Накъсо казано: заглавието подсказва политическия отглас от проведените миналата седмица избори в югозападната ни съседка.
Как реагира София на съкрушителния триумф на крайните националисти от ВМРО-ДПМНЕ? Мисловно скромният премиер Главчев рече: „София повече няма да прави отстъпки на Скопие“.
Та то не остана място за отстъпки! В последните години София се специализира в жалки, срамотни назадъци в двустранните отношения.
Президентът Радев, за разлика от шефа на Сметната палата, потъна в обичайни скучни приказки, гарнирани с кухи препоръки и илюзорни очаквания… Ето как Скопие коментира: „Българският президент Румен Радев днес каза: „Скоро ще стане ясно дали новият президент и партията, която победи със значителна разлика на изборите в Македония, ще работят за европейската перспектива на страната, или ще вървят в друга посока… Много бързо ще стане ясно дали тази страна иска да върви към Европа. Моята позиция по отношение на Република Северна Македония винаги е била открита и последователна, както беше с президентите Георги Иванов и Стево Пендаровски. Така ще бъде и с Гордана Силяновска“ – заяви Радев. И добави: „Отказ от езика на омразата, която беснееше в тази изборна кампания, ревизия на учебниците, почитане и защита на българското културно и историческо наследство на България в страната“, пожела Радев.
Определен интерес предизвика реакцията от Париж на
ФРЕНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ЕМАНЮЕЛ МАКРОН.
Той поздрави Гордана Силяновска-Давкова за нейната победа. Изрече думи, дръзко разминаващи се с истината: „Отваря се нова страница за нашите македонски приятели. Поздравявам храбрата посветеност на Стево Пендаровски, а на Гордана Силяновска-Давкова изпращам моите сърдечни поздрави за избора й за президент“. И допълни: „Франция остава на страната на Северна Македония, за да я подкрепя в реформите и нейното европейско бъдеще“.
Как отговори Гордана! Ни дума за френското предложение, все пак свързано с името на обитателя на Елисейския дворец. Важният документ бе приет по време на Френското председателство. Тогава, лятото на 2022 г., от ВМРО-ДПМНЕ го отхвърлиха. Парламентът го прие благодарение гласовете на албанските партии и 2-3-ма ренегати от ВМРО-ДПМНЕ.
Победителката Гордана гордо отговори: „Претседателе Макрон, Ви благодарам за честитките! Франција, како една од земјите основачи на ЕУ има најважна улога (роля) и одговорност за успех на европскиот проект. Вашата поддршка се надевам ке го отвори патот на Македонија кон Европа…“.
Прав ли бе Никола Григоров – „Сите българи заедно“, като каза: „Виновник за българските теглила и неудачи е френският президент Макрон, обслужващ Скопие. Който направи престъпния жест към скопските престъпници, като им премахна историята от условията за влизане на РСМ в ЕС“.
Не, уважаеми! Никак! Горните заклинания не просто замъгляват, а скриват истината. „Престъпният жест“ не бе дело Макроново, а наше, юдинско дело. На продажни държавници, обитаващи „Дондуков“ 1 и 2, барабар с т.нар. Народно събрание. Барабар, защото безотговорно то свали ветото над Северна Македония без надеждни гаранции за нашите искания. Главно от които: включване на българите в преамбюла на македонската конституция като държавнотворен народ.
Преди да обясним как нашенските управници, меко казано,
СЪТВОРИХА НАЦИОНАЛНО ОТСТЪПНИЧЕСТВО,
да подходим по-инак. Иносказателно… Да се позовем на ИЗТОЧНАТА ПРАКТИКА, в нашенски условия, приложена по странен начин. Азиатските бойни изкуства използват силата/енергията на противника, като я обръщат към него. В смисъл, боецът привидно отстъпва, приемайки направлението на натиска (удара). Така, присъвкупил чуждата към своята енергия, постига целта – победа. В японското джудо, синоним на китайското „джиу-джицу“, основният постулат е: „Бъди гъвкав и податлив, използвай силата на противника срещу самия него“. Принцип основен във философията на джудото.
