Управителят на ФК „Перун“ Бл. Ангелов: Футболът в Кресна е последна дупка на кавала за градската управа

Благовест Ангелов е роден на 31.12.1985 г. в Сандански. От 17-годишен играе за „Перун“ /Кресна/ във „В“ група, по средата на сезон 2004/2005 г. идва сливането със „Септември“ /Симитли/ и в следващите 6 г. играе за този отбор. После заминава за Англия, като на Албиона се подвизава с екипа на „Outwell Swifts“ от 7-о ниво на островния футбол. Там чупи крак и се завръща у нас, за да продължи да рита за „Перун“. Преди 1 г., след поредното завръщане на перуните в ЮЗ Трета лига, е играещ помощник на наставника Атанас Николов. Повторно чупи крака си, а след оставката на Николов поема функциите на старши треньор. В началото на 2021 г. Общото събрание на клуба го избира за управител на ФК „Перун“.

С Бл. Ангелов разговаряме за проблемите пред кресненския футбол, за представянето на зелените в кампанията и за перспективите пред тях в обозримо бъдеще.

– Няма статистика по този въпрос и няма как да има, но вие със сигурност сте сред отборите с най-малък бюджет… Така ли е ?

– Така е, даже тази година е по-оскъден и от миналата. Става реч за 20 хил. лева за целия сезон. Сумата не покрива разходите по домакинствата на мъжкия отбор и детските гарнитури. Момчетата не взимат заплати, всички са работещи.

– Обмислян ли е вариант с ОФК? Вероятно финансовите възможности на общината са ограничени, но пък всички си спомняме как преди 10-ина години тогавашният кмет на Струмяни Валентин Чиликов осигуряваше издръжката на „Малеш“ /Микрево/ в „Б“ група. Явно е въпрос на желание и амбиции…

– Вижте, в нашата община има остър дефицит от футболни хора, иначе съм съгласен, че вариантът с ОФК е удачен и е доказал, че работи успешно. При нас обаче за всичко друго може да има пари, но стане ли въпрос за футбола, ние сме последната дупка на кавала, както се казва. Убеден съм, че дори да не си футболен човек, ако си управленец,  визирам кмета и цялата администрация, може да се направи повече за футбола и спорта като цяло.

– Пуснахте клубни членски карти, набързо събрахте някакви пари, тази добра инициатива има ли продължение?

– Събрахме около 5 хил. лева, има бизнесмени, при които още не съм бил, мисля, че част от тях могат да помогнат. Събраните средства разпределяме между момчетата, за да имат някакъв стимул все пак. Имаме и двама спомоществователи, които гарантират премиите при успех в даден мач.

– В хода на световната квалификация Северна Ирландия – България в тимовия лист на наставника Ясен Петров бяха записани двама ваши съграждани. Футболист №1 на България за 2019 г. Кирил Десподов започна като титуляр, а вратарят Иван Караджов беше на пейката. Това със сигурност е много приятен прецедент за всички кресненци, прави ли ви горди по някакъв начин?

– Разбира се, няма как да не сме горди с този факт. Футболист на годината от Кресна никога не е имало преди и не вярвам да има занапред. Кирил и в момента е един от най-добрите футболисти в нашето първенство. Иван натрупа сериозен опит и стаж  в елита, изпъква със сигурност под рамката на „Арда“. Има и други изявени футболисти от нашия град като Венци Бенгюзов, Янко Сандански, Антон Петров…

– Да се върнем на актуалната действителност около „Перун“. За жалост Кресна не е сред примамливите дестинации за футболистите-номади, които циркулират из крайния Югозапад?

