Огнян Атанасов /на първия ред вдясно/ с колегите си от групата общински съветници Димитър Велинов и Кирил Станчев
Трите поколения Огнян на разходка в Рилския манастир
Инж. Огнян Атанасов е от Кюстендил, на 31 го-Инж. Огнян Атанасов е от Кюстендил, на 31 го- дини, семеен, с едно дете. По професия е проек- тант, заместник-председател на Национална секция отопление и вентилация в камарата на инженерите в Република България, оглавява и клуба на младия инженер в страната. Той е общински съветник първи мандат в ОбС – Кюстендил, домоуправител, член на настоятелството на детска градина „Слънце“ и председател на Обществения съвет на спортно училище „Васил Левски“
– Господин Атанасов, три поколения във Вашето семейство носят името Огнян. Можем ли да говорим за традиция, тъй като със сигурност не е случайно?
– Имайки предвид, че съм роден на Андреевден, значи си е определено традиция. В интерес на истината името Оги Четвърти е свободно. Бабата на моя баща се казва Олга и той е кръстен на нейно име и оттам тръгват нещата. Аз съм кръстен на името на баща си и сега синът ми е кръстен на баща си и на дядо си. Предполагам, че нося името на баща си, защото той е имал силно лоби и затова така се е получило. Отделно пък моята баба по майчина линия също се е казва Олга и така нещата се съвместяват. Асоциацията с името Огнян е огън и пламъци, и моят характер е такъв – избухлив.
– Вие сте проектант, но разбрах, че Вашият баща също е такъв. Това също ли се превръща в семейна професия и пак ли е по наследство?
– Да, така е. Аз съм завършил три магистратури, едната е точно отопление и вентилация. Втората специалност ми е стопанско управление. Имам проектантско бюро и се опитвам да го менажирам сам, и третото, което съм завършил, е консервиране и хладилна технология. Занимавам се с проектиране на предприятия от хранително-вкусовата промишленост. На територията на община Кюстендил повечето от предприятията в този сектор са проектирани от мен.
– А баща Ви с какво помага?
– Той също се занимава с проектиране и то като мен – отопление и вентилация. Имаме и обекти, по които работим заедно.
– Той ли Ви запали по проектирането или е стечение на обстоятелствата?
– Насочи ме много хитро, още като бях на 15 години. Първо започна да ми дава да му пиша обяснителните записки. После ми даваше да му помагам с чертежите и така, докато навърша 18 години, ме въведе в проектантската работа и се насочих да кандидатствам по тази специалност.
– Има ли хляб в проектирането за град Кюстендил, или с няколко проекта трябва да си осигуряваш средства за година?
– Като проектиране няма много обекти, които да минават. Експертните съвети в Кюстендил се правят на 2 седмици. През тях минават инвестиционните проекти и самият факт, че съветите не се провеждат всяка седмица, значи няма достатъчен брой. Има доста проекти за хранително-вкусова промишленост, които кандидатстват за европейско финансиране. Изградени и 3-4 предприятия и са вече работещи на територията на община Кюстендил. Към днешна дата вече имаме 3 действащи сушилни за плодове, други 2 сушилни са в етап на кандидатстване за еврофинансиране. Има предприятие за преработка на сок от ябълки в село Граница. За съжаление един проект за калибриране на череши и охлаждане не се реализира. Знам за проект, по който съм работил за калибриране и заготовка за пазара на орехи, също на етап кандидатстване. И в Кюстендил се проектира, специално хранително-вкусовата промишленост се раздвижва и в близките 2-3 години ще има още проекти, с които да се кандидатства. Също така съм виждал още един проект за предприятие за сокове, правен от колеги от София. В Кюстендил 4-5 са проектантските бюра, работа има за всички. Важно е да съществува лоялна конкуренция и в общи линии се запазва добрият тон.
– Виждате ли го Вашия син като проектант?
– Той трябва да избере с какво да се занимава. Аз мога леко да го понасоча, както направи с мен баща ми. Възможно е към същото, но той е малък, тепърва ще се види какви са интересите му.
– Смятате ли се за успял млад човек?
– Не е важно какво смята човек за себе си, а какви са очакванията на хората около него. Факт е, че към днешна дата аз съм най-младият заместник-председател на Национална секция в камара на инженерите. Бях на 30 години, когато ме избраха, и самият факт, че младите колеги в страната ми гласуваха доверие да бъда председател на Клуба на младия проектант към Камарата на инженерите, показва, че колегите ме оценяват подобаващо.
– Искало ли Ви се е да се реализирате в чужбина. От България изтичат IT специалисти към ЕС, Америка, вече по другите страни се търсят много и инженери като Вас?
– Винаги съм бил на мнение, че камъкът си тежи на мястото. Затова съм избрал да живея и да работя в Кюстендил, както и тук да се занимавам с обществена дейност. Имал съм възможност да живея в София, но нашият град е едно прекрасно място, където човек може да живее със семейството си, да се реализира. Никога не съм имал намерение да напускам България, надявам се и да не ми се налага. Не съм водил и разговори за работа в чужбина. Стандартът, който водя, е за един средностатистически българин. Удовлетворява ме, семейството ми също е доволно. Правил съм 8-часови пътувания до Ивайловград, там работя още 8 часа и се връщам. Ходил съм по работа до Северна България, село Бреница, Плевенско.
– При спешни срокове от какво се жертвате?
– Търпя критики и дори имам номинации за изгонване от вкъщи. Гледам да се съобразявам, но понякога се налага и се работи до късно. Например преди няколко години ми възложиха един проект на 22 декември и трябваше да е готов на 5 януари, точно в периода на Нова година и на Бъдни вечер. Но когато има работа, я свършваш. Съпругата ми помага при отглеждане на малкия, за да мога аз да си приключа работата, за което съм й много благодарен.