Същото е и в дипломацията, демек в голямата политика. Но не и в нашенската, далеч по-зле от провинциалната; суха, тесногръда. У нас източния принцип прилагат безпринципно, с бумерангов ефект. Така не ние, а противникът постига онова, в което допотопната ни дипломация вярва. Че добри, звънливо-кухи пожелания са достатъчни, съпроводени с приятелско потупване по гърба, както просташки правеше нашенски бивш премиер…
Преди 4 години ексвоенният министър Бойко Ноев отбеляза един нерешен въпрос в двустранните отношения със Скопие: правата на българските граждани. „България има 120 хиляди носители на български паспорт в Македония. Те имат и македонски паспорт, но за да получат български, декларират пред нашата страна редица неща, сред които е български произход, знание на български език. Тези 120 000 души не смеят да надигнат глас в Македония, те са дискриминирани на практика. Мнозина от тях на практика са избягали тук и работят в България. В преамбюла на македонската Конституция има изброени „7 държавотворни народа“, т.е. признати за части от други народи, но и част от страната. Сред тези 7 са: турци, албанци, сърби, власи, роми, бошняци… Няма българи там, българите са други, те не съществуват, техните права не са защитени от Конституцията на страната“. Тъй рече г-н Ноев и попита: „Ще постави ли България въпросите за Конституцията?“.
И друго важно отбеляза Б. Ноев. Взаимоотношението стратегическо виждане – тактическо действие. „Въпросът е какво правим оттук нататък? Във външната политика има един термин „стратегическо търпение“, България трябва да прояви „стратегическо търпение“. Самите македонски ръководители казват „ние мълчахме 25 години“. И ние можем да чакаме. България няма бърза работа. България е в ЕС, България е в НАТО. Няма проблем за македонската стабилност, Македония е член на НАТО. Това, че Русия ще направи там нещо, е доста хипотетично и почти невъзможно. Така че България трябва да прояви това „стратегическо търпение“, обобщи Ноев.
Само че нашенските „държавници“ се държат като държанки. Сякаш не Северна Македония, а България кандидатства в Евросъюза. Причината?! В злотворната историческа традиция на слугинаж към поредната Велика сила, базирана на дефицит, липса на елементарна експертиза по македонския въпрос плюс воля за решаване на проблемите. Уникален е примерът с президента ни. Вече втори мандат така и не вникна, не съумя да проумее същността на македонския въпрос. Както стори Т. Живков през 60-те години, когато смело отхвърли Димитровското коминтерновско наследство по въпроса, диктувано от другарите Сталин и Тито.
Чудно ли е, че „стратегическото търпение“, за което ратува Бойко Ноев, де факто се превърна
В ПАСИВНО ИЗЧАКВАНЕ, В ОТСТЪПНИЧЕСТВО
пред арогантността на Скопие, подкокоросвано от Кремъл и Белград. Отстъпничество, чийто връх бе сваляне ветото над Северна Македония на 24 юни 2022 г. в замяна на безкритично приета чернова на т.нар. френско предложение. В чийто окончателен текст влезе само едно от 3-те условия, поставени от българския парламент: вписване на българите в македонската конституция.
Политици, учени, медии (с редки изключения) гузно мълчат: през 2022 г. София доброзорлем, под натиск на Брюксел и Вашингтон, сне ветото над Северна Македония за почване преговори за членство в Евросъюза.
На 24 юни 2022 г. парламентът отстъпи крачка назад, сваляйки ветото срещу 4 условия. Да припомним автентичното решение: „Правителството на Република България да одобри предложените от настоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз проект на преговорна рамка и на заключения на Съвета при изпълнение на следните условия:
1) прецизиране на текста на проекта на заключенията на Съвета, така че да гарантира вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония в разпоредбите, в които са споменати другите народи и на равна основа с тези народи;
2) подобряване на предложените проект на преговорна рамка и проект на заключения на Съвета с цел по-ясно отразяване на обстоятелството, че нищо в процеса на присъединяване на Република Северна Македония в Европейския съюз не може да бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на „македонски език“;
3) гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, за чието изпълнение Европейската комисия да информира Съвета преди всяка междуправителствена конференция;
4) включването на референция към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 по този договор в преговорната рамка във връзка с одобряването от Съвета на Европейския съюз на общите позиции за междуправителствените конференции Европейски съюз – Република Северна Македония.
На тази основа и само при изпълнението на тези условия 47-ото народно събрание на Република България ще очаква от Министерския съвет да одобри проекта на преговорна рамка едновременно или след подписване на протокола от второ заседание на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество“.
