Т. Кос­тов: Тре­ни­рах по 6 ча­са на ден, за да на­вак­сам, в на­ча­ло­то не знаех до­ри пра­ви­ла­та

Во­лей­бо­лис­тът То­дор Кос­тов е ро­ден на 06.03.1996 г.
 Ви­сок е 1,98 м, те­жи 95 кг. До 14-ата си го­диш­ни­на
 жи­вее в пет­рич­ко­то се­ло Ми­ти­но­во, къ­де­то про­дъл­жа­ва да би­ту­ва се­мей­ство­то му и къ­де­то оби­ча да се при­би­ра при всяка въз­мож­ност. Има сес­тра близ­нач­ка Ани­та. След 7 клас се мес­ти в Со­фия, за да учи в сто­лич­но­то СУ “Ген. Вла­ди­мир Стой­чев”, къ­де­то ос­вен с нау­ки­те се сблъс­ква от пър­во ли­це с тай­ни­те на во­лей­бо­ла. Пре­ми­на­ва през всич­ки гар­ни­ту­ри на во­лей­бол­ния ЦСКА, юно­шес­ки­те и мла­деж­ки фор­ма­ции на три­ко­льо­ри­те. От някол­ко го­ди­ни е част от мъж­кия тим на чер­ве­ни­те, во­ден от Але­ксан­дър По­пов, па­ра­лел­но с то­ва прев­зе­ма се­сия след се­сия ка­то сту­дент в УН­СС.

– Как за­поч­на спор­тна­та ти ка­рие­ра?

– В на­шия Юго­за­па­ден край хан­дба­лът се рад­ва на гол­яма по­пуля­рност и ре­зон­но, до­ка­то жи­веех тук, се бях ор­иен­ти­рал към та­зи иг­ра. Тре­ни­рах в ХК “Цар Са­муил”, тре­ньор ми бе­ше Ди­ми­тър Кос­те­на­ров, свет­ла му па­мет. Из­клю­чи­те­лен, мно­го до­бър чо­век, от ко­го­то наис­ти­на нау­чих мно­го. Бла­го­да­ре­ние на г-н Кос­те­на­ров по­пих лю­бов­та към хан­дба­ла, от ма­лък знаех, че ис­кам да се за­ни­ма­вам със спорт. Иг­раех на пос­то­ве­те пи­вот и гард. Още то­га­ва по­па­дах в на­цио­нал­ния от­бор, със­та­вен от мои връс­тни­ци. Но дос­та със­те­за­ния в чуж­би­на сме хо­ди­ли, имах ус­пе­хи и на ре­пуб­ли­кан­ско ни­во с “Цар Са­муил”. Хан­дба­лът ми ха­рес­ва­ше мно­го, но в Пет­рич мъж­кият от­бор ве­че бе­ше зак­рит, усе­щах, че пер­спек­ти­ва­та пред то­зи спорт не из­глеж­да доб­ра не са­мо в ре­гио­на, но и в дър­жа­ва­та ка­то цяло. Пред­вид тра­гич­на­та си­туа­ция в хан­дба­ла, трябва­ше по­търся пром­яна­та.

– И как из­вед­нъж се слу­чи та­зи стран­на ме­та­мор­фо­за от хан­дба­лист да се пре­вър­неш във во­лей­бо­лист?

– Трябва да приз­ная, че твър­де къс­но се за­па­лих по во­лей­бо­ла, слу­чи се, след ка­то през ед­но лято гле­дах во­лей­бо­лен мач по те­ле­ви­зия­та. Ре­ших, че то­ва ще бъ­де но­во­то ми поп­ри­ще, и се за­пи­сах в спор­тно­то учи­ли­ще към ЦСКА, в кла­са на во­лей­бо­лис­ти­те. От­на­ча­ло ми бе­ше из­клю­чи­тел­но труд­но, не знаех пра­ви­ла­та, не знаех до­ри как да дър­жа ръ­це­те си при пос­ре­ща­не, как да под­хож­дам при ата­ки­те. В съ­що­то вре­ме съу­че­ни­ци­те ми ве­че има­ха зад гър­ба си во­лей­бо­лен стаж по про­вин­циал­ни­те от­бо­ри, до­ка­то на мен ми се на­ло­жи да поч­вам бук­вал­но от ну­ла­та. Ако връс­тни­ци­те ми има­ха по две дву­ча­со­ви тре­ни­ров­ки на ден, аз тре­ни­рах по 6 ча­са, за да на­вак­сам про­пус­на­то­то. Пос­те­пен­но навл­язох в ри­тъм, привл­якох вни­ма­ние­то на тре­ньо­ри­те на на­цио­нал­ни­те юно­шес­ки гар­ни­ту­ри. За­поч­на­ха да ме взе­мат при юно­ши­те стар­ша въз­раст, ма­кар че аз още не бях на­вър­шил го­ди­ни­те за млад­ша­та. През вто­ра­та го­ди­на ан­га­жи­мен­ти­те ми, свър­за­ни с из­ли­за­не за ма­чо­ве в чуж­би­на, се уве­ли­чи­ха, на­ло­жи се да ми­на на ин­ди­ви­дуал­но обу­че­ние в учи­ли­ще, кое­то оз­на­ча­ва­ше явява­не пре­дим­но на из­пи­ти. След още ед­на го­ди­на уче­не и тре­ни­ров­ки тре­ньо­рът Але­ксан­дър По­пов ме взе в мъж­кия от­бор на ЦСКА. От­то­га­ва, през 11-и и 12-и клас, та до­се­га, иг­рая на пос­та цен­тра­лен бло­ки­ро­вач и съм пос­тоя­нна част от се­лек­ция­та на г-н По­пов и слав­ния чер­вен от­бор, къ­де­то са иг­ра­ли ве­ли­чия ка­то Лю­бо Га­нев, Бо­рис­лав Ко­сев и ре­ди­ца дру­ги май­сто­ри на во­лей­бол­на­та иг­ра.

