Д-р Илия Тонев е управител на МБАЛ „Югозападна болница“. Болницата, която обслужва жителите на 4 общини: Сандански, Струмяни, Кресна и Петрич. С него разговаряме за проблемите с коронавирусната инфекция, каква е промяната на заболеваемостта, как се справят със сметките за ток, газ…
– Г-н Тонев, каква е здравната карта в Югозападна болница, която лекува болните от 4-те общини – Сандански, Струмяни, Кресна и Петрич?
– Ако говорим за пандемичната обстановка и болните с коронавирус, лежащи в болницата, последните две седмици е изключително спокойна. Имаше един период, в който почти достигнахме максимално запълване на леглата, но вече последната седмица се вижда значително успокояване на обстановката и намаляване на пациентите, които имат нужда от болнично лечение. Ако говорим за болницата, изключително спокойно е. Но това е донякъде обусловено от страха на хората да постъпват в болница, въпреки че имат нужда, и променената заболеваемост през последните две години, която е вследствие на коронавирус епидемията.
– Казахте промяна на заболеваемостта, какво означава това?
– Доста неща включва. Давам един пример, че в последните две години обикновени, банални пневмонии, причинени от бактериални инфекции или други вирусни инфекции, са много рядко срещани, много рядко стигат до болница. Затруднение имаше и от това, че във вътрешно отделение, където се лекуват обичайно пациенти с пневмония, се лекуват болни с Ковид, и това бе пречка да се приемат и такива пациенти. И другият страх – от контакт с лица от здравната система, и по-специално с лекари, работещи в болници, това доведе също до промяна на хоспитализациите. Обикновено идваха пациенти в усложнено състояние, в такъв стадий, когато или е много трудно лечението, или някои заболявания е невъзможно да се лекуват или излекуват както трябва.
– Има ли намаляване на смъртността на болните – не само от Ковид, но и от други заболявания? Известно е, че миналата година бе изключително тежка.
– Миналата година картината беше изключително тежка, може би с 3-4 пъти по-висока смъртност на болните в сравнение с предходната година. Сега сме в началото на годината и не може да се каже дали ще има промяна в тежестта на протичане на заболяванията, в смъртния изход от тях. Но е видна тенденцията към постъпване на болни в относително по-добро състояние, като това дава възможност да се лекуват и изходът от лечението да е благоприятен.
– Според Вас обективно ли е високата смъртност от Ковид да е вследствие на съпътстващи заболявания?
– Има две крайни мнения, че причина за цялата смъртност е Ковид инфекцията, другата е, че други заболявания са основна причина за смъртта. При всяка вирусна и бактериална инфекция, когато имаме смъртен изход, причините са от страна на сърцето, дихателна недостатъчност, отказ на бъбреци и други системи, на черен дроб, на стомашно-чревна система да не функционират нормално. Така че смъртността се определя от първопричина за нея и като непосредствени причини. Като първопричина за увеличение на смъртността е пандемията от Ковид, защото имаше много млади и здрави преди заболяването си хора, които вследствие на заразяването с Ковид стигнаха до фатален изход. Докато и преди това съществуващи болести с усложнена сърдечна недостатъчност, заболяване на артериалната система, захарен диабет, при тях протичането е по-тежко и в един период от време значително по-често се срещат тромботични усложнения, които в голям процент са причинени от коронавирус инфекциия. Така че основната за смъртността е отказ на дихателната система или над 90 процента причината е заразата с Ковид инфекция.
– Има ли разлика от починал с Ковид и починал от Ковид?
– Да, разбира се, има разлика, защото усложненията от Ковид инфекцията в известна степен вече са категорично установени. Тези от тях, които водят до тежки усложнения и смъртност, са ясни, докато има такива болни от други заболявания, при които при контакт със здравната система или от близки и познати се заразяват с Ковид, но умират по други причини. Имахме един случай, в който пациент с фрактура на крака по време на оперативната интервенция за възстановяване на костите бе заразен с Ковид инфекция. И не можахме точно да установим едното или другото състояние е довело до фатален край.
– Как се установява дали дадено лице е починало от Ковид?
