Украинци в Благоевград превърнаха Цветница в Ден на благодарността и изразиха своята признателност към българския народ за това, че ги приема и им помага в тежките дни на война в родината им. В заведение близо до общината те организираха карнавал с много музика, танци и трапеза, отрупана със специалитети от украинската кухня, приготвени специално за случая. Млада дама с цветен венец на главата показва с широка усмивка блюдата: галубци (като сармички), вареники с картофи, галушки, националното ясние борш, питки, сланинка, украинска водка, тортичка като „Наполеон“…
„Искаме да благодарим на българите, защото те ни приемат. Цветница е християнски празник, който отбелязваме и двата народа, затова избрахме него за нашия Ден на благодарността“, обясни Альона Крачук. С мъжа й Виталий имат бизнес и живеят в България от 2008 г., а в Благоевград са вече 6 г. „Помагаме на сънародниците ни бежанци, като им осигуряваме работа“, разказа Альона.
Семейството има две деца, като за раждането и на двете младата майка пътувала до Украйна. „Бях в Донецка област, когато започна войната, и лично видях какво се случва, затова доведох майка си в Благоевград. Сестра ми остана в Киев с мъжа си“, разказа младата жена. За сънародниците си в Благоевград обяснява, че болшинстото вече работят.
Елена Верба е от Волград. Пристигнала в Благоевград преди година и живее в социалните общински жилища с трите си деца. Тя е бесарабска българка. Решила да напусне Украйна и пристигнала с автобуса на ФК „Пирин“. Не се оплаква от живота си и с усмивка отбелязва, че само работи. Продавачка е в табаче на ул. „Дж. Баучер“ в Благоевград.
„Преди да дойда в България, мислех, че съм българка, но като дойдох и чух българска реч, разбрах, че не съм“, смее се жената и разказва за многобройните комични ситуации заради странния й български в началото. „Научиха ме, но ме убива това ваше „не” с главата, което е нашето „да“, признава Елена. „Ще се върна, щом нещата се успокоят. Много искам у дома, там е майка ми, две сестри, мъчно ми е. Понякога гледаш снимки, плачеш… Добре че тук имам работа, тя ме спасява“, искрена е Елена.
Алина Фидаева е в Благоевград със семейството си от 1 май. Мъжът й Сергей е моряк, а тя работи като маникюристка и фризьорка. Живеят в Благоевград с двете деца и сестра й. „Наели сме в центъра квартира. Дъщеря ни е ученичка, а синът е в детска градина“, обяснява Алина. На въпрос какво им е било най-трудно в началото, тя е откровена: „В детската градина. Мъжът ми отсъства по 4 месеца, когато е на плаване, а тъй като работя, не мога винаги да взимам детето от градина. Помолих възпитателката сестра ми да ме сменя, но стана скандал, защото тя няма 17 г. и не можело да взима малкия. Не разбирам защо трябва да се създава излишно напрежение. За нас това бе много неприятна ситуация, но като цяло България е чудесна страна, много красива, хората са много приятни, тук се наслаждаваме на живота. Мъжът ми не иска да се връщаме в Украйна и смятаме да останем тук завинаги“, искрена е Алина.
На въпрос защо Сергей отговаря: „Защото това вече не е нашата Украйна. Там всичко е унищожено, а аз искам да живеем спокойно. Не искаме децата ни да видят войната, ракети, разрушени домове… Искам да живеят със спокойна психика“.
Съпругата му допълва и друг аспект от пребиваването им в Благоевград: „Украинците тук не разчитаме на помощите, които ни се отпускат, всички работим, плащаме данъци, харчим си парите тук. Погрешно е схващането на някои хора, че харчим парите на българите. В Полша наскоро имаше статистика, че украинците за новогодишните празници са похарчили в търговските центрове 2,5 млрд. евро. В България сумата не е по-малка, ние тук плащаме квартира, храна, обличаме се. Радвам се, че има хора като адвокат Марио Биков, които страшно много ни помагат, безрезервно и без да искат нищо в замяна“, заключи Алина.
„Длъжни сме на тоя народ по много причини, затова помагам на бежанците от Украйна“, отговаря на репликата й адвокат Биков. „Първо, защото нашият град е освободен от майор Орлински и неговите войници, които са украинци. Той е погребан в двора на нашата черква от уважение на нашите предци. Те са приели бесарабските българи и са им дали подслон. В Одеса Иван Вазов е написал най-хубавия роман „Под игото“, докато се е криел там от българите, които искали да го убият…“, изрежда той.
На въпрос колко са украинците в Благоевград той предполага, че са около 400, но признава, че точен брой трудно може да се посочи. „Има хора, които гладуват, но благодарение на Червения кръст, на общината, на социални кухни и евангелска църква оцеляват. Над 99% от тях работят, поне аз не познавам бежанец в Благоевград, който не работи, въпреки че работата им не е добра – чистачки, камериерки, маникюристки… Нямат избор, въпреки че много от тях са високообразовани – инженери, химици, а ветеринарен лекар работи като камериерка, медицински сестри като чистачки, понеже не им признаваме дипломите и те са принудени, без да се оплакват и да мрънкат. Те вече са част от общността ни и взаимно трябва да се уважаваме“, заключи адвокат Марио Биков.
На празника присъства социалната шефка в общината Емилия Халилова и хора от администарията на общежитията. За кратко в отговор на специално отправена покана се отби и кметът Илко Стоянов, на когото украинските бежанци връчиха благодарствена грамота за топлия прием в Благоевград.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