– Ве­че си на 22 го­ди­ни, не си ли мис­лил за из­ли­за­не в чуж­би­на?

– Мис­лил съм, до­ри то­ва лято имах офе­рта от чуж­дес­тра­нен от­бор, коя­то впос­ледс­твие от­пад­на. Из­ли­за­не­то на­вън все още не е на дне­вен ред, за­що­то аз все още уча. Чет­вър­то­кур­сник съм в УН­СС, спе­циал­ност “Чо­веш­ки ре­сур­си”, та­ка че за мен е най-важ­но да за­вър­ша вис­ше­то си об­ра­зо­ва­ние и пос­ле ще се объ­рна с ли­це към во­лей­бол­ни­те пред­ло­же­ния от чуж­би­на.

– Спе­циал­нос­тта ти няма ни­що об­що със се­гаш­но­то ти би­тие на ак­ти­вен спор­тист…

– Та­ка е. Мис­лих да за­пи­ша НСА, но от спор­тно­то учи­ли­ще имам дип­ло­ма за по­мощ­ник-тре­ньор, коя­то каз­ват, че се приз­на­ва, и не ис­ках да дуб­ли­рам уче­не­то на съ­щи­те не­ща в Спор­тна­та ака­де­мия. За­то­ва из­брах ико­но­ми­ка и смятам да се реа­ли­зи­рам след вре­ме в та­зи по­со­ка.

– Хи­ме­ра ли из­глеж­да по­вик­ва­тел­на­та ти за мъж­кия на­цио­на­лен от­бор по во­лей­бол?

– През пос­лед­ни­те 5-6 го­ди­ни аз съм неиз­мен­на част от юно­шес­ки­те, впос­ледс­твие и от мла­деж­ки­те гар­ни­ту­ри. Бил съм на ре­ди­ца ев­ро­пей­ски пър­венс­тва и дру­ги със­те­за­ния от по­до­бен ранг. От до­се­гаш­ния нас­тав­ник на мъ­же­те Пла­мен Кон­стан­ти­нов не съм по­лу­ча­вал по­вик­ва­тел­на, сти­гал съм до “Б” фор­ма­ция­та на мъ­же­те, но пък в ин­те­рес на ис­ти­на­та до­се­га не съм имал тол­ко­ва сил­ни се­зо­ни ка­то то­зи. През пос­лед­ни­те ме­се­ци наис­ти­на се усе­щам в топ­фор­ма и иг­рая пос­тоя­нно на ед­но доб­ро ни­во, във все­ки мач на ЦСКА съм ти­туляр. Е, не иг­рая през цяло­то вре­ме, за­що­то на моя пост иг­раят две го­ле­ми име­на във во­лей­бо­ла, Хрис­то Цве­та­нов и Кра­си­мир Гай­дар­ски, кои­то са с уни­кал­ни ка­рие­ри зад гър­ба си. 

– Учиш ли се от зна­ме­ни­ти­те си съот­бор­ни­ци?

– По­пи­вам от всич­ки опи­тни во­лей­бо­лис­ти, с кои­то съд­ба­та ме сре­ща. От Хрис­то и Кра­си в моя от­бор наб­лю­да­вам иг­ра­та и на на­цио­нал­ни­те цен­трал­ни бло­ки­ро­ва­чи Ни­ки Ни­ко­лов, Тео­дор То­до­ров и ка­пи­та­на Вик­тор Йо­си­фов. Ху­ба­во­то е, че из­рас­тва­не­то ми е факт. През се­зон 2017/18 ста­нах №1 по ефе­ктив­нос­т в чер­ве­на­та ата­ка, по то­зи по­ка­за­тел зад­ми­нах и учи­тел­я си Хрис­то Цве­та­нов, с кое­то съм мно­го горд. Се­га, в пос­лед­ни­те ма­чо­ве, при по­бе­ди­те сре­щу “Ма­рек­” и дос­ко­рош­ния ли­дер “Хе­бър­” за­пи­сах важ­ни пе­че­лив­ши оти­гра­ва­ния във всич­ки ком­по­нен­ти – сер­виз, ата­ка и бло­ка­да.

