ТЪРСЯТ СЕ: Политици за борба с популизма

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, в ефира на национална телевизия

Първо, от името на всички граждани може да си позволи да говори или техният цар, или дълбокомислен мъдрец, прозрял истинските нужди на народа си, или арогантен самохвалко, прикриващ липсата на добри аргументи. Господин Костов със сигурност не е цар, много ми е съмнително и дълбокомислието му, така че май остава последното.  Освен това, аз съм български гражданин и за мен е напълно приемливо заплатата да е това, което определя пазарът, а не просто произволна цифра предизборно изсмукана от пръстите на синдикалисти и политици. И ако аз съм един, възможно е да има и други. Явната публична закана за преследване на всеки депутат, осмелил се да се противопостави на искането на КНСБ, пък показва явно неразбиране (или пък потъпкване) на основното правило на представителната демокрация – депутатите биват избирани не за да гласуват така, както аз и ти искаме, а така, както повелява собствената им съвест. И ако начинът, по които гласуват, не ни харесва, просто на следващите избори не гласуваме за тях, а не ги заплашваме с другарски съд и публично заклеймяване по площадите. В историята има немалко примери на политици и държавници, които именно противопоставяйки се на настроенията и исканията на тълпите са се оказвали най-полезни за благото на родината си. Убеден съм, че

В МОМЕНТА НА БЪЛГАРИЯ Й ТРЯБВАТ ИМЕННО ПОЛИТИЦИ, КОИТО ДА ПРЕНЕБРЕГНАТ ИДВАЩИТЕ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ ЗАПЛАХИ И КРЯСЪЦИ НА ПОПУЛИСТИТЕ, което за съжаление е много малко вероятно, тъй като 175 депутати от всички парламентарни групи вече подкрепиха идеята на първо четене в залата. Въпреки това аз продължавам да настоявам, че са нужни държавници, които да намерят сили у себе си да се противопоставят на тази масова популистка психоза и да напомнят ясно и категорично, че икономиката има своите неумолими закони, които не са подвластни на желанията на отделни хора, пък дори тези хора да са огромно мнозинство в Народното събрание. Аристотел е казал: „Законът е разум, освободен от чувства“. Мисля че този израз ще остане също толкова верен, ако заменим „законът“ с „икономиката“. За съжаление у нас (а също така в Европа и дори САЩ) емоциите са взели превес над безпристрастните икономически разсъждения. И ако за момент се върнем към тези основни икономически закони, бихме могли да обърнем горната закана на синдикалиста и да кажем: трите имена и парламентарната група на тези 175 депутати, гласували „за“, за да е ясно кой е виновен. Но не кой е виновен за това, че не е приета минималната заплата, а кой е виновен за приемането на произволна цифра, нямаща нищо общо с реалните икономически показатели, кой е виновен за потъпкването на основни икономически принципи,

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА НЕИЗБЕЖНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ КАПИТУЛАЦИЯТА НА ЗДРАВИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗУМ

 пред истеричните крясъци на популизма. А тези последствия са точно обратни на „загриженост за работниците“, с която синдикати и популисти политици пробутват идеята си. Защото е добре известно, че всеки път, когато държавата се намеси със сила на пазара, това неминуемо води до дисбаланси. Например, когато по административен път се определи минимална заплата, която е по-висока от определената вече от пазара, най-вероятно ще има сътресения на трудовия пазар и неприятни последствия.

И ЕДНО ОТ НАЙ-НЕПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПРОИЗВОЛНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА, ТОВА, ЗА КОЕТО НИКОЙ СИНДИКАЛИСТ НЕ ГОВОРИ, Е, ЧЕ ТО ВОДИ ДО УВЕЛИЧЕНИЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА.

Да, правилно прочетохте това последното – реалният резултат от „загрижеността“ на синдикатите за получаващите минимална заплата ще бъде, че немалко от тях ще загубят работата си.

„Всяко вдигане на минималната работна заплата със 100 лева води до съкращаването на коефициента на заетост сред тези с начално и по-ниско образование средно с 1,4 процентни пункта… Така всеки 100 лева повишение на МРЗ води до загуба между около 16% и 5% от съществуващата заетост в зависимост от бизнес сферата“.

Това е заключението от подробно изследване на тема „Как влияе ръстът на минималната работна заплата върху заетостта в България?“ (2015), проведено от Института за пазарна икономика (ИПИ) и обхващащо периода 2003 – 2013 година. Поправете ме, ако греша, но не мисля, че който и да е в парламента или основните медии обели дори половин дума за това или други подобни изследвания, които показват директна връзка между неоснователно покачване на минималната заплата и увеличаване на безработицата. И не е никак чудно, защото на практика това означава, че заплатата от 710 лв. която всички тези хора взимат в момента, за много от тях не само че няма да стане 850 лв. (както бодро им обещават от парламентарната трибуна), а след като бъдат уволнени, вече ще е… 0 лв. Амааа… как така, питате вие. Те нали обещаха, че е за доброто именно на най-уязвимите? Ами така е, защото ЗАПЛАТАТА ВСЪЩНОСТ Е ВИД СТОКА, ТОВА Е ЦЕНАТА, НА КОЯТО РАБОТНИКЪТ ПРОДАВА ТРУДА СИ, А РАБОТОДАТЕЛЯТ КУПУВА.

