На пазара в Бобов дол цените на доматите варират от 2,30 лв. за кг до 3,00 лв./кг. Впечатление прави високата цена от 4-5 лв. на така наречения селски пипер, който е леко лют и се суши, нанизан за зимата.
Сравнително евтини са сините сливи – по 1,00 лв. за кг. Причината е, че в селата Шатрово и Блато земеделски производители отглеждат масиви със сини сливи.
На сергиите с дрехи, пердета и други стоки обаче купувачи нямаше.
Двама пенсионери от мината споделиха пред репортер на „Струма“, докато си пият сутрешното кафе: „Малко хора останаха в града. Останахме само пенсионери. На пазара има всякаква стока, но няма кой да купува. Младите отидоха по чужбина и в София на работа. Преди години нямаше къде игла да се пусне на пазарен ден в Бобов дол от народ. Четвъртъците бяха като празник. Сега градът ни опустя“, коментира Страхил Стойчев, който е работил като механик в Спасителната служба към мината. Колегата му Костадин Стойков, който също е пенсионер, се оплака, че няма пречиствателна станция на питейната вода в града: „Питейната вода в Бобов дол е под всякаква критика, мътна, некачествена, а и я няма редовно. Дано нещо се направи по въпроса от общината. В града ни няма никаква икономика, само няколко обувни цеха, къде да работят младите и да взимат достойни заплати? Затова всички бягат в чужбина. Обезлюдяването на града не зависи само от местната управа. Затварянето на мината е национална политика”, заключи К. Стойков.
На една от сергиите бившият кмет на с. Мала Фуча и бивш служител в мини „Бобов дол“ Георги Иванов беше изложил за продан орехи и лешници собствено производство. Пред репортер на „Струма“ той разказа: „Пенсионирах се от мината след 38 г. трудов стаж. Не мога да стоя без работа. Отглеждам орехи и лешници, които не са масиви, а отделни дървета. Обработвам общо 10 дка имот, но не е на едно място. Нямаше комасация на имотите и всичко е разпръснато на малки парчета. В нивите си отглеждам всякакви плодове – ябълки, круши, сини сливи, праскови, череши. Тук съм изнесъл на пазара орехи и лешници, не да забогатея, просто да се срещна със стари колеги, с хора от града. Имам онкологично заболяване, но не спирам да работя. Тези 10 дка ги обработвам почти сам. По някой път ми помагат децата, внуците… Е, те предпочитат да седят с телефоните на барбекюто, но и помагат. София ги влече повече. Не получавам субсидии за овошките. Орехите са засадени от баща ми и са на около 50 г. Техниката, с която разполагам, е една косачка, с която кося тревата около дръвчетата, другите неща ги върша на ръка, рязане на сухи клони, почистване на дърветата. Тава ми носи радост и удоволствие. По времето на соца бях един мандат кмет на Мала Фуча. Сега с работата по овошките осмислям пенсионерския си живот“, заключи Г. Иванов.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
