Д-р Станислав Йорданов е роден в гр. Кюстендил. Учил е в ПМГ „Емануил Иванов“ в родния град, а през 2006 г. завършва медицина в Медицински университет – София. След година работа в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, през 2007 г. се мести в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” – най-голямата клиника в страната. През 2010 г., след спечелен конкурс за асистент, започва работа и като преподавател към Катедра по УНГ болести на Медицински университет – София. Понастоящем заема длъжността главен асистент. През 2014 г. придобива специалност по оториноларингология, а от 2015 г. – научна степен „доктор” по оториноларингология. Завършил е множество специализирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Нюкасъл, Щутгарт, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лечението на УНГ болестите при деца и възрастни. Има и голям опит в хирургичното лечение на онкологичните заболявания на главата и шията, лазер хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лечение на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.
С д-р Станислав Йорданов от УНГ клиниката на ИСУЛ разговаряхме за причините за зачестяването на случаите на карциноми в гърлото, за работата с деца и проблемите на медиците в България.
– Д-р Йорданов, честотата на рака на гърлото като резултат от злоупотребата с алкохол се увеличава. На какво се дължи това предвид факта, че алкохол се употребява почти откакто човечеството съществува?
– Това, което е много характерно за рака на гърлото, предизвикан от алкохола, е, че настъпва в по-късни години. Разликата с предишните времена е може би продължителността на живота. И преди хората са пиели и най-вероятно са злоупотребявали с алкохол, но много малко са достигали до възрастта, в която могат да се разболеят от рак на гърлото вследствие на алкохола. Това, което се наблюдава в България, говорил съм с по-възрастни колеги – проф. Иван Ценев и доц. Димитър Конов, е, че дори по тяхно време честотата на рака на гълтача при алкохолиците не е била толкова голяма.
– Възможно ли е да е качеството на алкохола?
– Трудно ми е да кажа. Възможно е, но е възможно и повече хора да злоупотребяват вследствие на стреса в днешно време. Особено в малките населени места едно време хората са били малко или много трудово ангажирани, докато сега там се шири масов алкохолизъм. И то масов алкохолизъм с битов алкохол. Има райони в България, в които се състезават на кого ракията му е по-силна. Стандартът за твърд алкохол е до 40 градуса, тук се варят ракии, които достигат 50-60, а и повече градуса.
Проблем е и качеството на алкохола. В частните „пивоварни“ гледат да не изпуснат и капка, затова и алкохолът, който се отделя първоначално и съдържа много видове алкохоли, които са твърде токсични, го бутилират. Това обаче не изключва риска и от консумацията на квалитетен алкохол в големи количества. Алкохолът е клетъчна отрова и е цитотоксичен. Когато за дълъг период от време клетките, които се намират в ларинкса, бъдат изложени на такива цитотоксини, те мутират.
Проблем с алкохола имат хора, които го консумират ежедневно в количества извън допустимите граници. 50 мл концентрат на ден не само че не са вредни, но дори имат ползотворно влияние върху организма. Проблемът при тези пациенти е, че с течение на времето тези 50 мл, развивайки зависимост, започват да се увеличават. Организмът има доста добри регенераторни способности. Ако след еднократни интоксикации с алкохол последва период на въздържание, организмът се възстановява, включително и черният дроб се регенерира. Но когато тази интоксикация е ежедневна, не даваме възможност на тялото да се възстанови и това води до декомпенсиране и възникване на заболяване.
– Има ли лечение за рака на гълтача?
– Има, разбира се, но и при този вид рак, както и при всички останали, от значение е моментът, в който ще бъде диагностициран. Проблемът при този тип карциноми, които са по-чести при алкохолици, е, че на зависимия човек му пада критичността не само по отношение на околната среда, но и към него самия. Тези хора имат оплаквания месеци наред, преди да стигнат до фаза, в която тези оплаквания да започнат да ги тревожат и да се обърнат към лекар. Обикновено това се случва в много напреднал стадий на заболяването, когато вече възможностите ни за помощ са твърде ограничени. Ракът на гълтача е с доста по-лоша прогноза спрямо, да речем, рака на гръкляна, който е по-чест при пушачите. И двата фактора – алкохолът и тютюнопушенето, оказват влияние за развитието на рак, но този на гълтача е по-агресивен. Въпреки това има шанс за лечение. Имаме пациенти, които са излекувани, което ни дава основание да се борим за всеки човешки живот.
– За рака на гърлото има още една причина освен алкохола и тютюнопушенето – човешкият папиломавирус (HPV). Доколко ваксината срещу HPV може да предотврати възникването на карцином в гърлото?
– Тази ваксина реално се прилага от сравнително скоро. Доказано е, че има превантивно въздействие по отношение на рака на маточната шийка, най-вероятно би имала превантивно въздействие и за рака на гърлото. Наличието на HPV в човешката популация е доста високо. Поне 60-70% от хората са носители на вируса. Има обаче хора, които никога не проявяват никаква симптоматика, има такива, които са носители и развиват доброкачествени папиломи под формата на брадавички (включително такива папиломи има и в гърлото) и има пациенти, които развиват злокачествени заболявания.
