От много години живея в Испания и наскоро прочетох, че и тази година правителството в България ще даде по 40 лв. великденски добавки на най-бедните пенсионери.
Това ме подсети за 2016 г., когато през април почина майка ми Мария Иванова. Тя си отиде от този свят 10 дни преди Великден и сега се сещам, че тогава правителството си спести 40-те лв., които би трябвало да й даде за празника. Запитах се къде ли отидоха нейните жалки 4 банктноти от по 10 лв. и кога всъщност България ще заприлича на бяла държава? Защото докато мама беше жива, тя получаваше и социална пенсия от Испания.
След смъртта й внесох документи в местната служба за осигуряване в Испания, за да ги известя, че тя вече е починала, и месец по-късно получих уведомление, че трябва да посоча банкова сметка, на която да ми преведат великденската й пенсия. Да, не цялата, а процентна част от пенсията, която беше над 200 евро, и испанците й я бяха изчислили за първите 4 месеца на годината.
Тогава за пореден път благодарих на Бога, че избрах да не остана в моята родина, където бюрократите едва изчакаха майчицата ми да почине, за да си спестят „щедрия” великденски бонус, въпреки че когато й бе отпуснат, тя още беше жива.
И тук не става въпрос за 40-те лв., а за принципното отношение на държавата ни към хората, които все още живеят в нея.
ТАНЯ ПЕТРОВА,
Благоевград-Валядолид
