18 години след зверското изнасилване и убийство на сестрите Христина и Росица Белнейски в събота майка им Фани почете паметта на децата си на гроба им в село Главиница.
Времето лети, мъката не затихва, плаче жената. Фани често сънува двете си деца. Все едно искат нещо да ми кажат – гледат ме и ми се усмихват, а аз никога вече няма да ги прегърна, ридае Фани Белнейска. Споделя, че
няма никакво движение по досъдебното производство,
което бе образувано срещу неизвестен извършител заради открит ДНК материал от второ лице, участвало в изнасилването на момичетата.
Всичко отдавна е заровено – скрито и покрито. Не са ме търсили нито от полицията, нито от прокуратурата – така ще си остане. 18 години никакво развитие – всичко е затъмнено, коментира 57-годишната жена.
Като подигравка определя факта, че от парите, на които Лазар Колев е осъдил държавата за лоши условия в затвора, тя е взела едва 150 лв. Съдебната претенция на извършителя на двойното убийство пред Европейския съд по правата на човека бе за 3000 евро, но останалата част от сумата е била изискана от банка.
Няма какво да коментирам решението на съда в Страсбург. Това е безумно – осъден за двойно убийство да осъди България заради лоши условия, при които изтърпява доживотните си присъди без право на замяна в пазарджишкия затвор?!
Убийците трябва да получат пари, вместо да платят на тези, чиито деца убиват
Така ли?,
със задавен глас пита Белнейска.
Тя вече е изгубила всякаква надежда, че ще може да получи някакво обезщетение от Лазар Колев по постановената от Пазарджишкия окръжен съд 400 хил. лв. кръвнина за родителите на двете момичета.
Той няма нищо на негово име и няма да получа нищо. Така приключиха нещата. В тази държава няма закони, а
по делото за убийството се случиха много странни неща,
така че не искам нищо повече да коментирам, няма смисъл, отклонява Фани темата за това, че осъденият за двойното убийство Лазар Колев е осъдил България за битовите условия в затвора.
18 години изминаха от 30 януари 2006 г., когато в местността Грамадите между Брацигово и Пещера бяха намерени зверски изнасилени и умъртвени двете дъщери – Росица и Христина.
Бащата Стоимен не можа да преживее мъката по дъщерите си и издъхна от масивен инфаркт на 3 февруари 2015 г., докато беше на работното си място като стрелочник на жп гарата в Пазарджик.
Утеха на Фани е 20-годишната Мария,
която преди 2 години беше абитуриентка и завърши гимназията по химични и хранителни технологии. След смъртта на Росица и Христина почернените родители осиновиха момиченцето от дома в с. Лесичово.
Фани продължава да работи в дома за стари хора „Гаврил Кръстевич“ и двете с Мими живеят заедно.
Петима души, свързани с разследването, вече не са между живите.
Доайенът на съдебната медицина у нас – патоанатомът проф. Стойчо Раданов, който по време на съдебното дело защитаваше тезата, че двете сестри са станали жертви на катастрофа, през октомври 2008 г., бе намерен обесен на катерушка в столичен парк.
Овчарят, открил двете обезобразени тела на момичетата в Грамадите, почина, бившият следовател Енчо Ганчев, който бе започнал собствено разследване, също.
Нелепа смърт застига и ски учителя Димитър Юруков, който видял двете момичета ден преди смъртта им на писта в курорта Св. св. Константин и Елена над Пещера.
Няма го и основния свидетел на прокуратурата – Владимир Славов-Иширковеца, за когото се предполага, че е бил убит. През 2016 г.
в кола на пътя Силистра – Шумен са били открити 3-4 литра кръв от Славов,
а следи от труп в района не са намерени. 54-годишният Славов изчезва безследно на 5 септември 2015 г. Обявен е за издирване с жълта бюлетина от Интерпол. Той е един от легендарните гангстери от 90-те години. Лежал е много пъти в затвора, включително и за бомбен атентат.
Името му нашумя около делото „Белнейски“, след като стана свидетел на прокуратурата срещу Лазар Колев.
Когато се яви пред Темида, Иширковеца призна пред журналистите в коридора, че бил заплашван, но отказа да съобщи повече подробности.
По време на първия си разпит в съда бившият затворник сензационно обяви, че Колев му бил признал, че е убил двете сестри заради лошо стечение на обстоятелствата и под влиянието на алкохола, а за тези думи на Иширковеца в очна ставка в залата
Лазар се обърна към бившия си съкилийник със
„Защо лъжеш?“,
след което основният свидетел по делото повече не се весна в Пазарджик.
Наказателното дело за двойното убийство бе едно от най-скъпите в българското правораздаване и по него бяха разпитани стотици свидетели, сред които и съкилийници на Колев от ареста в София.
На 10 юни 2011 г. в Пазарджишкия окръжен съд съдия Ивета Парпулова, тогава председател на съда, даде на единствения обвиняем Лазар Колев доживотен затвор без право на замяна.
През ноември същата година апелативните съдии в Пловдив потвърдиха изцяло решението на колегите си, но върховните магистрати по-късно върнаха делото за ново разследване и то вече е в историята.
Разследващите пращаха проби в лаборатории на ФБР и в Бирмингам
Анални ДНК проби от Росица бяха изпратени за изследвания в лаборатория на ФБР в САЩ в хода на разследването на убийството.
Проби на сестрите са изпращани и в лаборатория в Бирмингам, Англия, по идея на тогавашния апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов. Разследващи си спомнят, че Димов се обадил на зам. главния прокурор Камен Ситнилски и в кралството били изпратени 6-7 проби от устните кухини, анални и вагинални секрети, както и петно от полата на Росица.
И британските експерти не успели да отделят достоверни Y хромозоми и автогени от мъжки клетки по простата причина, че материалът бил недостатъчен, и пробите били върнати без резултат.
Едва през 2008 г. се стига до изследване на ноктите от лявата и дясната ръка на Росица и на Христина, като се установило, че профилът съвпада с ДНК профила на Лазар Колев, взет от база данни в пазарджишкия затвор.
Аутопсията на убитите сестри показа тогава, че по-малката сестра – Христина, е била душена и изнасилена вагинално преди смъртта си, а сестра Росица – анално. Според обвинителния акт Лазар Колев в пияно състояние е качил на бул. „България“ в Пазарджик в нощта на 28 януари 2006 г. двете сестри.
По пътя оставя по-малката сестра при свой неизвестен до момента приятел и продължава с Росица, а два дни по-късно обезобразените им тела са намерени край партизанския паметник на пътя между Брацигово и Пещера.Източник: „24 часа“