– Още преди началото на сезона ни напуснаха Денис Ангелов и Асен Крушовски, за да отидат в „Банско“. Привлякохме тогава Кирил Георгиев -Карчо и Иван Иванов. Двамата се представиха силно, бяха неизменна част от титулярния състав, но през паузата отидоха в Разлог, защото не разполагаме с финансови лостове да ги задържим. По тази причина нападението ни отслабна с двама качествени футболисти. Сега предстои раздялата с още две момчета, които заминават да работят в чужбина, и положението никак не е розово. Поради финансови причини не можахме да привлечем футболисти, които да помогнат в битката за оцеляването и затова ще се оправяме с наличните изпълнители, на които аз вярвам безрезервно.

– Още във втория кръг победихте „Балкан“, който впоследствие спря доста от фаворитите в челото…

– Беше в дъжда на Богородица, около 350 души, които винаги са с нас, ни подкрепяха и тогава. Победата с 4:3 ни импулсира, но наредихме серия от загуби, които отдавам по-скоро на съдийството в тези мачове. Ние нямаме лоби, никой не гледа на нас сериозно. Не говоря за подпиране на определени отбори, по-скоро за перманентно рязане на нашите глави. Всеки мач се дава дузпа срещу нас, в наша полза са свирени едва две. Само двама рефери свириха като хората на мачовете ни.

– След серията неприятни загуби дойдоха оптимистичното 2:2 в Банско и победата у дома срещу „Гранит“, последвани с ново голово равенство 3:3 с „Левски“ /Чепинци/. Това показа, че „Перун“ може да играе с успех срещу тимовете от неговата черга?

– Показахме, че можем, и то не само срещу тях, но и срещу тимовете в челото. Срещу „Кюстендил“ и „Беласица“ загубихме с по 0:1, но играхме като равен с равен, дори в сблъсъка с петричани бяхме по-добрият отбор след почивката. Показахме сърце, дух и колектив. Ние нямаме класни изпълнители и разчитаме на колективната игра и себераздаването на футболистите, голяма част от които селектирахме от „Б“ регионалните групи. Трябва да отбележа, че те се представят на ниво, защото са мъже, влагат се на максимум и докрай, именно това им помага в изявите повече, отколкото футболните качества, каквито със сигурност притежават.

– По традиция се подсилвате с футболисти, които по някаква причина не са успели да се наложат в Петрич, Сандански… Може ли „Перун“ да се окаже трамплин за тях да продължат в по-силни и амбициозни отбори?

– Сигурен съм, че това ще се случи. При нас са Десислав Токов, Благовест Танев и Петър Добринков от Петрич, Дани Харизанов и Милен Златков от Сандански. От „Беласица“ се завърна у дома и шампионът с ЦСКА /U19/ Александър Александров. Убеждавам ги, че престоят им при нас е техният шанс да бъдат забелязани при добри изяви. Даже за Златков вече има запитване от клуб във Втора лига.

– Победата над „Велбъжд“ ви остави над чертата. Има ли сили отборът да запази мястото си в третия ешелон?

– Определено съм оптимист и смятам, че ако до края съумеем да вземем 12 т., те ще гарантират мястото ни в лигата и през следващия сезон.

– Появата ти в спаринга със „Септември“ /Сим/ знак ли е за завръщане на терена в официалните мачове?

– По принцип имам желание да се включа и да помогна с каквото мога. Това можеше да се случи и по-скоро, но забраниха плановите операции, а е време да ми извадят пластината от крака, за да съм на сто процента готов за игра.

– Помагат ли по някакъв начин изявените местни футболисти на отбора от родния си град?

– Венци Бенгюзов на няколко пъти вече носи футболни обувки, макар и използвани. Но и това е помощ за нас, дори и втора употреба, това са професионални бутонки и струват доста пари. Тримата с Десподов и Караджов ни подариха 5 маркови топки в началото на сезона, жест, който също оценяваме. По инициатива на БФС, веднага след като бе обявен за №1 преди година и половина, Кирчо предостави на школата 30 топки. Срещата на нашите малки таланти с идола на децата от цялата страна се превърна в празник, който те никога няма да забравят. Така че помагат момчетата, бяха и сред първите, които си закупиха клубни карти.

Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