Психолози: От бебета децата общуват предимно с телефона, телевизора… екранната симулация оказва влияние върху развитието на мозъка, води до разстройва от аутистичния спектър
Началникът на РУО Ив. Златанов призова директорите да не икономисват средства, а да назначат специалисти, защото в областта работят едва 44 ресурсни учители, 29 психолози…
В училищата постъпват все повече деца със специални образователни потребности /СОП/. Това констатира старши експертът по приобщаващо образование в РУО – Благоевград Цветана Атанасова пред директорите на училищата от областта.
За пръв път темата за приобщаващо образование бе детайлно разгледана като отделен панел в програмата на двудневното работно съвещание.
Въпросите, свързани с учениците със СОП, предизвикателствата, възможностите при обучение бяха обстойно анализирани, като на срещата наред с директорите присъстваха и ресурсни учители, логопеди, педагогически съветници, психолози.
Цв. Атанасова започна с разяснения на нормативната база. Казано в обобщен вид, в детските градини и училищата би трябвало със заповед на директора да се осъществява два вида подкрепа за личностно развитие – обща, която се отнася за всички деца/ученици и е свързана с екипна работа за преподоляване на обучителни затруднения, превантивни дейности, консултации, занимания по интереси, кариерното ориентиране… или изобщо всичко, свързано с обучението, възпитанието и социализацията.
Допълнителна подкрепа се реализира за деца в риск, с дарби, със СОП и с хронични заболявания.
Предоставя се въз основа на направена оценка на индивидуалните потребности. Оценката се извършва от екип за подкрепа за личностното развитие, който се сформира в училище и е винаги за конкретно дете. Тоест, ако например има 5 отделни случая, то трябва да се сформират и 5 екипа за всяко дете. Основното и същественото е да се анализират силните страни на дадения ученик, къде и как може най-активно да се включи в образователния процес.
„За да може подкрепата да бъде проследявана и за да се организира самият процес, във всяко училище със заповед на директора трябва да имате координатор. Той е връзката между педагогическите специалисти, екипите и родителите. Нормативната база дава възможност за координатор да бъде определен заместник-директорът, учител или друг педагогически специалист, който има опит в областта на приобщаващото образование”, акцентира Цв. Атанасова и допълни, че независимо дали в даденото училище се обучават деца със СОП, или не, то задължително трябва да има координатор, защото той отговаря, синхронизира работата и общата подкрепа.
И тъй като често и родители, и учители не са наясно, старши експертът подробно разясни какво точно означава специални образователни потребности на дете или ученик.
Това са потребности, които могат да възникнат при различни увреждания – сензорни, интелектуални, физически, говорни, нарушения от аутистичния спектър, емоционални, поведенчески разстройства. Тук специалистът отвори скоба и подчерта, че според най- новите изследвания и тенденции в образованието невинаги наличието на дадено увреждане означава, че детето е със СОП.
„Това е ново разбиране и затова е много важно да се обърне голямо внимание как детето общува, как се учи, усвоява материала, социализира се”, подчерта експертът.
Самата оценка, извършвана от екип, представлява анализиране на информация за детето. Срокът за продължителноста се определя със заповед – потвържение от регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващото образование.
Без съгласието на родител, разрешение и подадено заявления няма как да се извършва оценка на детето. Aко родител не съдейства, единствената законова стъпка е да се сигнализира дирекция „Социално подпомагане“
„Значи ние виждаме, че има проблем с детето, че се нуждае от допълнителна подкрепа, но без съгласието на родител няма как нещата да се случат”, коментира Цв. Атанасова.
Чисто нормативно оценката за образователните потребности се извършва до три месеца от началото на учебната година. Ако има индикации, например майката сподели и от училището знаят, че при тях идва дете с проблеми, то не е нужно да се чака въпросният тримесечен срок.
„Когато имате дете с ясна диагноза, събирате документацията и задействате процеса по извършване на оценката, без да чакате три месеца. Когато обаче детето няма никакви документи, но вие виждате и учителите констатират, че то системно изостава, не може да усвоява материала за въпросния клас, тогава е нужен малко по-голям период, за да се провери дали това наистина е състояние, или се дължи на някакви задръжки. В такива случаи се изчаква, но за самите специалисти, учителите става ясно какъв точно е проблемът и за по-малко от три месеца”, даде напътствия на присъстващите Цв. Атанасова.