Уж пробив се постигна по първото условие – включване на българите като държавнотворен етнос в преамбюла на македонската конституция. Защо „уж“? Защото вече втора година условието, без което няма да стартират преговори по същество, не е изпълнено. А с онзиденшната победа на националистите от ВМРО-ДПМНЕ вписването на българите в конституцията е невъзможно. Новоизбраната Гордана Силяновска-Давкова отсече: „Няма нужда българите специално да бъдат вписани, техните права и свобода са защитени. Те, българите, да си останат в графата „и други“.
Гордана Силяновска е перфектен конституционалист. Отлично знае: невписани в конституцията като етнос, репресираните българи трудно могат да печелят дело в Международния съд.
На последния дебат (7 май) с Пендаровски тя основателно се поизложи. Когато повтори мнението си, че след като бъде формиран новият европейски парламент, ще се търси „по-различно тълкуване на преговорната рамка“. Тя заяви, че „България не изпълнява решенията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, по отношение на регистрацията на сдружения на македонците в България [и] съдът трябва да бъде разпуснат, ако присъдите му не се изпълняват“.
Опитният Пендаровски буквално я засече относно гръцко-македонския договор (2018 г.): „Когато ги попитате какво ще правим с членството ни в НАТО, което те (ВМРО-ДПМНЕ) сами са вписали в програмата си като най-голяма ценност и с най-голям принос за сигурността на Северна Македония, казват, че ще уважават договора от Преспа, но никога няма да казват „Северна“. Ако дете в предучилищна възраст казва това, ще се смеете. Когато един възрастен човек, университетски преподавател, кандидат за най-висок политически пост го каже, остава само да съжаляваш госпожата“, иронично заяви Пендаровски на заключителния митинг на СДСМ, малко след дебата.
В студиото на просръбския Канал 5 Гордана Силяновска отново посочи, че референдумът, който се проведе в Северна Македония за промяна на името, е неуспешен, че тя има право на лично мнение, че няма да „сваля табелите пред институциите“, но и категорично няма да използва конституционното име на страната Северна Македония. „Няма да използвам „Северна“, ще видим последиците”, заяви Силяновска в отговор на репликата на Пендаровски, че така ще наруши договора от Преспа, благодарение на който страната е станала член на НАТО.
Едва ли случайно върху друг пункт ВМРО-ДПМНЕ построи бясната си антибългарска кампания. Срещу бугарите – „кои биле татари и фашистички окупатори“. Които, видите ли, отричали техния „македонски идентитет и македонски jазик“.
Абсурдът на обвинението е в това, че не е вярно. Защото този пункт (виж условие № 4), поставен от българския парламент, не бе включен в окончателния текст на френското предложение. Става дума за протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия, изведени от преговорната рамка. Така официална София престъпно идиотически хвърли на бунището език, култура, история. Т.е., независимо че лятото на 2022 г. опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и промосковската Левица организираха масови протести, лидерът Мицкоски и „денешната претседателка“ Гордана Силяновска отлично знаеха: пробивът срещу България, реализиран във/чрез френското предложение, бе дело на кабинета „Ковачевски“, излъчен от днес загубилата изборите СДСМ.
У нас до ден-днешен пълният текст на френското предложение не е публикуван на сайтовете на правителство, парламент, президентство, външно министерство! Скопие го публикува още на 1 юли 2022 г., два дена след като в Брюксел страните членки на ЕС го подписаха. Сред тях премиерът в оставка Кирил Петков. Доказателство, че то обслужва Скопие, а не София. За това от „Дондуков“ 1 и 2 гузно мълчат. На Запад следват оставки на следващия ден… У нас нагло ослушване…
Българските граждани не са запознати с окончателния текст на френското предложение. В него е фиксирано предателството на днешния антибългарски политически лъжеелит, во главе с обитателя на „Дондуков“2. До ден-днешен т.нар. академична общност не реагира поне с подписка против този документ.
Така на 29 юни 2022 г. в Брюксел с подписа на премиер в оставка(!) под френското предложение
СОФИЯ РЕГИСТРИРА СТРАТЕГИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ
от националния интерес, параксаланс национално предателство с негативни последици.
За скептиците, съмняващи се в горните думи, цитираме шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 14 юли 2022 г. от трибуната на македонския парламент: „Уважаеми македонци, изслушах внимателно опасенията по отношение на македонския език и идентичност. Няма съмнение, че македонският език е вашият език и ние напълно уважаваме това. Затова в преработеното предложение пише македонски език без квалификация от ЕС… Северна Македония трябва да направи крачка напред към Европейския съюз. Позволете да ви уверя още веднъж: двустранните въпроси като тълкуването на историята не са изискване в преговорите за присъединяване“.