– В България и по света през последната година не се правеше аутопсия на починалите, при които е установено наличие на Ковид инфекция. Това донякъде размиваше картината и затрудняваше окончателната диагноза – причина за смъртта дали е Ковид инфекция, или друга съпътстваща. С изключение на първите месеци от пандемията по-нататък нещата бяха ясни. Най-често засягане на дихателните пътища, на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват белите дробове и участват в обмяната на кислорода между въздуха и кръвта. И те имат много ясна клиника, обичайно се стига до тежки прояви на дихателна недостатъчност, задух, понижена сатурация на кислорода, с невъзможност да се коригират с допълнителни средства с кислородно лечение, дори с апаратна вентилация, и там нещата се пределно ясни – много тежки пневмонии завършват с фатален изход, защото не може да се овладее коронавирусната инфекция. Други съпътстващи заболявания са от типа на тромбози, които причиняват инсулти, запушване на артерии, на сърцето и на корема. Нещата са също относително ясни като причина за заболяването. Защото в хода на една инфекция с висока температура, отпадналост и другите симптоми на коронавирус се проявяват внезапно и неочаквано при хора, които досега не са имали заболявания, споменатите инсулти, тромбози на артерии на краката. Общо се отчита през тези години, не само в България, но и в целия свят, спад на инфарктите. Това засега не е обяснено с ясни медицински аргументи. Докато в България пациентите имат страх от зараза, постъпвайки в болнично заведение, то по света при хората с по-добра медицинска обща култура тази причина не би била аргумент да не се обръщат към здравната система на съответната страна и съответно да бъдат диагностицирани и лекувани. Но фактът е факт. За разлика от това при исхемичните инсулти в един период преди Делта варианта на вируса много зачестиха те и бяха повече от половината като причинени от коронавирус инфекция.
– В публичното пространство се коментира, че кислородът, който се поставя на пациенти, не е бил разреждан и това води до тромби? Какъв е Вашият коментар?
– Кислородолечението има вековни традиции. И там нещата са много ясни и категорични. Кога се прилага, как се прилага, под каква форма, кога се налага да се дава с един вид устройства, с друг вид устройства, кога се стига и при какви състояния се поставя на дихателен апарат. Така че не виждам какво брожение може да има, особено от лица, които нямат медицинска квалификация и нямат опит в прилагането на кислородолечение. Вредата е единствено доказана при недоносените бебета в първите дни от живота им. И там много строго трябва да се спазва как се налага прилагането му. Докато при възрастни кислородолечението е ежедневен метод, който се прилага във всички болници в света. Но то има и негативни страни и до него се прибягва, когато е необходимо. Проучено е толкова добре, проучени са всички страни, какви дози, какви апарати се слагат с назални катетри, дали с маски, с маски с допълнителни торбички, в какви количества – 2 литра, 4, 10, 20, а през последните две години при лечение на болни с коронавирус и тежка дихателна недостатъчност се прилагаха много високи доза кислород. Известно е, че нито една здравна система в света нямаше готовност да разполага с толкова дихателни апарати, за да постави всички нуждаещи се на дихателни апарати. Може да се отбележи, че в последните две години болницата е консумирала толкова кислород, колкото за 50 години преди това. Количествата са изключително големи, защото се налага да се ползва, защото при коронавирус активното лечение е с кислород.
– Известно е, че в почти във всички болници в страната има недостиг на кадри, каква е ситуацията тук?
– Изключително трудно се справяме на фона на недостига на кадри, който се появи през тези години. До недостига на кадри се стига преди 10 години, тогава държавата не взе адекватни мерки за справяне с този проблем. Самата коронавирус епидемия и нуждата от допълнителни кадри специално за нашата болница не беше особен проблем. Колегите се отзоваха и се включиха в лечението на пациенти, престояващи в Ковид зоните. Разбира се, с известни уговорки, защото един специалист по акушерство, гинекология или очни болести малко трудно се справя с пациенти, които имат дихателни проблеми. Под надзора на опитните лекари имащи практика, нещата бяха подредени.
– Имате ли проблеми със сметките за ток и газ, как се справяте в тази тежка ситуация със скока на цените?
– В момента болницата няма финансов проблем и дългове, защото още при появата на пандемията взехме мерки с ограничаване на разходите там, където не е крайно наложително, и се справихме. Доста финансови инжекции дойдоха от държавния бюджет и НЗОК. В последните два месеца имаме сметка за ток в порядъка на 100 000 лева, сравнено с минали периоди, има увеличение от 3-4-5 пъти, и то сега, защото е и зимен сезон. Има компенсации, които са частични, разбира се, покриват тока, но не покриват другите разходи. В болницата отоплението ни е на газ, но и там сметките са в пъти нагоре.
– Вашите работодатели помагат ли Ви достатъчно за справяне с проблемите?
– Да, местните власти са все повече ангажирани с проблемите на здравеопазването. И пандемията беше един от ускорителите на процеса за по-ангажиращо и по-адекватно отношение на администрациите на общините, които обслужва болницата, защото много ясно изпъкна, че проблемите на здравеопазването не може да бъдат оставени само в една структура.
– Как ще коментирате искането на управляващите за изваждане на общинските и държавни болници от обхвата на Търговския закон?
