Какво помнят хората, пътували в автобуса-ковчег, който в петък се преобърна на АМ „Тракия“ край Вакарел и това доведе до смъртта на 6 души, а други над 20 бяха ранени.
„Уплаших се още в първия момент, когато видях автобусът да тръгва надясно.
Аз бях зад шофьора, виждах всичко и общо взето знаех, че нещата отиват натам. Може би това ме спаси, защото се хванах за нещо около мен и оттам нататък помня, че стоях в безтегловност. По едно време видях как кракът ми се обръща и след това лежах на тревата”, разказва Стоян Атипов.
„Успях да изпълзя настрани. Телефонът ми беше останал в джоба, знаех, че положението не е добро. Обадих се на сестра ми и ѝ казах, че съм добре. Тъй като не можех да помогна на никого просто изчаках“, добавя той.
Атипов признава, че често пътува с автобус, но много рядко му се е случвало да има предпазен колан, който да може да си сложи.
Друг оцелял Стефан Радушев споделя: „Видях момента, когато автобусът се изкриви на една страна, заклати се и се наклони. Аз си мислех, че ще се преобърнем, но той започна да се сурка в канавката и тогава стана кошмарът – точно този момент помня най-ярко! И чакаш! Докато се плъзга, ти чакаш! Чуваше се шум на стъкла, ламарини, викове”.
Той твърди, че никой не е посъветвал пътниците да сложат колани. Въпреки това Стефан търсил колан, но не видял такъв.
„Според мен, ако повече си помагаме един на друг, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин”, казва още мъжът.