– Вие сте и първи мандат общински съветник?
– Опитвам се по 1-2 часа на ден да отделям по обществено значими теми. Бях наясно, преди да стана общински съветник, че ще имам своите отговорности, които никак не са малко, но пак е въпрос на възприятие. Сред колегите има хора, които ходят от сесия на сесия, а други работят по 24 часа. Аз дори съм имал случаи, когато са ми се обаждали в 22 часа за някакъв проблем и съм търсел някакво разрешаване на другия ден, доколкото е по възможностите ми. Удовлетворява ме работата като общински съветник, особено когато има резултат. Като ангажимент имах да се създаде каре на сайта на община Кюстендил – бизнес каталог, и това вече е направено. Публикувам и всички докладни записки, за да могат хората да се информират и съответно да получа обратна връзка. По-рядко правим приемни дни, това го отчитам като минус, но смятам за в бъдеше да увеличим интензитета. От тази година е факт и стая за бебета в града в центъра. Много се радвам, че Общинска администрация възприе идеята, тъй като ние като общински съветници няма как да го финансираме. Тя разполага с парите, ние пък ги гласуваме. Все пак трябва да има воля и оттам.
– Изкушен ли сте от политиката, Вие сте общински съветник от Зелената партия, но това не е Вашата партия?
– Така е, Зелената партия ни предостави регистрация, за да можем да участваме на изборите. При това безвъзмездно. И тримата колеги в Общинския съвет от Зелената партия не сме партийни. Водехме разговори с около 15-20 партии. Сред тях имаше и такива, които ни поискаха пари, а други водач на листа. Това означава сигурен общински съветник. Ние обаче не възприехме такъв подход и затова сме благодарни, че Зелената партия ни даде безвъзмездно регистрация да се включим в изборите. Така участваме активно в политиката на нашия град, но не сме обвързани с партии, представени на национално ниво.
– Защо не искате да членувате в партия?
– Досега съм членувал в една политическа сила. За никого не е тайна, че съм бил член на ГЕРБ, и то до 15 октомври 2012 година. Напуснах в момент, в който всички се записваха там. Вече стават 5 години. Прецених, че по-добре е човек да работи самостоятелно, без да има общински, областни и национални ръководства над себе си, защото всяка една инициатива, една идея да реализираш, трябва да бъде съгласувана. И докато я съгласуваш, то вече е минало почти месец. Когато си член на партия, категорично не можеш да имаш някакви самоинициативи, които да не си съгласувал с ръководствата. Смятам, че по-добре е да се развиваш самостоятелно, с приятели. Нашата листа е направена на принципа на приятелство – и с Митко Велинов, и с Кирил Станчев. Няма никой над нас, който да ни казва. Правим, това, което смятаме за правилно. Когато се бориш за нещо, което е лично твоя кауза, за твоя град, където плащаш данъци, е едно, отколкото когато живееш в София и идваш веднъж на сесия, взимаш заплата и си просто един наемник. Аз винаги съм казвал, че общинските съветници за която и да било община, трябва да са такива хора, които живеят, работят и са ежедневно в града си . Защото като си тук, минавайки през центъра или някой квартал, можеш да срещнеш 10 човека, които да ти изложат 10 различни проблема. Ако живееш в София, това не може да се случи.
– Какво Ви се иска да има в Кюстендил?
– Да има Мини Балкани. Това е една моя идея от 5-6 години, на определена площ да представим забележителностите на всяка държава, та дори и на Италия, тъй като тя в едната си част е на Балканския полуостров. Във Велико Търново вече има направена Мини България, а в Брюксел са представени забележителностите на всички държави. Едва ли туристи, от която и да е държава, няма да отидат да видят как е представена родината им в подобни Мини Балкани. Могат да бъдат направени на територията на един от имотите на военното поделение на площ от 32 декара. Това би довело доста туристи, които да оставят средства тук. За мен погрешна е стратегията с изграждането на голяма хотелска база. Не ни трябват хотели, а атракциони. Последните водят хората. Другото, за което страдам, е голям комплекс с 5-6 басейна. Най-близкият пример е Сапарева баня. Там нещата вървят, защото направиха първо атракционите и после възникнаха хотелите. Ние можем да имаме и 20 000 легла за настаняване, но като няма басейни и атракциони. Един град обаче не може да разчита само на туристи, минерална вода и планина. Трябва да има и производство. В Кюстендил има цехове от шивашката индустрия и обувна индустрия. Говори се за коридор №8, който трябва да бъде готов до 2025 година. Той ще ни позволи да имаме бърза връзка със София. Тук трябва да се изградят логистичните центрове и индустриални зони. Затова още отсега трябва да стартира преотреждане на земи. Това отнема няколко години, а след това и самото изграждане. За да привлечем по-едри инвеститори, ни трябва индустриална зона. Като пример ще посоча Пловдив. Дори съм на мнение, че когато общината предоставя земята за производство, имотът дори трябва да е предоставен безвъзмездно за срок от 10 години да речем. Важното е, човек да дойде и да инвестира. Лошото е, че нямаме толкова големи имоти. Единственият, който виждам, е в село Жиленци около 180 декара, това са бивши полигони на военните.
– Как прекарвате свободното си време, спорт, разходки, нещо друго. Вашият колега Димитър Велинов гони стреса във фитнес залата, а Вие?
– Със съпругата и детето ми всяка вечер сме на Хисарлъка. Ходим до зоологическата градина да пожелаем лека нощ на лъвчо, след това ходим до къщичката на Баба Яга, после гледаме Крепостната стена и се прибираме. Обикновено така след работа си прекарваме свободното време.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