– Политическото говорене по темата, без да има ясни и конкретни параметри какво ще се случи, ако болницата не е търговско дружество и защо не трябва да е търговско дружество, не е от сега. Не са изведени в общественото пространство като дискусия. Крайно видно е, че здравеопазването в България се нуждае от реформа, за нея се говори от 8-9 години. Но задълбочаването на проблема е налице.
– През месец май изтича договорът Ви за управление, очаквате ли да бъдете избран отново и да продължите да ръководите болницата още 5 години?
– Аз съм на един кръстопът и съм в размисъл дали да продължа да изпълнявам управленски функции, или да се заема чисто с медицинска дейност. Имам достатъчно много квалификации и възможност за работа в областта на различни специалности в медицината. Към момента не знам какво предприемат собствениците на болницата, кметовете и общинските съветници. Крайно време е да бъде открита процедурата по избор на нов управител и подписване на договор за управление, защото болницата не може да остане без управител. Всички отношения с финансиращия орган, с други лечебни заведения изискват да има управител. А желаещи за управител има много.
– Как преминава един ден на управителя на болницата?
– Все по-малко и по-малко ми се налага да изработвам и подписвам заповеди, защото дефицитът на кадри в системата, ниското заплащане и недобре структурираната здравна система пораждат много проблеми, които не могат да се решат в тази форма на управленски методи, да разпореждат, да налагат нещо да се случи. Все повече се налага да се водят разговори, да се преговаря, да се правят отстъпки в една или друга посока, да се мотивира персонала да се ангажира да върши определен вид дейности и нивата на заплащане, които осигурява системата на здравеопазването. Възнагражденията в нашата болница са относително високи на фона на другите болници. Но и това не е достатъчен стимул вече да мотивираш хората да си вършат качествено и добре работата. Така че денят ми минава предимно в разговори и разрешаване на непрекъснато възникващи проблеми, породени от дефицита на кадри заради честата заболеваемост от коронавирус. Повече от 50 процента от персонала бе заразен и това създаде много проблеми. В останалата част от деня се старая да обслужвам пациенти, които имат нужда от специфична диагностика и грижи. Общо взето работният ми ден е запълнен с решаване на проблеми в болницата.
– А как си почивате след приключване на работния ден?
– Управителят на болницата е 24 часа на работа. Така че не изключвам телефона, но се старая в прозорците, в които нямам ангажименти, да почивам. Аз съм любител риболовец и когато имам ден-два свободни, се старая да ги прекарам сред природата с любимото хоби. През последните години се старая да се понауча на похватите на морския риболов, който е много по-различен от речния. Прийомите са различни, създават нови усещания в прекарване на свободното време.
– Ако Вие ръководите битката срещу Ковид, кои са първите мерки, които ще разпоредите?
– Не мога да се ангажирам да измисля нещо ново от това, което е опитано в цял свят и в България. Най-вече образователната и медийна кампания може би трябваше да започне още с появата на първите признаци на разпространение на заболяването в света. Още преди обявяване на пандемията да се изяснят много факти и данни и да се запознае населението, освен медицинските среди, с очакваните последици, как ще протече заболяването, въпреки че цял свят бе изненадан от размера на разпространение на заболяването и последиците, до които доведе. Лично за мен в нито една държава по света не бяха постигнати идеални условия за борбата с коронавирус инфекцията и последиците от нея. Дори и в държавите с авторитарно управление и с много дисциплина в обществото и там не протече по идеално гладък начин борбата с пандемията. Прословути са примерите от Китай, където се затваряха цели градове, области. Но и това не даде резултат. Според мен най-важно е запознаването на всеки слой от населението, информацията за начина на поведение, опасности, които крият, ползите от носене на маски, спазване на мерки, ваксините. Информираността да бъде много по-адекватна и насочена към всички. Може би най-големите проблеми дойдоха от изкривена информация, липса на информация и това доведе до недоверието към ограничителните мерки.
– Отива ли си Ковид?
– Всички се надяваме, че си отива Ковид пандемията. Такива са и световните тенденции, въпреки че липсва по-точна информация. По действията, които предприемат правителствата на големите държави по света, смятам, че сме на финала на пандемичната обстановка. Коронавирус заболяването ще остане, но ще остане във вида, който понасяме и грипните епидемии, както и различните вируси. Много епидемии се разпространяват още от 20-и и сега в 21 век, но при по-добра организирана здравна система в България може да се справим с пандемии, епидемии или взривове с Ковид инфекции. Вече има средства за диагностика и проследяване на заболяването. И се надявам, че следващите години ще бъде по-лесно.
ЛИДИЯ МАНЕВА