Тя призна, че има много запитания по конкретни казуси и посочи такъв: Какво да правят от училището, ако виждат, че детето има тежък проблем, но родителят категорично отказва да поеме отговорност, да подаде заявления за оценка, да го води на специалисти?
В такива случаи единственият вариант, разписан в наредбата за приобщаващото образование, е да се сигнализира дирекция „Социално подпомагане”. Това обаче, както посочи експертът, е много крайна мярка, а и социалните работници обяснявали, че не са образователни специалисти и не знаели до каква степен могат да помогнат.
„По-скоро се проверява семейната среда и се вижда дали детето живее в нормални условия и родителят е способен да взема адекватни решения за неговото отглеждане и развитие”, посочи основният аспект от работата на дирекция „Социално подпомагане” експертът и подчерта, че подаването на сигнал до социалните е единствената регламентрана и законово разписана стъпка, която от училището могат да предприемат, ако не срещат разбиране, съдействие от страна на родителя.
По време на разясненията бе обърнато и внимание, че ако
родител не е съгласен с извършената оценка, то има право да поиска повторна такава от Регионалния център.
„Откакто съм експерт, нямам данни за несъгласие от страна на родители за извършена оценка, но съм длъжна да обърна внимание и на следното. Ако родител не е съгласен с извършената оценка и прецененото от екипа, има право да подаде заявления до Регионалния център за извършване на повторна оценка”, информира директорите и специалистите Цв. Атанасова.
Самата допълнителна подкрепа е краткосрочна и дългосрочна
Краткосрочната се предоставя за една година или обхваща един етап от образованието, например 1-4 клас, или 5-7 клас. Дългосрочната е детето да бъде подпомагано и с него да работят специалисти по време на целия период на неговото обучение. Важно е да се знае, че след като свърши периодът на краткосрочната подкрепа, ако детето има необходимост, трябва наново да се подаде заяления до регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и да се извърши нова оценка.
По този повод Цв. Атанасова коментира, че често самата процедура не се знаела и всъщност въпреки че родители искали, се получавало луфт и деца оставали без допълнителна подкрепа, защото никой не бил подал заявления за нова оценка.
Разясненията продължиха с анализ на спецификите при изготвянето на плановете за подкрепа, разработването на индивидуални учебни програми, които да са съобразени със способностите и възможностите на децата, формите за обучение – дневна, индивидуална, задочна, вечерна, дистанционна, самостоятелна, комбинирана. Съществен акцент бе поставен и на оценяването на резултатите – кога се пишат само количествено оценки и съответно кога качествени покатезатели.
Също така бе обърнато и специално внимание до достъпа до архитектурна среда, в случая на сградата на училището, санитарните помещния вътре.
Когато на деца се предоставя допълнителна подкрепа, то могат да се ползват само специалистите в училище или в дневен център, но не и на двете места, за да не се получава двойно финансиране.
Предлаганите услуги в училището и в дневните центрове не трябва да се препокриват. Например, ако детето посещава психолог в училище, но родителят го води и в дневен център също при такъв специалист, то трябва да се направи избор и детето да посещава психолог само в една от институциите.
„Имам много обаждания, дали това наистина е така. Да, така е и това е разписано в закона. Не трябва да има дублиране на самата услуга, която се предоставя от училището и от дневния център“ изтъкна експертът.
Ресурсен учител трябва да работи максимум с 12 деца със СОП, но това в много случаи се оказва само пожелателно.
Броят на ресурсните учители се определя спрямо броя на учениците със СОП, техните потребности, вида на подкрепата – дали ще е краткосрочна или дългосрочна, от броя на часовете за ресурсно подпомагане. В нормативната уредба е разписано, че един ресурсен учител трябва да работи с не повече от 12 деца. Оказва се, че това на много места е само пожелателно и ресурсните учители са пренатоварени, което до голяма степен обезмисля тяхната работа, защото те не смогват да работят с всичките им поверени ученици със СОП. Така например в петричкото СУ „Н. Вапцаров“ се обучават 50 ученици със специални образователни потребности и в училището има 3 ресурсни учители. Като добър пример бе посочена Неврокопската професионална гимназия, където за първоначално трима ученици със СОП е разкрит щат за ресурсен учител. От нефициални разговори след срещата репортер на „Струма“ разбра и че има училище с 24 ученици със СОП и един ресурсен учител. В благоевградското 9-о ОУ пък се обучават 20 ученици със специални образователни потребности, като е сформиран екип от двама ресурсни учители, логопед, психолог и помощник-учител.