От ясно по-ясно. От гореизброените четири условия на българския парламент в окончателния текст на френското предложение остана само едно: българите да получат статут на държавнотворен етнос в преамбюла на македонската конституция.
Това е условие, без чието изпълнение няма да стартират преговорите по същество. Неговото изпълнение вече втора година съзнателно се отлага… А когато онзи ден, току-що избрана, Гордана Силяновска-Давкова твърдо заяви: „Никой не нарушава правата на българите, така че те ще си останат в графата „и други…“. Заявление достатъчно президентът Радев да не присъства на инагурацията на Гордана. Скопие се бои като дявол от тамян от включването на българите в конституцията. Не го желаят и СДСМ, нито унизеният от шокиращото поражение Стево Пендаровски.
Да припомним: френското предложение отхвърли 3 от 4-те условия на българския парламент, елиминира история, език и култура. Тези три фундаментални сфери са извън преговорната рамка. Европа не я е еня дали и кой ще краде история и култура, щом призна македонския идентитет и език. Така скопският премиер-самурай Д. Ковачевски умело присъвкупи енергията на Софийския политически наивитет, постигайки целите си.
Това обяснява гузното мълчание на президента Радев и партийните лидери. В пакета от три документа „Макрон“ съществено подкопа позициите на София в бъдещия преговорен процес. От „Дондуков“ 2 нищо не направиха да предотвратят подписа на премиера в оставка, базирайки се на неизпълненото решение на парламента от 24 юни.
Deep State или
ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА Е УПРАВЛЯВАНА ОТ БЕЛГРАД.
За нея говори Любчо Георгиевски, първият лидер на ВМРО-ДПМНЕ, когато бе партия, ратуваща за нормални добросъседски отношения. Тази Deep State йезуитски е очертала ролите на СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. Първата споделя умерен македонизъм, втората – агресивен. Обединява ги дълбоко таен комплекс за малоценност, прикрит „под ботуша“ на грандомански нелепости: македонците са солта на земята, писмото им иде от йероглифното египетско писмо, разчетено от Шамполион през 19 век. Нищо че на всеки 24 май полагат венци на Светите братя в Рим!
Комплекса за малоценност скопските политици компенсират с агресивност. Което подсказва наличие на особен вид стрес. Перманентен. Още 1936 г. канадският ендокринолог с унгарски произход Ханс Селие (Нобелов лауреат 1949 г.) започва първите изследвания в областта на стреса. За първи път включва думата „стрес“ в медицината с идеята да опише „неспецифичния отговор на тялото към външните фактори“. Селие въвежда в медицината термина „общ адаптационен синдром“. Той не просто засяга политиката, дето шестват върволица социопати. Тоз „адаптационен синдром“ резултира в псевдонаучни нелепости на скопски академици. Дотам, че дори Френската академия на науките протестира срещу опитите на Скопие да присвои откритието на Шамполион.
Гореспоменатият невъзможен паралел между нашенското и източните бойни изкуства намери екстремен израз в случая с откритите преди две години два културно-информационни центъра в Охрид и Битоля. Днес под запрещение заради името и поради нашенска глупост. Един от тях – този в Охрид, бе открит при внушително политическо присъствие (вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът К. Петков, ексминистри Ек. Захариева, Кр. Каркачанов). Преди 2 години подозирали ли са споменатите, че с присъствието си обслужват Скопие (22 април 2022 г.). Едва ли…
Що сториха, искрено заредени с енергия и вяра, че съседите ще оценят наш’та съпричастност в стремежа им към Евросъюза? А коджа ми ти честни (или не съвсем!) аджамии от Битоля и Охрид именоваха културно-информационните центрове на оспорвани исторически личности (цар Борис ІІІ и Иван Михайлов). С това безумно вляха наш’та енергия в подкрепа на македонисткия фанатизъм, неуморно сипещ проклятия от рода на „бугари татари“, „бугарски фашистички окупатори“. Нищо че историческата наука (на Запад и Изток) отдавна е доказала: режимът на цар Борис ІІІ не е фашистки, а авторитарен. А Ив. Михайлов прилага терора срещу сръбските окупатори на Вардарска Македония, защото няма друга опция. Белград, в нарушение клаузите на Ньойския договор (1919 г.), лишава македонските българи от църкви и свещеници, училища и учители. Нямат политически права, своя, българска партия, както хървати и словенци.
