Кмета на Благоевград не познавам лично. Познавах баща му д-р Стоянов, добър лекар и добър човек. Моята дейност е такава, че с особен интерес следя промените от всякакъв характер в общините в Югозападна България. Състоянието на общината, добро или лошо, дава отражение на туризма. Особено болезнено приемам в последно време изоставането на Благоевград в развитието си. Господ, природата му е отредила много добро, привилегировано място като география, история, бит, култура. Но тази привилегия не се използва.
В последно време обаче забелязвам промени, положителни знаци в града. За част от състоянието на града особено голямо значение има с какво, кой и как го поддържа. На предприятието „Чистота“ се пада голямо задължение в тази връзка. За директора му Васко Бачев мога да кажа само хубави неща – стойностен, качествен ръководител. Структурираното обаче ново предприятие „Озеленяване“, което създава, поддържа и разширява зелените площи, е много добра идея и това се почувства и забеляза.
Цветни алеи и пространства с вкус и естетика, красиви вази на мостовете, премахването на дърветата и храстите в реката /от запречването на дърва междувпрочем е станало голямото наводнение в града/. Като имаме щастието през града ни да минава река, тя трябва да се подържа във вид, приятен за окото. Красиво да се вписва в градската среда, а не да бъде язва – място за боклук. Водата обаче трябва да бъде кристално чиста, а камъните в коритото не тъмнозелени, т.е. има какво да се желае по заустването на канализацията.
Особено бях впечатлен от идеята да се възстанови тоалетната в градската градина и поставянето на химически тоалетни в парковете. Тези неща трябва да се оптимизират. Тоалетна имаше и срещу Младежкия дом. С години се протакаше изграждането на втора черква и облагородяването на района във и около пазара. Отпочна се. Все окуражителни действия.
Изцяло подкрепям идеята за парк Бачиново. Мястото от закрития плувен басейн по реката до ресторант „Воденицата“ е едно приказно място. С интелигентна човешка намеса ще стане прекрасна зона за отдих и развлечение. Споделям обаче и идеята на специалисти нещата да бъдат добре премерени, на много места се харчат много безотговорно много пари. Откритият плувен басейн и мястото около него от много години е в суперплачевно състояние.
Не мога да не споделя недоумението община Благоевград от много време да не подкрепя усилията за развитие на ски курорта Картала. С много малко пари развитието на курорта ще промени облика и икономиката на града. Заетост на хотели, търговска мрежа, нови работни места и доходи.
Ще се обоснова. Стара и много далновидна идея на градското ръководство беше курортът да се изгради и да е алтернатива на Банско с близостта си до София и Северна Македония /много скиори идват от двете места/, безспорно с възможност за по-ниски, атрактивни цени.
През 1983 г. от градското ръководство на мен като директор на „Балкантурист“ се възложи да осигуря съоръженията, на Горско стопанство терен за ски писти, на ВиК да осигури вода.
По това време поставяхме основите на туризма в Банско. На Чалин валог изградихме чайната и ски влек, тип „борерче“. Възползвайки се от тази ситуация, осигурих и за нашия курорт чайна и ски влекче. Тогава привлякохме Илия Ризов като отговорник по спорта. Впоследствие, след много перипетии и мъчнотии, Илия Ризов направи много за курорта. В момента това, което има, е добре.
Необходимо е спешно направата на хубав път и направата на голям, удобен паркинг, 2-3 влека на Платото и някои други несъществени подобрения. Моментално повтарям – с немного средства ще имаме нов, хубав курорт, с много положителен принос за града. Дайте, както казват, да не откриваме топлата вода. Фестивали повече, организирани умело, професионално. Банско преди години имаше само 2 зимни месеца туризъм. С фестивалите туризмът стана целогодишен. Банско и Разлог направиха много силни крачки в тази посока.
Тук се изкушавам да споделя голямото разочарование за липса на действия за развитие на планинския туризъм, в това число зимния туризъм в България. Немалко се направи за балнеоложкия туризъм, което беше крайно необходимо с наличието на голямото богатство – минералната вода. Достатъчно е само да споменем какво беше доскоро Гулийна баня, какво е сега – прекрасна хотелска база, прекрасни условия за целогодишен туризъм, невероятна атмосфера, живот – поминък за населението.
Сериозно развитие претърпя и се развива културният туризъм в много райони в страната. Макар че има много да се направи в тази посока. Един дребен детайл, но с важно значение. Например преди две години правих екскурзия до прекрасния Златоград, много хубав град – атмосфера, работилнички, занаяти, много, много бях впечатлен. Посещавайки Перперикон обаче, на път при Черноочане, няма табела за Перперикон, наляво и отиваш в Кърджали, оттам към Перперикон и 40 км изгубено време и нерви.
След една година, пътувайки за там, видях, че все още няма табела за отклонението вляво, което е на 7 км. Какви са тези служби? Каква е тази администрация? Не мога да проумея! На обект с такова национално и историческо значение да няма указателни табели.
Планинският туризъм, особено зимният, има особено място за развитие в България, но… нищо не се прави. Банско откога се нуждае от 2-а кабинка?! Откъм Разлог, откъм Кресна, откъм Сандански може да се навлезе мощно в планината, в Стара планина също има невероятни възможности за развитие на ски туризма.
Една Сърбия по западната й граница в Стара планина прави сполучливи действия за зимния туризъм. Там явно някои не са така „активни“ в помощта си.
През 1983 г. във връзка с изграждането на „Интерхотел Сандански“ пътувах до Виена. Австрийска фирма го строеше. Собственикът на „Допелмайер“, една от големите фирми в Европа за ски съоръжения, ни заведе с частния му самолет до хижата му край Боденското езеро да му гостуваме.
Можах да видя в Алпите невероятна гледка във всяка долина – влек, кабинка, влек, кабинка, и човек се пита как в Австрия, в Европа се навлиза в планината „на ползу роду“, както казваше един политик, а в България не може.
Същата е трагедията с изграждането на магистралата в Кресненското дефиле. Колко години ни „помагат“ да я изградим. Остава ни надеждата, че ще се намерят хора, които имат кураж и сили и ще намерят начин да използваме невероятните и прекрасни природни дадености. Много зависи част от решаването на проблемите по места от кметовете.
Много е важно да се подкрепят инициативите им, добри примери има. Симитли – един инициативен кмет направи много неща – пътища, среда, икономика. Гоце Делчев също в тази посока е за пример.
Споделяйки някои от тези неща, искам да пожелая на кмета на Благоевград да продължи в търсене на верните решения да изградим един още по-хубав град. Благоевград го заслужава – да бъде още по-красив и вечно млад!
Доброто, добрите неща, добрите инициативи трябва да се поощряват!
ВАСИЛ АНГЕЛОВ