И като всяка друга стока, тя също е подвластна на законите на търсенето и предлагането. От една страна, работодателите ще намалят търсенето на работници (понеже наемането на работник е по-скъпо),  от друга, работниците, търсещи работа, ще се увеличат (поради повишеното заплащане). Крайният резултат ще бъде голяма изненада единствено за главните икономисти на синдикатите, но не и за всеки разбиращ и най-малко от законите на пазарната икономика. Тъжният парадокс в тази ситуация е, че най-засегнати от това ще бъдат именно хората, на които загрижените синдикалисти искат (поне така е представена идеята) да помогнат – най-зле квалифицираните (ниско образование) и с най-малко стаж (най-младите) т.е. най-онеправданите. Защото от официалната статистика на сайта на Националния статистически институт става ясно, че

ЕДИНСТВЕНАТА ДЕМОГРАФСКА ГРУПА, ЧИЯТО СРЕДНА ЗАПЛАТА Е ПОД МИНИМАЛНАТА, СА ХОРАТА ПОД 20 ГОДИНИ.

И само този факт е достатъчен да захвърли на бунището основния коз на радетелите за изкуствено вдигане на МРЗ, а именно, че с минимална заплата не може да се гледа семейство. Ами хората на минимална заплата са под 20 г. Масата от тях не само че нямат семейства, за които да се грижат, но дори самите те са хора, получаващи грижи от родителите си и за тях 710 лв. са напълно достатъчни за цигари, кафета и да заведат гаджето на кино (съвсем друг е въпросът за работници, които са на минимална заплата само по документи и получават останалото на ръка. Това обаче е отделен проблем, който повишението на минималната заплата също няма да реши). Друга група работници, които биват засегнати от произволно повишение на минималната заплата без съответно повишение на производителността на труда, са също уязвими хора – тези с ниско образование. От данните за третото тримесечие на тази година на сайта на НСИ разбираме, че докато безработицата сред висшистите и тези със средно образование е съответно 1.7 и 3.7 процента, то за хората с основно и начално или по-ниско цифрите са съответно 8.5 и 14.8%. Подобно е съотношението и по възраст, най-висока е безработицата при тези до 24 години – 10.3% и най-ниска при 35 – 44г. (2.7%). Между другото анализът на ИПИ, за който стана дума по-горе, завършва със следния апел на икономистите: „Препоръчваме да се замрази покачването на минималната заплата в бъдеще с цел да се предотврати по-нататъшната загуба на работни места сред една от най-уязвимите групи на пазара на труда – тези с начално и по-ниско образование. В противен случай коефициентът на заетост в тази група ще достигне критично ниски нива, а безработицата и икономическата неактивност ще продължат да нарастват“. И цялата тази невесела картинка е преди да се осъществи очакваното рязко повишение на минималната работна заплата. Какво ли ще се случи с тези млади, неособено добре образовани, без опит и квалификация работещи, чиято производителност на труда е по-ниска от изсмуканите от пръстите 850 лв., нямащи никаква връзка с реалните икономически реалности?

ТЕ ЩЕ ЗАГУБЯТ ЕДИНСТВЕНОТО СИ ПРЕДИМСТВО НА ПАЗАРА НА ТРУДА, А ИМЕННО ДА БЪДАТ НАЕМАНИ ЗА ПО-НИСКА ЗАПЛАТА,

ето това ще им се случи. Тъй като няма да бъдат наети, те също така ще загубят и шанса да натрупат опит и умения на работното място, с помощта на които след време да могат успешно да се преборят за по-високо заплащане. По този начин това изкуствено повишаване на минималната заплата прецаква и настоящето, и бъдещето им. Цялото двуличие на всички тези приказки за загриженост за хората лъсва, когато стане ясно, че именно най-уязвимите работници ще пострадат най-много. Но на кого му пука, важното е днес и сега костюмирани политици да могат да повтарят от парламентарната трибуна колко много са загрижени за „най-уязвимите“ и как успешно се борят с бедността, надявайки се по този начин да си напазаруват повече гласове за надничащите вече зад ъгъла предсрочни избори.

Икономическият експерт на КНСБ също може да си позволи за момент да забрави какво е учил в часовете по икономика. Той самият и основното ядро от синдикални членове отдавна вече не са на минимална заплата. Синдикалните членове дори имат скрит стимул да настояват за такива измислени увеличения – те са вече назначени и повишаването на цената на наемане на нови работници ги защитава донякъде от конкуренция. Тази минимална работна заплата е по-изгодна за хората, които вече са назначени и са натрупали опит и умения на работното място, и по-неизгодна за младите и без практически опит работници, които сега ще станат още по скъпи и работодателите сериозно ще премислят, преди да наемат нови хора. Което, разбира се, е добре дошло за вече наетите. 

Затова на финала ще си позволя и аз да изокам като другаря синдикалист: „Моля, много моля, ако имате някакви други аргументи, за да си измислите и със сила да наложите на всички фирми несъобразена с реалните икономически показатели минимална работна заплата (не, не, не, не-е-е-е – заплатата не е социална помощ и мотиви от рода на „колко са му нужни на човек да живее“ тук не важат), моля да ги представите. Но спрете да излизате с лозунга “правим това, за да защитим най-бедните и най-уязвимите“. Това е абсолютно несъстоятелен аргумент и пропагандна лъжа, целяща постигането на неособено чистоплътни политически цели, които са в противовес на законите на пазарната икономика и които ще нанесат много повече вреда, отколкото полза за икономическото развитие на България.

ИВО СТАНОЕВ