Украински бежанци, които намериха убежище в Благоевград, вече са със здравноосигурителни книжи и ще може да си изберат личен лекар. Една от тях е 31- годишната Анна Димитрова от Одеса, която вчера е получила здравната книжка от РЗОК – Благоевград. Тя е настанена в хотел „Сити“ с двете си деца – 8 месечно бебе и 5-годишна дъщеря, и с майка си.
„Днес си взех здравната книжка. Редих се на опашка, но съм доволна, че вече имам този документ за да мога да имам безплатен достъп до българското здравеопазване. Досега ми се наложи 2 пъти да потърся лекарска помощ в Спешен център – един път заради бебето ми Кирил, и втори път заради дъщерята Ярослава, които имаха оплаквания. Сега вече разполагам със здравна книжка и ще избера личен лекар, когото да посещаваме“, обясни пред репортер на „Струма“ младата жена и добави, че е решила да се установи в Благоевград, тъй като войната се очертава да е продължителна. Другата й грижа е за образованието на нейната дъщеричка, която през август ще навърши 6 години и трябва да бъде записана в подготвителна група, преди да тръгне на училище.
„Не знам дали ще намеря предучилищна група за Ярослава, или ще се наложи да пропусне една година преди да стане първокласничка”, добавя Анна Димитрова. Тя е икономист по образование, а в родния й град Одеса е работила в магазин за дрехи. Надява се да си намери работа и в Благоевград. Отглеждането на двете деца няма да е проблем, тъй като грижите за тях ще поеме нейната майка.
Сестрата на Анна е в Малта, мъжът й работил зад граница и цялото семейство успяло да се измъкне преди военнната инвазия. „Съпругът ми остана в Одеса. Той работи в завод, но отскоро ходи само за 1 ден , а в другите почива, тъй като е опасно, защото Одеса е под ракетен обстрел. Слава Богу, че засега руските ракети не ги насочват към домовете, както в Донбас, където загинаха цивилни граждани. Дано тази война свърши по-скоро, но едва ли… Не спираме да се надяваме”, казва Анна през сълзи.
Украинско семейство успя да плати сметката за ток с помощта на дарители
Лицето й светва, като научава, че в сряда е християнският празник на светите братя Кирил и Методий и нейният син ще има имен ден. „Значи утре ще празнуваме. Благодаря, че ми казахте“, добавя младата жена.
Украинците ходят на уроци по български, които изнасят преподаватели от ЮЗУ
Къде ще започнат училище двете й деца е голямата грижа на украинката Елена от Болград, която говори разбираемо български. „Дъщеря ми Ника е в осми клас, а синът ми Олександър във втори. В момента продължават онлайн обучението чрез платформа в украинското училище, което завършва в края на месец май. След това ще трябва да търся училище за двамата в Благоевград. Дали ако от училището в Украйна изпратят онлайн документи, ще бъдат зачетени тук?”, чуди се Елена и добавя, че първоначално при тях са идвали доста доброволци да ги информират за важните неща, но от известно време ги няма, и сега е в неведение. Тя също е успяла да си извади здравноосигурителна книжка и от другата седмица ще започне работа в квартален магазин.
Ирина от Одеса също се е сдобила със здравна книжка и в момента е в процес на избор на личен лекар.
„Препоръчаха ми д-р Захариева, която говорила добре руски. Кабинетът й е в кв. „Еленово“, ето телефона й”, казва Ирина и ми показва бележка с координатите на лекарката, написани от някой българин. Малко се изненадала, че за посещение при личен лекар се плаща такса от 3 лв. Мислила си, че след като има здравно осигурителна книжка, услугата е безплатна. Всъщност здравните осигуровки на бежанците със статут на временна закрила бяха поети за сметка на българската държава след законодателни промени. Терзанията на Ирина са същите като на другите украинки- майчини.
„Дъщеричката ми е 4-годишна и искам да я запиша в детска градина. Направихме имунизациите, които здравните власти поискаха. Трябва да ходи на детска градина, за да мога аз да започна някъде работа. В Одеса бях възпитател в детска градина. Но бих започнала и каквато и да е друга работа”, казва Ирина и добавя, че това е належащо, за да оцелее.
Украинците са наясно, че в края на месеца трябва да напуснат хотела, в който досега бяха безплатно, след като българската държава пое издръжката им. След това ще се преместят в общинските социални жилища над хотела, в които ще бъдат освободени от наем, но ще си поемат разходите за ток, вода, интернет. Към момента все още не са подписали договори за жилищата, но от общината им казали, че това е предвидено за края на седмицата. Някои от украинските жени са успели да започнат работа като готвачки в кухнята на пицарии и заведения или като магазинерки, а треньорката по бодилибдинг Наталия вече преподава уроци във фитнес зала и йога на открито в парк Бачиново. Има и такива, които не са търсили работа, тъй като плановете им не предвиждат да останат задълго. Повечето от бежанците, които са настанени в Благоевград, не разполагат с високи доходи, както онези, които са в морските курорти. Това са обикновени хора, които дори не могат да си платят сметките за ток. Този проблем става все по-отчетлив за последните два месеца. Априлската сметка за ток на тристаен апартамент, в който са настанени на квартира 11 украинци, е 385, 86 лв. Тъй като не можеха да се справят сами с плащането на сметката, това сториха състрадателни хора след призива в социалната група, която създаде за подкрепа на украинските бежанци 29-годишната благоевградчанка Савина Топурска. С нейно съдействие бе организирана дарителска кампания за същото семейство, което получи храна, тъй като буквално нямаше какво да яде. Макар да живее и учи в Париж, където подготвя докторантурата си, Савина ежедневно е онлайн в социалната мрежа в помощ на украинците. Последно дори успя да изготви проект заедно с други доброволци за финансиране на уроци по български език за бежанците. Курсът ще се проведе през лятото и ще помогне за тяхната интеграция. Иначе от два месеца украинските бежанци в Благоевград посещават безплатните уроци по български език, първоначално в регионалната библиотека, а сега в Младежкия дом, преподават им доц. Биляна Тодорова, доц. Маринела Младенова, проф. Стилян Стоянов, гл.ас. София Мицова и доц. Лъчезар Перчеклийски от Югозападния университет.
Освен широко отворените сърца на хората в Благоевград, украинките признават, че са усетили и негативизъм на местна почва. „То за нашите деца няма място в детската градина, та за вас ли”, била репликата, която „зашлевила“ Елена на улицата. Родената в Болград украинка, основан от български преселници и считан за духовната столица на бесарабските българи, се натъжила от думите, но отминала с разбирането, че войната оголва сетивата. А липсата на емпатия е по- скоро изключение, в потвърждение на правилото, че болшинството от тях са състрадетелни , толерантни и миролюбиви.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
