноречива. Само в първите години на новото хилядолетие две сестри, на 16 и 17 години, подали жалба в РПУ-то, че собственият им баща ги изнасилвал в период от пет години. През 2010 последвал друг злокобен случай.
Дядо Михаил, адаш на някогашния поп, е заклан по идентичен начин, докато бил на гости, от своя домакин. Само няколко дни по-късно обаче се разбрало, че нападателят е убил преди години и своя баща.
През години има много подобни случаи – млади хора се бесят или се убиват. Едно момче пожарникар също си сложи въжето, нарежда млада жена.
Все пак в последно време случаите са понамалели, като някои отдават това на горещите молитви на християни към чудотворната икона.
Отец Георги Паликарски: Няма година, без някой да не се обеси
Че дяволът върлува в селото, е убеден и архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Той потвърди, че анатемата не е мит, а е напълно реална, хвърлена от екзарх Стефан след убийството на отец Михал. Според него само друг владика може да отмени 95-годишното християнско проклятие.
„Там няма година без някой трагичен случай. Я някой ще се обеси, я нещо друго – това го няма в другите населени места“, кръсти се свещеникът. А на въпрос за историята на триизмерната икона отговаря: „Чудеса и Вяра. Тази икона не е българска, както някои мислят. Донесена е от руските земи, като е дарена на черквата от моряци“.
Има предположение, че това е корабна икона, която е пазила морските съдове от бури и от торпедата на вражески подводници.
Църквата „Св. Георги” е изградена през 1848 г. от майстор Миленко. Значително по-късно – през 1882 г., е построена църковната камбанария, която е паметник на културата от местно значение. Върху източната й страна е вграден монументалният барелеф „На прощаване” на скулптора Димо Лучианов, който е един от най-вълнуващите военни паметници.
