Уникални дървени макети и фигури, изделкани само с едно джобно ножче от самоукия резбар Н. Орозов, разказват за живота на хората в Разложко

Уникални дървени макети, изобразяващи бита на хората от Разложко, дело на покойния вече Никола Орозов, са подредени в изложба в Исторически музей – Разлог. Те са предоставени от сина на автора – Георги Орозов. Изложбата е в памет на автора, един уникален самоук майстор, който само с едно джобно ножче е запечатал в дървени фигури целия бит на хората от миналото, които ще останат наследство за идните поколения. За 50 години Никола Орозов е измайсторил над 120 фигури и композиции, като само част от тях са представени в музея.
„Не мога да кажа какво го е подтикнало, животът му е бил такъв. Аз съм бил дете, когато го виждах с ножчето нещо да дялка, но никога не ме е привличало и не съм се интересувал. Първата си творба е направил, когато е бил на около 42 години. Това е жена, която преде. Много пъти ми казваше: „Абе, момче, ти не знаеш този инструмент тук какъв е и за какво се използва, а ние така сме израснали, с тези инструменти“. Обичаше да разказва за бита на хората, за това как са живели. Той реално е израснал така и нещата, които е направил, са били част от бита му. Сега много от тях дори не са известни, особено на по-младите“, разказва Г. Орозов.
„Мисля, че човек, който полага труд за нещо, трудно може да каже кое му е любимото. Върху всяка творба е работил различно време – от 10 до над 40 дни, и се радваше на всички. Бих казал, че всяка следваща му е била любима. Дълго време стояха подредени в една от стаите, но след това вече ги махнахме, защото непрекъснато идваха хора, а ние живеехме там и не беше удобно за никого. Сега сме ги подредили в кашони на тавана, някои от тях са счупени и трябва да се поправят“, каза Георги Орозов и сподели, че би помислил върху варианта да ги предостави на музея в Разлог, ако има възможност да се съхраняват добре.
Сред творбите, експонирани в музея, са макет на стара къща, в която две жени предат на терасата, а по двора се разхождат домашни животни, волски впрягове с различните видове каруци и приспособления за тях – за прибиране на сено, добив на дърва, валявица (място, където жените са прали), стан, на който тъче жена, и много други. Сред експонатите има и такива, които са част от историята или легендите. Една от творбите изобразява мъж, който хлопа с бастуна си на врата. С нея авторът е изобразил ослепените Самуилови войници, които са намерили убежище в село Добърско с надеждата да прогледнат от лековитата вода, бликаща в двора на средновековната църква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, за която се е смятало, че избавя от слепота. Тези мъже са ходели и са хлопали по вратите на местните, за да търсят храна да се препитават. Заради слепотата си те не са могли да работят друго и са останали известни като добърските просяци. Още редица интересни фигури и макети са намерили място сред експонатите в музея, които ще останат подредени там до 15 февруари.
ЯНА ЙОРДАНОВА