Какво кара мозъците ни да стареят?
Въпреки че известна степен на стареене на мозъка е неизбежна, степента, до която нашите мозъци деградират с течение на времето, може да бъде повлияна от набор от вътрешни и външни фактори.
Учени от Оксфордския университет в Обединеното кралство вече са идентифицирали „слабо място“ в мозъка, което е особено уязвимо към свързана с възрастта дегенерация, както и към шизофрения и болестта на Алцхаймер. Но според нови изследвания някои модифицируеми рискови фактори имат по-голямо въздействие върху този крехък регион на мозъка, отколкото други.
В ново проучване, публикувано в списанието Nature Communications, същият екип прегледа 40 000 сканирания на мозъка от UK Biobank – широкомащабна биомедицинска база данни, изследваща приноса на генетиката и околната среда за развитието на различни заболявания – за да определи кои фактори на околната среда имат най-голямо въздействие върху тази област на мозъка.
За да разберат тези ефекти, изследователите са изследвали 161 рискови фактора за деменция и са ги класирали според въздействието им върху този регион над това, което би се очаквало от нормалното стареене. След това те бяха разделени на 15 обширни категории: кръвно налягане, холестерол, диабет, тегло, консумация на алкохол, тютюнопушене, депресивно настроение, възпаление, замърсяване, слух, сън, общуване, диета, физическа активност и образование. И чрез това разследване лъснаха три ключови рискови фактора.
„Ние знаем, че съзвездие от мозъчни региони се дегенерира по-рано при стареене и в това ново проучване показахме, че тези специфични части на мозъка са най-уязвими към диабет, свързано с трафика и замърсяването на въздуха – все по-голям фактор в деменцията – и алкохола , от всички често срещани рискови фактори за деменция“, каза Гуенаел Дуо, научен сътрудник в Оксфорд и ръководител на изследването, в изявление.
Диабет тип 2 възниква, когато клетките на тялото ви станат резистентни към хормона инсулин. Често може да се предотврати с рискови фактори, включително наднормено тегло, липса на достатъчно упражнения и генетична предразположеност. Диетата също може да играе важна роля. Междувременно излагането на замърсяване на въздуха често зависи от местоположението и навиците на начина на живот, въпреки че нашите нива на излагане не винаги са под наш контрол.
От трите идентифицирани рискови фактора, консумацията на алкохол е най-лесна за контролиране на индивидуално ниво.
Екипът също така откри няколко генетични фактора, които влияят на тази част на мозъка, по-специално тези, които са свързани със сърдечно-съдови заболявания, шизофрения, Алцхаймер и Паркинсон.
Разбира се, тези резултати все още са чисто наблюдателни и трябва още работа, за да се разбере биохимичната основа на констатациите. Но проучването дава важна представа за някои от най-критичните рискови фактори за деменция и предлага вълнуващи пътища за бъдещи стратегии за превенция и целенасочени интервенции.
