Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано съществува вече близо единадесет години. В него се обучават деца от предучилищна възраст до XII клас. Наред с изучаването на български език и литература, история и география на България, те се включват и в различни извънкласни занимания. Обучението се извършва по програмите, утвърдени от Министерството на образованието и науката в България. Учителите им са с дългогодишен опит в преподаването на български език. Всички те са филолози, педагози и историци. В екипа си имат и университетски преподавател. Зала за народни танци събира деца и родители в училището. Народните танци са част от програмата на учениците. Родителите също имат своя група, която се казва „Веселие“. Три от преподавателките в екипа на училището са възпитанички на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.
ЮЗУ възпитаничка, която представят от училището, е Ангелина Велинова /сн. 1/ и публикуват кратко интервю с нея.
– Ангелина, от колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?
– Живея в Милано със семейството си почти 20 години. От 7 години съм учител в българското училище в Милано.
– Какво е Вашето образование?
– Завършила съм „Начална училищна педагогика” в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в гр. Благоевград.
– Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?
– В самото начало от създаването на българското училище започнах като родител. Дъщеря ми Симона е от първите ученици в училището. За радост с всяка изминала учебна година броят на децата се увеличаваше. Така след няколко години в разговор с Гергана Христова тя ми сподели, че търси учител и така започнах работа в българското училище.
– С колко деца работите през настоящата учебна година?
– През настоящата учебна година съм класен ръководител на 4-и клас и работя с 13 деца.
– Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в работата Ви на учител в българското училище в Милано?
– Най-голямо удоволствие ми доставя ентусиазмът, с който децата участват по време на часовете, и постигнатите от тях резултати. Трудно се работи с клас, в който децата имат различно ниво на владеене на български език. Но всяко дете полага максимални усилия за усвояването на учебния материал и резултатите не закъсняват.
– Разкажете интересна случка от работата си с децата?
– Преди няколко години по време на коледното тържество към декорите в залата имаше снежен човек, който беше направен от пластмасови чаши и, естествено, с морков за нос. Към края на тържеството забелязах, че едно дете от първи клас незабелязано беше взело носа на снежния човек и сладко си похапваше скрито зад останалите ученици. Явно вече е било огладняло.
– Как се поддържа връзката учител – ученик в условията на двуезичност?
– По време на моите часове се говори само на български език. Ако има думи, които някои от децата не разбират, вдигат ръка и тогава казвам думата на италиански, за да разберат значението й. Децата идват в училището ни, за да научат езика, затова говорим само на български език. Естествено, в началото срещат трудности, но свикват бързо.
– Посочете една причина, заради която според Вас трябва децата с български корени да посещават българското училище?
– Според мен най-важно е децата да се научат да четат и пишат на български език.
– Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?
– Независимо че живеем в чужбина, с моето семейство спазваме българските традиции и обичаи. Приготвяме питка с паричка, нечетен брой постни ястия на масата на Бъдни вечер, боядисваме яйца и месим козунак за Великден, плетем си мартенички. Имаме доста български книги у дома, гледаме българска телевизия, поддържаме връзки с други български семейства и, разбира се, с роднините и приятелите в България. В кухнята също преобладават българските ястия.
– Ако трябва с една дума да представите България на италианците, коя е тя?
– Думата, с която бих представила България, е „НЕЗАБРАВИМА“. Не забравяш нещо, което носиш в сърцето си и обичаш. А в сърцата си носим и пазим само прекрасни неща!
Ани Димитрова /сн. 2/ е учител по история и география в училището в Милано. Тя също е завършила благоевградския университет.
– Здравейте, Ани! От колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?
– В Милано съм от януари 2002 година, а в българското училище от 2019 г.
– Какво е Вашето образование?
– Завършила съм история и география в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, магистратура в Държавния университет в Милано, специалност „Културна оценка на територията и ландшафта” и специализация за преподаване на български език като чужд към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
– Как решихте да станете учител в българско училище в Милано?
– Разбрах от една майка (Даниела), че в българското училище търсят учител по история и география, имаше пусната обява и във Фейсбук, за нуждата от специалист разбрах и от една случайна среща с колежка (Краси Димитрова). Така реших да изпратя имейл до директора на училището. Малко преди започване на учебната година госпожа Гергана Христова ми се обади и аз с удоволствие приех това предизвикателство.
