Мразовити дни и много ниски температури – до минус 15 градуса, обхванаха страната ни през последните дни.
И колкото да си казваме, че такова чудо никога не е било, дори не сме близо до най-големите студове, които са обхващали България, откакто има метеорологични данни.
През далечната 1947 г. у нас е измерена температура от -38,3 градуса по Целзий в град Трън – наричан още българският Сибир. Рекорд, който до ден днешен не е подобряван. Градчето е разположено на двата бряга на река Ерма и само на няколко километра от границата ни със Сърбия. Районът се намира в котловина, в която се създават условия за температурна инверсия (явление, при което се наблюдава повишаване на температурата с изкачване във височина) и за резки застудявания.
По-възрастните българи с ужас си спомнят студените месеци от 1954 г. и с право ги наричат „Зимата на XX век“. Навън е толкова студено, че река Дунав замръзва за почти 2 месеца. Говори се, че когато това се случва, българи и румънци впрягали шейните или пеша по леда си ходели на гости. Прегладнели вълци от Карпатите преминавали у нас и нападали кошарите с овце.
През февруари 1954 г. снежна покривка имало през всички дни на месеца. Силни ветрове и ниски температури дори хванали в капан половин полк наши войници, които намерили смъртта си край плевенското село Жернов. Военните загиват от студ на 13 срещу 14 февруари на път от зимния лагер край село Въбел към поделението си в Никопол, което било на 10 км. Войниците тръгнали по тъмно и се загубили в преспите. Местните твърдят, че ги затрупва лавина от баира и те намират смъртта си в тъмнината и снега.
Рекорден брой жертви на студа имаше и през зимата на 2016 година. Тогава бялата смърт погуби 15 човека у нас.
Един от най-потресаващите случаи беше този на жена и двете й душевно болни деца, които попаднаха в капана на зимата в пловдивското градче Куклен. Първо си отишла майката, а ден по-късно издъхнали и децата, защото нямало кой да запали печката. Същата година трупът на 83-годишна баба бе открит на 50 метра от дома й в кърджалийското село Мусево. Жената отишла до магазина, за да се зареди с храна, но така и не успяла да се прибере у дома.
Според статистиката сред най-мразовитите места у нас попада Севлиево. Именно там на 9 февруари 2005 година е измерена температура от минус 34 градуса. Същата година и Кнежа подобрява рекорда си за най-студен ден. В края на януари термометрите там падат до минус 29 градуса, което подобрява рекорда от 1929 г., когато са измерени минус 26,5 градуса.
Ледена епоха скова Северна Европа и САЩ
Много студено започна новата 2024 година за жителите на северната част на Европа и САЩ.
В шведската част на Лапландия живакът падна до минус 43,6 градуса по Целзий, което е най-ниската температура в Швеция за януари през последните 25 години. Рекордът остава минус 49 градуса, като е бил регистриран на 27 януари 1999 г. в град Каресуандо, близо до границата с Финландия.
Заради студеното време бяха затворени училища, спрени бяха влакове и фериботи. В Дания и Финландия властите призоваха шофьорите да не тръгват на път.
Още по-кошмарно е в момента в САЩ – в щатите Дакота и Монтана температурите паднаха до минус 56 градуса. Вече има и няколко жертви – само в Орегон са трима, има загинали и в Калифорния, Айдахо, Илинойс и Уисконсин. Властите предупредиха хората да не шофират по пътищата в Бъфало, в щата Ню Йорк на границата с Канада, където прогнозата е за снеговалеж до 60 сантиметра.
Антарктида държи рекорда
Най-ниската температура на земното кълбо е -91,2 градуса по Целзий. Измерена е от японската станция на Антарктида на 8 декември 2013 г.
Руското селце Оймякон също впечатлява. През 1916 г. температурата в селото пада до минус 82 градуса, което е с по-малко от 10 градуса разлика до най-ниската температура на Земята. В средата на миналия век това е мястото, където Йосиф Сталин е изпращал в изгнание политическите си опоненти. Средните зимни температури там са около -45 градуса – нещо, което обикновеният човек трудно може да издържи за дълго време.
Ако се върнем в годините, една от най-лютите зими е била в Париж. През 1420 г. имало ужасна смъртност от измръзвания, вълци тичали из града, за да се хранят с мъртви тела, лежащи непогребани по улиците.
За пример са японците, които дори 20-метровите преспи не ги плашат. Именно на планинския път, който свързва градовете Тояма и Омачи, е най-висока снежната покривка. За да могат да минават оттам, местните прокопават тунел буквално през леда.