– А ако сливиците са извадени, това не е ли вид превенция?
– Не, защото не само сливиците се засягат. Цялото гърло може да се засегне. При този тип карциноми, които са асоциирани с HPV, има по-добра прогноза за излекуване. Те са по-чувствителни на химиотерапия и се повлияват много добре от лечението.
– Като хирург скоро сте направил тежка операция на дете с вродено увреждане на нослето. В какво се изразяваше проблемът и как го решихте?
– Касаеше се за дефект в развитието и го реших с правилната оперативна интервенция. Даже сега имам още едно детенце, което е със същия, рядко срещан проблем. Случая го презентирах и на последния ни конгрес на оториноларинголозите. Това е дете с вродена хоанална атрезия, запушване на един от отворите на носната кухина към гърлото. Единият от отворите беше затворен напълно и трябваше да се отвори, за да се възстанови носното дишане. Това беше довело до увреда на ухото от същата страна, защото нарушава вентилацията на средното ухо през евстахиевата тръба. Това дете беше с развиващ се хроничен отит, затова направихме и втора операция конкретно на ухото.
– Доколкото разбрах, този Ви пациент не само не се страхува вече от операциите, а даже няма търпение да дойде. Как го постигнахте?
– С повечето деца успявам да осъществя добър контакт и те са много спокойни в общуването с мен. Получава се, когато човек предразполага децата и когато не подхожда строго към тях. Подходът ми към децата коренно се промени, откакто имам двама сладури вкъщи. Никога не съм се държал лошо с децата, но сега ги гледам с любов. Работата с деца е деликатна, носи много стрес, но и много удовлетворение.
– Какво Ви накара да се насочите към педиатрията?
– Оториноларингологията е от специалностите, които не изискват разделяне на специалността на детска и за възрастни. Въпрос на решение на отделния специалист е дали ще работи само с деца, само с възрастни, или и с деца, и с възрастни. Работата с деца е много деликатна. Изисква търпение, но освен това подлага лекаря и на много стрес заради емоционалното общуване с детето, на което действията могат да му причинят дискомфорт. Човек обаче трябва да преодолее емоцията си, за да може да помогне, особено в критични ситуации.
Другата форма на стрес, която все повече притиска лекарите, особено работещите с деца, е юридическият аспект на проблема. Няма лекар, който да може да се изправи и да каже: Никога не съм допускал грешки! Медицината не е точна наука, не е математика и не работи по точни формули. Започва се кампания срещу медицинското съсловие, която цели да подобри здравеопазването, но личното ми мнение е, че води до точно противоположния ефект. Когато помогнеш на хиляди хора, а не помогнеш на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е много неприятно като усещане. Това води до отдръпване на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца. Много съм съгласен с проф. Ценев, който казва, че ако продължава така, ще умират хора, защото никой няма да иска да поеме отговорността за спасяването на живота им.
– Казвате, че юридическият аспект в лекарската работа е сред най-стресиращите фактори в професията. Какъв обаче е начинът пациентите да бъдат защитени от лекарска грешка или немарливост, ако няма вариант такива лекари да бъдат съдени и да могат да се доверят на тези, които работят със сърце и душа?
– Ще кажа какъв е начинът да се подобри качеството на здравеопазването, което се неглижира години наред. За да се получи качествен продукт в която и да било сфера на обществото, трябва да се създаде конкурентна среда. За едно лекарско място трябва да се борят много хора, качествени специалисти, и да го спечели най-добрият. Когато средата създава предпоставки за отлив на кадри, и то системно, години наред, се отварят все повече работни места, които се заемат от някой, който просто има диплома. Това не е достатъчно. Не е достатъчно да имаме една национална детска болница в бъдеще, ако още отсега (дори много сме закъснели) не се подготвят кадрите за нея. Реално трябваше още преди 15 години да е започнала подготовката на кадрите, които ще работят там, защото един специалист не се изгражда за 1, 2 или 5 години. Изграждането на един лекар специалист отнема около 15 години. За да имаме качествено здравеопазване, държавата трябва да се погрижи как да обучи новозавършилите лекари, за да станат добри специалисти.
Ще дам конкретен пример. Като студент съм работил в САЩ на студентски бригади. Там, за да продавам сандвичи, съм имал два дни инструкции как да си мия ръцете, как да съхранявам храната и как да спазвам хигиена. Докато тук дори за една лекарска позиция или позиция на медицинска сестра и санитар не се полагат почти никакви грижи как този човек да се изгради като добър специалист. Един лекар се изгражда с много време и много средства.
Погрешно е становището в нашата държава, че медицината е безплатна. Разликата в България и нормалните държави е кой плаща цената за здравеопазване. Имам колеги, които работят в Норвегия. Там лекарите са задължени един или два пъти годишно задължително да посещават курсове за повишаване на квалификацията си. Години наред съм си повишавал квалификацията с лични средства и лична амбиция.
– Как сте успявал?