– С колко деца работите през настоящата учебна година?
– В присъствена форма с 16 и онлайн с 6 деца.
– Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в работата Ви на учител в българското училище в Милано?
– Удоволствие е, когато вляза онлайн в класната стая и децата са на линия, удоволствие е, когато вляза в учебната стая, и тя е пълна, удоволствие е да видя родителите да водят децата си в почивния си ден. Да виждаш как тези малки деца, които не знаят да „държат молив“, започват да пишат чертички и лулички, после буква, дума, изречение… Удоволствие е да виждаш тяхната креативност, техните идеи, тяхното желание да се научат, тяхното любопитство.
– Разкажете интересна случка от работата си с деца?
– Интересна случка… всеки ден е интересен, всеки път срещата с децата е вълнуваща. Може би първият учебен ден, когато трябваше да поема първи клас. Дълги години работех с големи деца и срещата с малки ме „плашеше“, изпитвах смесени чувства – на вълнение, на „страх“, на притеснение… Работата с малки се оказа много забавна и приятна.
– Посочете една причина, заради която според Вас трябва децата с български корени да посещават българското училище?
– Децата трябва да посещават българското училище не само за да се съхраним като нация, но за да могат да намерят себе си в този глобален мултикултурен свят.
– Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?
– В моето семейство говорим на български език, спазваме българските традиции, готвим български ястия. Когато сме в България, правим малки семейни екскурзии.
– Ако трябва с една дума да представите България на италианците, коя е тя?
– Може би фолклор. Фолклорът не е само песни и танци, той е традиции, култура, той е историята на нашия народ.
Възпитаничката на Югозападния университет в Благоевград Здаринка Иванова /сн. 3/ от две години е учител в училище „Пейо Яворов“ в Милано. За нея представата за България може да се изрече с една дума – корени.
– Здаринка, от колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?
– Живея в Италия от почти 20 години. Като учител в българското училище съм от 2 години.
– Какво е Вашето образование?
– Завършила съм АМТИИ в гр. Пловдив и ЮЗУ – гр. Благоевград.
– Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?
– Преди 5 г. се записах в курса по народни танци към училището. Така се запознах с хореографа Станимир Минев и с много от родителите от училището и с мои колеги, които танцуваха. След запознанството ми с директорката имах възможността да започна и като учител в българското училище.
– С колко деца работите през настоящата учебна година?
– Тази година работя с най-малките. В класа имам 17 деца.
– Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в работата Ви на учител в българското училище в Милано?
– Най-голямото удоволствие за мен са усмивките на децата, когато ги посрещам и започваме да работим.
– Разкажете интересна случка от работата си с децата?
– С най-малките работата е много забавна, но и много трудна. За подготовката на коледното тържество, за да изпеем песничката за Дядо Коледа, първо дълго обяснявах на двата езика глаголите „чукам“ и „режа“.Те така се смяха и забавляваха, че като научиха песента, пеейки, показваха какво правят джуджетата.
– Как се поддържа връзката учител-ученик в условията на двуезичност?
– Връзката с децата е искрена. Аз си поставих трудната задача да говорим само на български език. Не е лесно, защото повечето от тях говорят само италиански език. С много търпение обяснявам и на двата езика и повтаряме всеки път: „Тук се говори на български език“.
– Посочете една причина, заради която според Вас трябва децата с български корени да посещават българското училище?
– Децата са нашето бъдеще. Не мога да си представя едно българско дете, което не може да си напише името на български и не може да чете на родния си език. Радвам се, че ние можем да им дадем възможността да се почувстват българи поне в училище.
– Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?
– Живеейки в семейство с две култури и много обичаи, вкъщи преобладава българското. Винаги на 1 март сме закичени с мартеници. Не липсва питката с паричка на Коледа. Българска телевизия и българска народна музика винаги ни съпътстват. Аз самата си пея и свиря народни песни, дори когато ми е тъжно.
– Ако трябва с една дума да представите България на италианците, коя е тя?
– България за мен с една дума – КОРЕНИ. Това може би е точната дума. Дърветата дават плодове благодарение на здравите си корени. Израснала съм в семейство, което съхранява и предава нашите песни, обичаи и традиции. Искам да съхраня и предам всичко това на децата в нашето училище.