Цв. Атанасова завърши презентацията си с думите: Най- добрите учители са децата. Вслушайте се в тях, ще ви научат на много, независимо дали със специални образователни потребности, или не“.
Старши експертът по приобщаващо образование бе аплодирана от присъстващите, а мнозина директори, специалисти споделиха, че действително е било необходимо и са имали нужда от дадените и насоки, разяснения, още повече че предоставената информация бе поднесена на разбираем език, а не както е в нормативните документи – с посочаване на точки, алинеи и суха материя.
Отношение по темата взе и началникът на РУО Ивайло Златанов. Той посочи, че в областта има 117 училища, като в тях има назначени 44 ресурсни учители. 20,5 логопеди, 35 педагогически съветници, 29 психолози.
„Както виждате, броят на специалистите е далеч под броя на училищата, а и разбрахте, че един ресурсен учител трябва да работи с до 12 ученици. Уважаеми колеги директори, влезте в правомощията си така, че да обезпечите учебния процес. За мен коментари от рода, че икономисвате пари от бюджета на училището и затова не назначавате необходимите специалисти, са неоснователни и са чисто отстъпление, да не използвам други думи”, каза в прав текс на директорите Ивайло Златанов, а Цв. Атанасова допълни, че за съжаления се увеличават страшно много децата с увреждания.
Преди два дни в публичното пространство бе разпространена официална информация от Министерството на образованието, която показва тревожна тенденция с увеличаване на децата със СОП.
За 4 години, или от 2019/2020 г. до настоящата учебна година, децата със специфични нарушения в способността за учене са се увеличили от 7514 на 8860. Увеличават се още децата и учениците с езиково-говорни нарушения – от 4959 на 5730, с разстройства от аутистичния спектър – от 1924 през 2019 г. на 2482 през т.г., с емоционални и поведенчески разстройства – от 2359 на 2786, с увреден слух – от 964 на 984 деца. Общо в образователната система са включени 30 832 деца със специални образователни потребности, като спрямо 2019 г. те са с около 3000 повече. Детските градини и училища, в които учат деца с такива потребности, се увеличават с по около 100 на година, като през 2022/23 г. образователни институции с деца/ученици със СОП са били 2809 (1807 училища и 1002 детски градини).
Проблем, с който се сблъскват майките и бащите на специалните деца, е и малкото време, което отделят за децата им ресурсните учители. Най-честият случай е градините и училищата да приемат ресурсни учители от регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование, към които тези специалисти са назначени. Тази практика обаче е доста неефективна, защото ресурсните учители са много малко и не могат да минат през всички училища, обучаващи специални деца, а освен това времето, което им отделят – по 40 минути на няколко дни, е крайно недостатъчно за нуждите им. Затова и родители настояват ресурсните учители да не бъдат към ресурсните центрове, а да минат към градините и училищата, за да могат да оказват адекватната подкрепа, от която се нуждаят учениците със специални нужди.
Че бувално са потрупани с работа, това признаха в неофициален разговор с репортер на „Струма“ логопед и психолог в две училища от Благоевградската област. Те констатираха, че рязко се увеличават случаите на деца с разстройства от аутистичния спектър.
„Една от основните причини за тези разстройства е, че още от най-ранна детска възраст или буквално от бебета, родителите дават телефони, мобилни устройства на синовете и дъщерите си. Не са малко и случаите на езикови и говорни нарушения, защото общуването с децата се свежда до минимум и те прекарват по цял ден пред телевизора, монитора. Въпросната екранна симулация оказва влияние не само върху физиологията, но и върху развитието на мозъка на децата, още повече че в тази възраст нервната система все още не е изградена“, коментираха специалистите. Междувременно стана ясно, че средствата за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и хранене на децата от подготвителните групи и учениците от I-IV клас се увеличават с 10 млн. лв. от 1 октомври 2023 г.,
Финансирането на ресурсното подпомагане и създаването на условия за приобщаващо образование се повишава с 20%, като до края на бюджетната година се отпускат още 7 млн. лв. С 6 на сто повече са средствата за групи и деца в специални детски градини, за ученик в специално училище с нарушено зрение или увреден слух и за ученик в център за специална образователна подкрепа. Увеличението е в размер на 1 млн. лв. Целта е да се подобрят средата и условията за допълнителна подкрепа на децата и учениците със СОП.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
