Емпатия: здрава и не толкова здрава
Ние проявяваме здравословна емпатия, когато можем психологически да се поставим на мястото на даден човек и да разпознаем и назовем неговите чувства. В същото време е важно, когато проявяваме емпатия, да не се сливаме с другия човек, да не присвояваме неговите чувства и да не го даряваме със своите – с други думи, да си останем отделни хора. Но се случва, че способността за съчувствие е болезнено развита.
Човек преживява състоянията на други хора толкова интензивно, че губи границите между собствените си и чувствата на другите хора. Това бързо изчерпва умствените си ресурси. Откъде идва тази свръхчувствителност?
Емпатията и „мъдрите деца“
Някои хора буквално от първата година от живота си са принудени да се адаптират към настроението и очакванията на родителите си. Това често се случва в нефункциониращи семейства или в семейства с емоционално незрели родители. А също и в семейства, където възрастните са готови да приемат дете само ако то демонстрира определени качества. И тогава детето несъзнателно започва да изпълнява приготвената за него роля. Както пише Алис Милър в книгата си „Драмата на талантливото дете“, такива деца стават утешители, съветници и опора на своите родители. Те развиват нещо като „сетивен орган“, който отговаря на нуждите на другите хора. Често в такива семейства ролите се разменят: децата стават майка/баща на собствените си родители и „порастват“, заобикаляйки необходимите етапи на израстване. Това е неестествено, защото детството е време на детинщина, безгрижие, спонтанни прояви на себе си и дори егоизъм.
Тогава се оказва, че прекомерната емпатия се формира не като естествена черта, а като необходимо умение за оцеляване.
Изгубени чувства и изгубеното Аз
Докато расте, емпатичното дете често потиска нуждите си от любов, уважение и съчувствие, защото те не могат да бъдат задоволени от възрастните. Така вътре в него се формира изгубен свят на собствените му чувства. Детето е лишено от много емоционални преживявания, защото за тях няма място, няма топло, приемащо и уважително отношение. Ето защо невинаги, но доста често, дълбоко емпатичните хора имат малко разбиране за собствените си чувства и в известен смисъл са чужди на себе си. Желанието да отгатнеш емоциите на другия, да му дадеш желания отговор става по-значимо от собствените преживявания.
Човек с изгубено „Аз“ не може напълно да осъзнае себе си като личност: той е придружен от усещането, че живее собствения си живот, „сляпо“, „на чернова“. Липсата на смисъл, безпокойството, духовната празнота не му позволяват да се почувства щастлив, свободен и да се свърже с истинското си Аз – в края на краищата той не знае кой е всъщност. Човек формира псевдоличност и се държи така, както другите очакват от него, а не както диктува истинската му природа.
Пример:
Хората, които са принудени да придобият дарбата на съпричастност, могат да изберат помагащи професии. Сред тях има много ветеринарни лекари, социални и медицински работници, психолози. Невъзможността да получиш грижа, любов, разбиране от друг сякаш принуждава човек да стане този, който дава тези чувства.
Така работи един от защитните механизми на нашата психика – реверсията. За такива хора получаването на нещо вместо даването е неморално. Човек заменя собствените си нужди с тези на другите. И тук е особено важно да осъзнаете истинските мотиви на вашия избор – дело на живота или партньор. Това е единственият начин да намерите изгубеното си Аз и да дадете глас на чувствата си.
Емпатия в отношенията
Често емпатичните хора приемат трудните чувства на другите твърде лично. Много е изтощително. Това се случва, защото вчерашните „мъдри деца“ не успяха да получат независимост и автономия и не установиха граници, които ги отделят от другите. В резултат на това емоциите на хората около вас буквално проникват вътре без никакви филтри и бариери. Отчасти поради липсата на тези филтри, хората с такава принудена емпатия често стават жертви на нарцистични личности.
Например, едно момиче не може да излезе от връзка с обезценяващ партньор. Тя обяснява поведението му с факта, че не е бил харесван в собственото си семейство. Тя ще мисли, че може да го поправи и след това да получи благодарна любов от него. Трябва ли да казвам, че тя няма да получи любов или благодарност?
Страни на здравословната емпатия
Да бъдеш емпатичен човек означава да се чувстваш добре не само за другите, но и за себе си. И ако е необходимо, защитавайте себе си и чувствата си. Ето защо едно от най-важните свойства на здравата емпатия са стабилните вътрешни граници, които ви позволяват да се отделите от другите и да защитите собственото си Аз.
Истинският (не принуден) емпат може да съчувства на друг, без да се разтваря в него. Защото преживяванията на другия човек си остават преживяванията на друг човек и не се установяват вътре в този, който съчувства. Тук можете да видите и как човек приема помощта. Ако той знае как да направи това, тогава той може да бъде съпричастен не само към нуждите на другите, но и към собствените си.
Емпатията е сложно, многопластово и двусмислено умение. Някои хора го придобиват като защитен механизъм. Някои го използват за манипулация – например талантливи измамници овладяват това умение с гръм и трясък, фино наблюдавайки реакциите на другия, като се адаптират към него със светкавична скорост. И само емпатията, основана на доброто разбиране на собствените чувства, индивидуалността и любовта към другия, е емпатия в истинския смисъл на думата. Психотерапията помага да се развие такава добра емпатия, да се разбере какво е скрито под „отбранителната“ емпатия и как тези скрити незадоволени нужди продължават да влияят на живота.
