Украинският парламент разреши закупуването на два руски ядрени реактора от България

В четвъртък комисията по енергетика на украинския парламент гласува в подкрепа на закон, който привидно има за цел да подобри бизнес средата в страната, но който също така съдържа изменение в последния момент, което дава зелена светлина за закупуването на два стари руски ядрени реактора, за да се разшири АЕЦ „Хмелницки“.

„Кабинетът на министрите на Украйна и „Енергоатом“ получават разрешение да преговарят, финализират текста, подписват, плащат, приемат и съхраняват оборудването“, се казва в поправката, за която съобщи „Юроактив“ (Euractiv).

Ядрената централа в Хмелницки в югозападната част на Украйна е построена в началото на 70-те години по времето на Леонид Брежнев. Поради аварията в Чернобил тя винаги е работила само наполовина.

През 2023 г. започнаха преговори за закупуване на два руски реактора, първоначално закупени за недовършената АЕЦ „Белене“ в България. Планираната покупка има плаваща цена от поне 600 милиона евро, отбелязва изданието.

Преза март 2024 г. ръководителят на украинската енергийна компания „Енергоатом“ Петро Котин каза пред Ройтерс, че България е поставила цена за двата реактора от 600 милиона долара, но има желание да увеличи цената за оборудването, което освен България може да се купи единствено от Русия.

Тогава Котин каза, че „Енергоатом“ възнамерява да построи още два реактора в АЕЦ „Хмелницки“ на базата на американската технология AP-1000 – на „Уестингхаус“, както и че компанията ще започне бетонирането за двата нови блока там в началото на април.

През юни 2024 г. украинският министър на енергетиката Герман Галущенко, който бе най-големият застъпник на инициативата, заяви, че залага на външни заеми за финансиране на покупката.

През август с.г. Галущенко в интервю за „Политико“ (Politico), цитирано от ТАСС и БТА, каза, че Върховната рада трябва да приеме законопроект, който да регулира покупката на реакторите, но тази инициатива нямала достатъчно подкрепа в парламента. Според Politico сред депутатите има съмнение, че съществуват корупционни рискове и съмнения и че е по-добре да бъдат потърсени други източници на енергия.

През декември представителят на ЕС в Киев изключи подкрепата за проекта.

Разширяването на АЕЦ „Хмелницки“ с руско оборудване е противоречиво. От една страна, двете страни са във война, която показа, че ядрените централи и конфликтните зони са лоша комбинация.

Законодателите също така критикуваха любимия проект на Галущенко за това, че не допринася за енергийните доставки в краткосрочен план и за потенциалното му въздействие върху сметките за електроенергия.

„Украинската енергийна система, която е подложена на постоянни руски атаки, се нуждае от децентрализация“, подчерта опозиционният депутат Инна Совсун, която е член на енергийната комисия от либералната партия „Холос“.

Има и опасения, че новата централа може да увеличи сметките за енергия. Операторът на украинската атомна електроцентрала „Енергоатом“ подчерта, че инвестицията ще бъде направена със „собствени средства“.

Ярослав Железняк, който също е депутат от „Холос“, каза в сряда, че „финансирането ще дойде от повишаване на тарифите“, предупреждавайки за корупционни рискове.

Друг опонент на идеята е Володимир Омелченко от базиран в Киев мозъчен тръст, който е скептичен към купуването на „най-евтиния руски боклук“. Той смята, че България не без основание се опитва да продаде реакторите.

Законът, включително изненадващата му поправка, трябва да бъде приет от пленарната зала, преди да може да се пристъпи към покупката. Също така все още не дава зелена светлина за строителство, а само за закупуване на реакторите.

Опозиция срещу проекта на противоречив министър

В основата на прибързаната покупка на ядрения реактор е Галущенко, който е на поста от април 2021 г. и многократно е заявявал, че покупката е „спешна“, пише Euractiv.

Изданието отбелязва, че миналата седмица Галущенко е съобщил, че ЕС и САЩ са потвърдили, че ще помогнат за плащането на реакторите.

В същото време напрежението в украинския парламент нарасна.

Депутатът от либералната опозиция Совсун оспори изявлението на Галушченко, като каза, че тези делегации са казали на енергийната комисия, че „няма такава подкрепа“.

Галущенко отговори, че не го е грижа за „позицията на чиновниците от средно ниво в представителството на Европейската комисия“.

След това Совсун стартира предложение за порицание на министъра въз основа на факта, че той е отказал да се яви в парламента през септември 2024 г. след случай на корупция в неговия отдел.

Предложението няма подкрепата на правителственото мнозинство и няма да влезе в дневния ред на украинския парламент следващата седмица, съобщава агенция Укринформ, на която се позова Euractiv.

Спорове и в България

На 4 септември 2024 г. Народното събрание отхвърли предложението на „Има такъв народ“ да се задължи министърът на енергетиката да извади парогенераторите от оборудването за АЕЦ „Белене“ до изготвянето на анализ за приложението на тези парогенератори за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“. 

Дни по-късно Народното събрание удължи срока за преговорите с украинската страна със 180 дни.

Няколко месеца по-рано се наложи спирането на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ заради проблеми в неядрената част на блока и в парогенератора, където е радиоактивната вода. Тогавашният служебен министърт на енергетиката Владимир Малинов обяви през юни м.г., че ще изиска обстоен анализ за възможността част от оборудването, което България ще предостави на Украйна за АЕЦ „Хмелницки“, да бъде използвано за резервни части за 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.

БСП тогава заявиха, че ще внесат в парламента проектопредложение за прекратяване на процедурата за продажба на оборудване от АЕЦ „Белене“ за Украйна. „България наистина има огромна нужда от изграждането на „Белене“ и от изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. В момента говорим за една продажна цена около 1,2 милиарда лева. Как ви се струва 1,2 милиарда лева срещу евентуалното изграждане на 7-ми и 8-ми блок за около 30 милиарда долара“, каза пред депутатите на 27 юни Борислав Гуцанов, който от вчера е министър (на труда и социалната политика) в кабинета „Желязков“. ГЕРБ гласуваха „въздържал се“.

През септември БСП подкрепи предложението на ИТН да се извадят парогенераторите от потенциална сделка с Украйна. 

loading...


Подобни новини

1 Коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *