Първа акция за безплатна кастрация на бездомни и дворни селски кучета обяви преди седмица управителката на общинския приют за безстопанствени животни в Благоевград Ирена Везенкова. „Ефектът е поразителен, а думичката „безплатно“ е вълшебна“, с широка усмивка ни посреща в приюта новата управителка. Единствената причина да не се кастрират всички животни, за които били подадени заявки през първата седмица, било студеното време.
„Кастрирали сме три кученца, тези, за които поеха ангажимент да ги приберат на топличко и да се погрижат, за да сме сигурни, че няма да има проблем след това с животното. Последното е още при нас (показва тя клетка в помещението до операционната) , доведоха ни го хора, които се грижат за него, но тъй като не ги задължава никой, досега не са предприели действия за кастрация. Най-хубавото е, че като си го приберат, те ще го осиновят официално“, доволна е от резултата от обявата Ирена Везенкова.
Обяснява, че за по-топли дни, когато температурата се качи поне до 5-10 градуса, са отложили 5-6 процедури. След кастрация женските се държат в приюта по 7 дни, а мъжките по 2-3 дни, причината е да се реагира с антибиотици, ако се появи инфекция, тъй като животните ближат раните и често разкъсват външния шев.
На въпрос за бездомните животни по улиците и площадите тя е откровена, че от приюта не могат да се справят с тях, защото те не са техен проблем. „Когато получаваме сигнали, отиваме на адрес, проверяваме животното дали е с марка, и дали има чип. Ако се окаже, че има ново куче, го прибираме за чипиране, кастриране и обезпаразитяване. Сигнали за лаещи кучета имаме, в момента има две проблемни в града, едното е в кв. „Струмско“, другото е при Старите гробища. Интересното е, че на ден покрай тях минават сигурно 300 човека, но ни звънят само трима. Със съдействието на хора хванахме това при Старите гробища, кастрирахме го и го обработихме, докато беше при нас то не прояви никаква агресия, а доста доброволци си играха с него. Кучето в клетка 18 беше с много сигнали за силен лай и че къса чантите на минувачите. Взехме го от кв. „Грамада“, където бил бит и държан гладен в един двор. 2 дни не влизахме в клетката, освен да му сложим храна. На третия ден поведението му се промени коренно, а сега всички, включително и доброволците, влизаме и играем с него. Много е важно как са се отнасяли преди това с животните, а те са наша отговорност, на всички граждани, не на приюта. Нямам обяснение защо кучета лаят по някои минувачи, но откакто съм в приюта, се сблъсквам с много хора, които мразят животните или се страхуват от тях. Една жена например завчера ми каза да си прибера кучетата пред „Ален мак“. Но те не са мои. Хубаво е да си дадем сметка, че ако не са хората, които обгрижват и хранят тези животни, те ще освирепеят от глад и положението ще е много по-зле“, коментира Ирена Везенкова.
Смята, че всеки трябва да се бори със страховете си, а не да ги проектира върху животните или децата си. Дава пример със собственото си дете, което било ухапано от едното им куче и се стресирало. „От страх 2 месеца не излизаше да играе на двора и се сепваше при всяка среща с куче на улицата, но детето само избра да не е затворник, преодоля този страх и в момента са приятели. Наблюдавам, че много родители плашат децата си с кучетата, а това не е добре. Подавам ръка на всички, възрастни и деца, които се страхуват от кучета, и ги каня да дойдат в приюта на терапия“, отправя призив Ирена Везенкова.
Готова е на своя отговорност да транспортира куче за кастрация от околните села, ако стопанинът е възрастен човек и не може сам да го доведе, и обяснява, че обикновено деца или внуци поемат този ангажимент. За да се кастрира, кучето трябва да е поне на 8 месеца.
В момента 16 кучета са в приюта. Предишния ден осиновили две, като едното било докарано преди повече от месец със счупен прешлен и го обгрижвали, докато оздравее. Прибрала го възрастна жена, която си търсела другарче. Другото било голямо, взел го пастир да върви със стадото му. „Ако преди време най-много бяха овчарските кучета в приюта, сега първенството държат ловджийските“, показва тя клетките.
„Всеки, който отглежда домашен любимец, е длъжен да го регистрира, но няма механизъм, по който те да се глобяват, ако не го направят. Контролният орган, който трябва да следи за това, е Агенцията за безопасност по храните, а полицията трябва да глобява, когато в двора има нерегистрирано куче, но нишката се къса и нещата не се случват заради пропуски в закона, в който има доста взаимно изключващи се условия “, отбелязва Везенкова.
Ловецът Георги Ценев допълва, че контрол на клиниките и на частно практикуващите лекари от страна на БАБХ би спомогнал за контролиране и в голяма степен за решаване на проблема.
„От 30 г. работя в този бранш и наблюденията ми са, че хората вече имат културата да ваксинират домашните си животни, дори пастирите и ловджиите го правят, без да се пазарят. Затова ветеринарите са важно звено, ако от БАБХ ги контролират да чипират кучетата, като ги ваксинират, ще се сложи ред, а парите за чиповете всяка община може да покрие“, убеден е Ценев.
На въпрос дали би подготвила предложение до парламента за необходимите промени управителката на приюта отговаря утвърдително, но признава, че те се оказват толкова много, че ще й е нужно време да ги структурира. Без да се направят такива, служителите в приютите ще продължат да хващат и пускат животните, без да се реши основният проблем с пренасищането на населените места с безстопанствени животни и нехуманното отношение към тях. Убедена е, че хората трябва да имат отношение, да са съпричастни и да започнат да носят отговорност за домашните си любимци, като ги регистрират, също както правят гражданска отговорност на колата си, защото иначе ще бъдат санкционирани.
Везенкова отбелязва, че хората очакват от тях да приберат всички кучета, но това няма как да стане. „Клетките ни са 23, но и 200 да станат, ако не се реши проблемът с некастрираните скитащи животни и недобросъвестни стопани, по улиците пак ще е пълно с кучета, а ние тук ще храним 200 вместо 20 и само ще увеличим персонала. Проблемът е национален, но виждам, че в него има и много бизнес, заради което на институциите не им се занимава, а и вероятно нямат достатъчно ресурс“, обяснява Везенкова.
На въпрос какви са в момента разходите за изхранване на кучетата в приюта, тя показва складираните кутии и торби, дарени от доброволци, и признава, че от бюджета за това перо не се харчат пари, а разходите са основно за медикаменти, упойки и дезинфектанти. Преди това са купувани по 40 чувала на месец на цена около 16 лв. за един с отстъпката, която ползва общината. Благодарение пак на доброволци приютът вече има и пералня, и сушилня за одеялцата, с които се завиват болните и оперирани животни. Екипът на работещите в приюта е редуциран от 8 на 5 души.
На питане дали вносът на бездомни кучета в Благоевград продължава тя отговаря: „Преди няколко дни ми се обадиха, че са видели от червена жигула да изхвърлят 3 кучета на Бачиново. Бил далече и не видял номера. Ако се хванат и глобят поне двама-трима такива, ефектът ще е поразителен, затова апелирам хората да сигнализират при подобни случаи незабавно.
В приюта бебета не се приемат заради вирус, който разнасят и опасността да се заразят всички останали.
Ирена Везенкова е отказала приютът да получи разрешително да дава кучета за осиновяване в чужбина, защото не иска той да е част от тази бизнес верига и напомня, че в повечето страни в Европа, ако до 7 дни не се осинови куче от приют, то се евтаназира.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