На този скръбно тъмен фон нашенската „дипломация“, лишена от експертиза по комплицирания македонски въпрос, тъне в нравствен ступор, чиновнически мишкува в посолства и в консулства. Как да обясним, че неглижираха лаическото решение (или подхвърлено!) на неколцина ентусиасти: културно-информационните центрове в Битоля и Охрид да носят не какви да е, а бясно оспорвани в македонското общество исторически имена?!
Защо, примерно, не избраха родения в Охрид Григор Пърличев?! Автор на прочутата поема „Сердарят“. С която печели ежегодния поетичен конкурс в Атина през 1860 година. Когато става ясно, че Пърличев (известен с името Григорис Ставридис – под което е записан в Атинския университет) е българин и няма да се откаже от народностното си чувство за сметка на елинизма, атинските му приятели го изоставят, а един от неуспелите кандидати в поетическото състезание, проф. Орфанидес, го напада в пресата заради народността му, че има долен племенен произход… В отговора, публикуван в гръцки вестници май-юни 1860 г., Пърличев отхвърля клеветите, че е орган на руската пропаганда, и пише: „Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин без труд те би – тебе, стария поет. Сега перчи се колкото щеш, че си от Смирна, т.е. съотечественик на Омир“.
Не се ли тук касае за активно
МЕРОПРИЯТИЕ НА СЪРБО-МАКЕДОНСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ?
Не нечаянно (неумишлено), ако ползваме тоз русизъм, а обратно: тези имена неслучайно са подхвърлени в неузрелите глави на млади аджамии! Вината е на нашенското МВнР (респ. посолството в Скопие). Лишено от експертиза, кадри с характер и проницателност, то не предвиди пагубните последици. Компрометирана, благородната идея даде отличен повод на фанатици от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и на притаилата се власт да нагнетят поредната антибългарска кампания, разпалвайки тлеещия мит за т.нар. „бугарска фашистичка окупациjа на Македониjа“. За да дойдат варварските посегателства над двата клуба, зверският побой над един достоен млад българин – Християн Пендиков. Неслучайно месеци наред буксува делото за побоя над секретаря на вече заличеното сдружение „Цар Борис IIІ“ в Охрид.
Тъй „казусът с имената“ от края на 2022 година насам роди на пресекулки яростна антибългарска кампания. Нейния резултат виждаме днес, по изборните резултати…
Онова което първият външен министър на Р Македония Денко Малески спомена преди 3 години, днес е факт: „У нас никой не се замисля над твърдението, че партията на македонските националисти (ВМРО-ДПМНЕ) е имала твърди като камък 300 000 гласоподаватели през всички тези години на независимост. Дали някой си задава въпроса – защо? Защото никой не си дава труд да разкрие истината на тази част от гласоподавателите. Тези гласоподаватели, които вярват в лъжата за Охрид, Преспа, България и албанския език, са оставени в мрак и на милостта на тяхната партия, която изцежда и последната капка патриотизъм с цел печелене на избори“.
На един учен – шеф на македонската част на смесената комисия (акад. Драги Горгиев) – неудобна истина му коства поста директор на Института по национална история. На 6 февруари 2022 г. в интервю се осмели: „Според мене Бугарија не може да ја дефинираме како класична фашистичка земја, како што може да се каже за тогашна фашистичка Италија или нацистичка Германија…; мегутоа Бугарија не е фашистичка земја во тоа време“.
ВМРО-ДПМНЕ организира бурни протести и принуди акад. Горгиев да подаде оставка. Твърде вероятно е новата Влада (правителство) да смени македонската част на съвместната междудисциплинарна комисия. Или ще я замрази.
Скопие не се интересува от истината. Прекръстена на антибългарска основа, родена насилствено (чрез цезарово сечение), т.нар. македонска нация изначално е с увредена, патологична мисловност. С подменен още през 40-те години на ХХ век чип.
Денко Малески: „По принцип нашите политици се интересуват от истината само ако тя им помага да дойдат на власт… Ако обобщим, македонската интелигенция, журналистите и съдиите не са готови да ровят упорито, докато не се докоснат до истината, без значение колко усилия и време е необходимо и независимо от дневния ред на онези, които са на власт или в опозиция. Лъжата и истината имат еднакъв статут в Македония. Никой не обяви война на лъжата, защото всичко, което е от политическа полза, бива защитавано на принципа: заедно с приятели и когато лъжат, срещу врагове и когато казват истината. Именно истината не е ценност сама по себе си, затова са малко онези, които се борят тя да достигне до онази част от гражданите, които упорито вярват на лъжата. Що се отнася до съдбата на този, който все пак отказва да лъже и говори истината, за него все още са в сила думите на Марко Цепенков: „Този, който говори истината, рядко остава жив“.
