Дългогодишният директор на Института по земеделие в Кюстендил, който наскоро излезе в пенсия, проф. Димитър Домозетов получи почетното звание „Доктор хонорис кауза”. Това стана на Празника на селскостопанската наука „Даровете на природата.
„Това е признание за моя всеотдаен 43-годишен труд в областта на селското стопанство, за успешно създадените от мен над 100 000 дка насаждения у нас, в Македония, Сърбия и Китай. За мен беше приятна изненада решението на ръководството на Управителния съвет на Селскостопанска академия да ми връчат това звание, което е най-висшата степен като награда. На 60-ата си годишнина станах почетен член, на 65 г. взех втора степен „Дончо Костов”, а сега, на 70 години, най-голямата награда. Това е върхът на моята научна кариера. Наградата е за трудовия ми успех, тя е и за Института по земеделие в Кюстендил, който 26 години беше под мое управление по времето на 19 министри, 13 председатели на Селскостопанска академия и 7 директори на Пловдивския селскостопански институт. Те се сменяваха, а аз оставах”, подчерта проф. Димитър Домозетов.
„В първия момент бях много изненадан, но после си го обясних, че това е венец на моя трудов успех. Аз се гордея с това, което се случи, и ще отдам остатъка от живота си за овощарството. В момента обикалям из цяла България и помагам на хора да си създадат овощни насаждения. Господ ми дава здраве, постоянно с мен се консултират стопани от страната. Мисля, че владея овощарството, и дай Боже да помогна”, допълни професорът.
Той е завършил Техникума по селско стопанство в Кюстендил, след това се дипломира от Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков” – София, където придобива офицерско звание и става машинист на дизелови локомотиви. Работил е само една година като такъв. Следва записване и завършване на Селскостопанската академия, откъдето продължава да работи в това направление.
„Много често съм чувал за себе си, че съм завършил медицинско училище”, добавя той. Професор Домозетов дава и категоричната си заявка, макар и пенсионер, да помага на колегите си от института.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