– С кредити, защото един квалификационен тридневен хирургичен курс във Великобритания ми излиза 5000 лв. Ходейки два пъти годишно, повишаването на моята квалификация ми излиза 10 000 лв. годишно. Всичко това трябва да се съобразява и не може един лекар да започва със заплата 700-800-1000 лв., защото това е цинизъм. Когато говорим за конкурентна среда, неминуемо трябва да има инвестиции в тази посока, инвестиции в повишаване квалификацията на кадрите. Например това, което се случи във врачанската болница с починалата пациентка, показа, че четирите минути, които е трябвало да изчака, не са се отразили на изхода от ситуацията. Но на входа на спешното отделение е сложена медицинска сестра с няколкоседмичен трудов стаж. Тази жена не е компетентна да прави триаж на пациентите, там трябва да стои висококвалифициран кадър, който може да направи преценка кой е спешен и кой не е. Тази жена трябваше да бъде обучавана една година активно, за да може да бъде сложена на тази позиция, а не просто защото е имала диплома, да бъде изгорена като бушон, а системата да продължи да работи по стария начин.
Ако един медицински специалист има представа как неговото поведение може да се отрази на пациента и да завърши с лоши резултати, никога не би го допуснал. Никой не иска да влиза в такива проблеми.
– Тоест Вие казвате, че проблемът на здравната ни система е в некомпетентността на част от кадрите, а не че се проявява умишлена немарливост?
– Съмнявам се, че немарливостта може да е умишлена. Всички знаят какво се случва, ако стане инцидент. Няма медик, който по директен или индиректен начин да не се е сблъсквал с юридическите аспекти на медицинските проблеми. Според мен даже в голямата си част случаите не касаят умишлена немарливост, а недостатъчна квалификация. Основното ми убеждение е, че подобряването на медицината в България може да стане с образование и обучение. Да направим така, че за тези работни места да се борят млади и амбициозни хора, а не те да отиват в чужбина. Изпитваме тежка нужда от квалифицирана работна ръка в медицината и ако не се вземат мерки незабавно, здравеопазването ни ще върви само надолу.
Един млад медик трябва да вижда в медицинската професия перспектива и престиж и това трябва да се насърчава от държавата. Даже се учудвам в сферата на спешната помощ как изобщо има желаещи да работят, а там селекцията, която може да се направи, е сведена до минимум.
– Защо?
– Тези хора са подложени на невероятни унижения, на невероятна агресия и аз се учудвам как има кадри за тези позиции. Работил съм 8 години в спешния кабинет в ИСУЛ. Няма сила, която да ме накара да сляза долу да работя и да давам дежурства. Мога само да помагам на колегите, когато имат тежки случаи. Там е ежедневно подлагане на псувни и заплахи от всякакво естество. Тези позиции са унизителни и ако продължава така, няма как да имаме квалифицирани кадри и да постигаме добри резултати.
– Какво е решението според Вас, тъй като явно връзката на спешните отделения, ЦСМП и МВР не работи?
– Не работи, защото агресорите не понасят никакви последствия. Даже хората, нападнали куче, търпят по-големи наказания, отколкото хора, нападнали лекар. Не може агресорът и престъпникът да имат повече права от жертвата. Не може нападател на лекар да получи 100 лв. глоба. Същевременно броят на осъдените лекари е обратно пропорционален на броя на спасените животи. Колкото повече е пресата върху медицинското съсловие, толкова по-голям е отливът на хората, които биха рискували себе си и собствения си живот, благополучие и социален статус, за да спасят живот.
Ще ви дам пример – правил съм спешна оперативна интервенция на умиращ пациент, идвайки на работа преди години. Пациент, когото видях паднал на улицата. Не можахме да го интубираме и с голи ръце с един скалпел насред улицата му отворих гърлото, за да може да бъде обдишан и докаран в болница. Един колега, съдебен медик, ми каза: „Това никога повече не си го позволявай и не си помисляй да го правиш!”. Възразих, че не мога да не го направя, след като виждам, че човек умира и мога да му спася живота. Той ми разказа, че е бил на дело заради жена, ужилена от оса на плажа. Получила тежък алергичен оток на езика и един колега с подръчни средства й отваря гърлото, за да може да диша. Спасява жената, тя отива в болница, но тъй като интервенцията е направена в нестерилни условия, прави инфекция на раната и умира от сепсис. И този колега след това отива на съд, защото заради него жената е умряла. Каква ще е мотивацията на този колега, когато види следващ път умиращ човек, да го спасява?! И не само на него, но и на колегите около него.
– Каква е Вашата мотивация да останете в България?
– Живял съм две години в САЩ, имал съм възможност да остана там и се прибрах. Имал съм предложения за работа и в Англия, и в Швеция и се отказах, защото за мен щастието на човека не се измерва само с пари. Там имаш пари и нямаш нищо друго. Хората са много различни от нас. Аз имам нужда от социални контакти, от близките, от приятелите си, от нещата, които ме правят щастлив. Самота с пари не е окей.
Назаем от zdrave.net