– Не си ли мал­ко ни­сък за цен­тра­лен бло­ки­ро­вач?

– Мо­же би още 3-4 сан­ти­мет­ра няма­ше са бъ­дат из­лиш­ни при се­гаш­ни­те ми 198 см. Но за смет­ка на то­ва при­ро­да­та ме е да­ри­ла с мно­го дъл­ги ръ­це, раз­те­гът ми сти­га 262 см /б.а. ви­со­чи­на­та, коя­то със­те­за­телят дос­ти­га с ви­со­ко вдиг­на­ти ръ­це/. То­ва е доб­ре, съ­щев­ре­мен­но за­паз­вам бър­зи­на­та си, за­що­то днес во­лей­бо­лът ста­на мно­го бър­за иг­ра.

– Зи­му­ва­те на пър­во място, кое­то се прие­ма ка­то из­не­на­да от род­ни­те спе­циа­лис­ти. До­къ­де ще стиг­нат си­ли­те ви?

– Пър­венс­тво­то е мно­го неп­ред­ви­ди­мо. “Хе­бър” е от­бо­рът с най-голям бю­джет и, ес­тес­тве­но, с най-го­ле­ми ам­би­ции, заед­но с “Неф­то­хи­мик”. Ние пър­во­на­чал­но бяхме от­пи­са­ни от бор­ба­та в че­ло­то, за­що­то сме ед­ва шес­ти по бю­джет. През пау­за­та ос­нов­ни­те съ­пер­ни­ци ще се под­силят с но­ви чуж­ден­ци, до­ка­то ние сме са­мо бъл­га­ри в със­та­ва, ху­ба­во­то е, че раз­по­ла­га­ме с ед­ни и съ­щи род­ни кад­ри ве­че някол­ко го­ди­ни под­ред.

– Оча­кваш ли по­ка­на за пър­вия тим на Бъл­га­рия?

– При Пла­мен Кон­стан­ти­нов не я до­ча­ках, се­га при Сил­ва­но Пран­ди ще ви­дим. Ка­то все­ки, и аз се над­явам, но ако не ме вик­нат, няма да е тра­ге­дия. Ве­че ка­зах как­ви май­сто­ри иг­раят за Бъл­га­рия на моя пост.

– Ти ка­то че ли си еди­нстве­ния­т во­лей­бо­лист на та­ко­ва ни­во от край­ния Юго­за­пад?

– Да си приз­ная, и аз не поз­на­вам друг. Чу­вал съм от по-ста­ри съот­бор­ни­ци, че пре­ди 20-ина го­ди­ни е има­ло и друг пред­ста­ви­тел на ре­гио­на в ели­тния во­лей­бол, но да­же не му знам име­то. Как­то поч­ти ни­кой от мои­те земл­яци от Пет­рич­ко не знаят, че аз съм от тук. Мо­же би за­що­то съм из­лязъл твър­де ма­лък от род­ния си край, но е факт съ­що, че в Пет­рич няма во­лей­бол­на об­щност, лип­сват и тра­ди­ции в то­зи спорт.

– Ма­кар и ед­ва на 22 го­ди­ни, си­гур­но си се до­кос­нал чрез во­лей­бо­ла до све­ти­ла от пла­не­та­рен ма­щаб…

– Раз­би­ра се. Точ­но пре­ди го­ди­на иг­рах­ме с ЦСКА сре­щу “Бе­ло­го­рие” в тур­ни­ра за ку­па­та на CEV. В със­та­ва на съ­пер­ни­ка ли­ча­ха име­на­та на на­шия Ни­ко­лай Ни­ко­лов и оли­мпий­ски­те шам­пио­ни, ка­пи­та­на Сер­гей Те­тю­хин, раз­пре­де­ли­теля на “С­бор­ная” Сер­гей Гран­кин и 218-сан­ти­мет­ро­вия бо­га­тир Дмит­рий Му­сер­ски. За­гу­бих­ме дву­боя с тях, но пък емо­ции­те и впе­чат­ле­ния­та от пре­жив­яно­то ос­та­ват за цял жи­вот. Точ­но та­ки­ва мо­мен­ти ме мо­ти­ви­рат да про­дъл­жа­вам нап­ред с лю­би­ма­та иг­ра.

Раз­го­варя СТАН­ЧО СТАН­ЧЕВ