Ето защо пребиха почти до смърт достойния българин Християн Пендиков от Охрид. Чието дело срещу биячите буксува вече трета година.
Арсим Зеколи, бивш македонски посланик в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), известен политически анализатор, пред Дойче Веле: „Сегашната вулгарна реторика на македонците към София до голяма степен е заимствана от сръбския имперски шовинизъм, който е водил сатанизационни кампании срещу България и българите“.
Зеколи разкрива
КОРЕНИТЕ НА МАСОВАТА КУЛТУРА НА ОМРАЗА
към съседите, но най-вече спрямо българите. Признава, че първоначално е отдавал това изкривяване на комунизма и на цензурата. После се замислил: защо македонците имат толкова много ругатни и обидни изрази за българите („азиатци“, „татари“), за гърците, турците и албанците, но по отношение на Сърбия и сърбите изцяло липсва „целият този репертоар от унизителни имена, ругатни и подигравки“.
Според Зеколи причината за това отношение, както на официално, така и на всекидневно равнище, може да се открие в един афоризъм от Волтер: „Ако искате да разберете кой властва над вас, опитайте се да разберете кого не бива да критикувате“.
Арсим Зеколи споменава традиционната зависимост на системните политици в Скопие от официален Белград. Според него тази зависимост е част от културата на клиентелизма и от начина, по който е функционирала системата в бившата СФРЮ. Откъде обаче произтича масовата култура на омраза срещу една част от съседите, която се е превърнала в манталитет и крепител на идентичността? На този въпрос авторът отговаря: „Откритата омраза не се основа на чувството за превъзходство, автентичност и самостоятелност спрямо българите. Тя по-скоро произтича от дълбоко вкорененото чувство на малоценност и срам от собствената сервилност спрямо Белград. Това чувство се проектира негативно върху други нации като компенсация за собствената слабост. В това отношение омразата към съседите на запад и на изток е вид въображаема защитна конструкция, психическа защита от собствената съвест и представа за чест“.
Комплексът за малоценност, съчетан с complex E (еничарски комплекс), макар непълноценно, компенсира отчасти негативизмът на скопските македонисти към България. Но и показва нещо друго: чипът на македонизма няма как да се махне. Той ще отмине просто във Вечността, наречена Пралая (на санскр. период на настъпване на тъмнината или покоя).
Но как гражданите на нашата съседка Северна Македония, вече 90 години зомбирани от македонистката идеология, да се „учат от миналото“?! Когато в техните учебници и научни трудове „се вбива“ в главите крадена, измислена, преиначена, фалшифицирана история.
Нека напомним на днешните победители Мицкоски и Силяновска. Първият премиер на излязлата от Титова Югославия Вардарска Македония Любчо Георгиевски казва: „Аз бях военен в Щип. През цялото време ни убеждаваха, че трябва да се борим срещу България, че тя може във всеки един момент да ни нападне. Не ни казваха да се пазим нито от гърците, нито от албанците, нито от американците, нито от руснаците. Само от България. Нареждаха ни как да се държим, как да си закопчаваме ризите, предупреждавайки ни, че внедрени български агенти само чакат да снимат пияни югославски войници като част от тази пропаганда, която я имаше дори и в училищата.
Може би през цялото време все пак крием някои неща около Гоце Делчев и не искаме да говорим за тях. Кое е това, което прави Гоце Делчев общ герой на Македония и България? Първо, Гоце Делчев е роден в „булгар вилает“ в рамките на Османската империя. Това показват документите, неговите братя, неговите родители – значи той израства в тази среда. Второ – основно училище е учил в екзархията. След това учи в Солунската българска мъжка гимназия, в която са учили всички революционери. От там отива да се обучава за български офицер в българското военно училище. След това става учител в българската екзархия. Защо обаче ние крием тази част от македонската история? Казваме само, че е бил учител. И той, и Даме, и Гьорче, и Пере Тошев, и Никола Карев – всички са били учители в българската екзархия“.
Струва си да приведем откъс от писмо на големия български поет Пейо Яворов до македонския интелектуалец и журналист Данаил Крапчев: „Сърби и гърци завряха нечистите си ногти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете й. Писах и на Тодора Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
