Преди дни МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Дупница лансира атрактивната идея да сключи договор с Бобовдолския затвор, за да вземе на работа излежаващия присъда за убийство анестезиолог д-р Николай Карастоянов. Как се стигна до това намерение, има ли дефицит в болницата и как може да бъде преодолян той, изпълнени ли са заплатите по КТД, какви са очакванията от 50-ото НС и бъдещия кабинет. Това са въпросите, на които отговаря в интервю за clinica.bg управителят на болницата д-р Стефан Николов.
- Д-р Николов, преди дни Вие обявихте авангардната си идея да вземете лекар, излежаващ присъда в затвора, на работа в болницата. Докъде стигнаха неща, д-р Николай Карастоянов ще влезе ли скоро в отделението по анестезиология и реанимация?
– Да върнем д-р Карастоянов е много трудно, тъй като трябва да сключим договор със затвора в Бобов дол и да изпълним куп условия, които за нас не са изгодни. Той работеше при нас на втори договор, а основният му беше в МБАЛ – Гоце Делчев. Неговото отсъствие не нарушава дейността на нашата болница. Ние имаме пълно 24-часово покритие в отделението по анестезиология и реанимация. Да има обаче още един специалист при дефицита, който е в цялата страна, е много добре за всяко лечебно заведение. Всеки колега или медицинска сестра в повече при нас е добре дошъл. МБАЛ -Дупница обаче не покрива нивото на изискванията, за да има специализанти, които на други места са в голяма помощ. В Благоевград има медицински колеж, но засега няма наплив от желаещи да работят при нас. Няма интерес и от страна на млади лекари. Все пак успяваме да се справим с графика, за да функционира болницата. Затова имахме идея да включим д-р Карастоянов да помага. Проведохме първоначални разговори с управлението на затвора. Много лишени от свобода работят. От общежитието в село Самораново, например, има двама човека, които са взети в една автомивка. Затова и ние се поинтересувахме от опциите и възможностите, но до договор не стигнахме. Няма и да сключим, защото се оказва, че осъществяването на нашата идея няма да е изгодно за лечебното заведение. Условията да си върнем лекаря са неизпълними. За да дойде д-р Карастоянов при нас, трябваше да вземем още един човек от затвора, на когото аз да намеря работа, но такава за него няма. Освен това ще бъда задължен да им осигуря охрана. Към това се прибавя и трудността пет дни в седмицата, сутрин и след обяд, да се лишавам от единствената си здрава линейка, която да транспортира тези хода от и до затвора в Бобов дол. Важно е и това, че като болница при нас се работи на постоянни дежурства, а аз бих могъл да разчитам на д-р Карастоянов само от 8.00 до 17.00 часа. Трябва да бъдат проверявани и с дрегер на влизане и излизане. Така се оказа, че добрата ни идея се оказа загубена кауза. Затова сме принудени да се откажем. Не можем да променим законодателството. Идеята ни отпада. Така и не стигнахме до решение, след като станаха ясни всички условия, които с подписването на договор със затвора ще трябва да изпълняваме.
– Дефицит на лекари има навсякъде в страната, в общинските болници – също. Вие как се справяте?
– За момента нямаме дефицит до толкова, че успяваме да съставим и изпълняваме графиците. Ние нямаме друг избор, тъй като сме зависими финансово от НЗОК и правим всичко възможно да се справяме. Всеки един колега допълнително обаче е добре дошъл.
– Има ли интерес от страна на млади лекари, на специализанти, на медицински сестри, след като в Благоевград има колеж?
– Ние не покриваме нивото изисквания, за да имаме специализанти. Навремето е имало. Няма наплив на желаещи да започнат работа при нас, да не кажа, че интерес въобще няма както от страна на лекари, така и на медицински сестри. Въпреки това правим всичко възможно, за да се справяме, да отговаряме на условията, че иначе няма финансиране от касата.
– За дефицит на кадри в системата се говори от години. Сега вече проблемът започва да ескалира. Защо, според Вас, въпросът бе неглижиран и не бяха взети мерки толкова години?
– Нямам обяснение. Ситуацията обаче, в която сме поставени, особено ние, общинските болници, ни затруднява много. Цялата система е сбъркана изначално. Например, аз се водя управител, но принципал на болницата е Общинският съвет. Всяко едно действие, решение от моя страна, първо минава през него. Ако оттам кажат да, нещата се случват, но не винаги има „да”. В същото време сме търговско дружество и трябва да играем по правилата за търговските дружества. Затова и цялата схема е тежко сбъркана из основи.
– Някои болници сключват договори със студенти в колежите за стипендия срещу договор за работа толкова години, колкото са получавали финансова подкрепа от лечебното заведение. Въвели ли сте такава практика?
– Не, не сме. Консултирал съм се с юристи, такова обвързване не е законосъобразно. Никой не може да задължи млад човек, като по времето на социализма с разпределенията, да работи на едно място. Така се ограничават куп права, включително и разписаните в Конвенцията за свободно движение на хора, пари и стоки.
– Трябва ли, според Вас, да бъде изнесена част от болничната помощ в доболничната, за да бъдат пестени средства, а и лекарите да бъдат разтоварени?
– Чета едно проучване, според което почти половината лекари са били жертва на физическа или вербална агресия. Това отношение към тях върви още от времето на социализма. Онази система внуши на хората, че те са им длъжни. Може би трябва да има по-ефективни съдебни мерки срещу насилниците. Проблемът е много дълбок, не е от вчера. Колкото до изнасянето на дейностите, не виждам как ще се получи.
– В каква посока трябва да се променят нещата?
– Логично е да се запитаме дали да ни дадат по-голяма самостоятелност, или да не сме търговски дружества. Според мен обаче трябва да се тръгне много по-отдалече. Въпросните здравни осигуровки в България са почти никакви пари. Най-добрият вариант е да има пет-десет здравнозастрахотални компании, при които всеки един човек да прецени какви средства от доходите си да отделя за здраве и да има здравна карта. От нея следва да става ясно, за какъв пакет се е осигурявал.
– Има обаче скъпи лечения, за които е трудно човек да се осигурява, скъпи са. Какво ще се случи, ако например някой се разболее от рак?
– В развитите страни има болници на държавна издръжка, които поемат бедните, без здравни осигуровки. Те са изцяло дотирани, някои дори от общините. Така се поемат и социалнозначимите заболявания. Персоналът им е на нивото на този, който е в една частна болница. Те поемат огромния обем от работа, профилактика и прочие. Ако някой иска да си направи супер изследване, трябва да има здравна застраховка.
– Старият КТД изтече на 12 април, а по новия преговорите дори не са започнали. Изпълнени ли са заплатите в МБАЛ – Дупница по миналогодишния?
– Не, не са, и това е невъзможно. В цялата страна са изпълнени до 60 на сто. Всяка една болница разчита на приходите от НЗОК по клиничните пътеки. Увеличението ни от тях при нас е между 5 и 10 процента.
– Защо у нас се случва феноменът да се залагат заплати, макар и да се знае, че изпълнението им е неизпълнимо? Какви са очакванията Ви от 50-ото НС и бъдещия кабинет?
– Не мога да отговоря. Аз съм само един обикновен управител на една общинска болница.
