Уредникът в Историческия музей в Разлог Илия Тантилов: Боядисаните яйца нямат нищо общо с християнството, в миналото, за да ги съхранят през 40-дневния великденски пост, хората започнали да ги варят

Внародните представи обичаите с великденски яйца се свързват с Христовото Възкресение, подобно на появата на живо пиленце от мъртво яйце. Обичаят да се боядисват яйцата в червено символизира кръвта Христова, а освещаването на пет яйца – петте рани Христови. Всеки народ има своята легенда. Според едни яйцата били любимата храна на Христос и когато станал от гроба, всички яйца почервенели, а оттам и обичаят да се боядисват. Според други боядисани яйца хората донесли за подарък на младенеца Христос, а според трети първите писани яйца направила Божията майка за играчка на малкия Иисус. Каква е истината обаче и откъде се е зародила традицията едва ли някой може да каже. Уредникът в Историческия музей в Разлог Илия Тантилов има свое обяснение, което звучи логично и достоверно. Той свързва това с прагматичността на народа още от дълбока древност. Интересни са и разказите му за местностите, където в миналото се е празнувал Великден. В Разлог и околните села празникът е бил четири дни, като в последния ден той се е чествал на Света Варвара край Елешница, където се събирали християните от цялата котловина. Днес тази традиция с четиридневното празнуване е запазена само в разложкото село Баня. По традиция на първия ден жителите на селото се събират в местността Силевица, където празнуват, играят и пеят, а най-малките се чукат с яйца за здраве и берекет. На втория ден празникът продължава в м. Архангела, където хората отиват с каруци на семеен излет и се правят трапези, а след празничния обяд се провеждат конни състезания. В края на деня каруците обикалят църквата три пъти за здраве. Третия ден се ходи на параклиса „Св. Никола“, а четвъртия в местността Варвара, където се отслужва празнична литургия. Деня почитат и жителите на Елешница. В другите населени места в общината се почита само самия Великден, а в някои и втория ден. Каква е разликата в отбелязването на празника в миналото и днес разказа Илия Тантилов.

• Г-н Тантилов, наближава един от най-светлите християнски празници Великден, има ли разлика на честванията в миналото и днес?
• Има доста съществена разлика. Дълги векове хората са били принудени да отбелязват този празник под властта на друговерци, но въпреки това те не са притеснявани особено. Първия ден от Великден всеки се е прибирал след службата в църквата вкъщи и си е правил домашно празненство, на втория ден хората от всички християнски квартали в Разлог и всяко село са излизали в близка ливада и са празнували заедно. Постилали са черга на ливадата и са опъвали трапези, а децата са се забавлявали с различни игри. Точно какви са били игрите не може да се каже, но достатъчно голяма радост са били яйцата, самото чукане с яйца е било за тях дълго чакано събитие. Това е било времето от годината, в което хората са се отяждали на яйца. На третия ден на Великден те са ходели в местността Свети Никола, където отново е имало веселба – музика, кушии, хоро и т.н. На четвъртия ден от Великден християните от цялата котловина са се събирали в местността Св. Варвара до Елешница.
• Случайно избрани ли са тези местности?
• Тези местности не са случайни. Трябва да имаме предвид, че християнството се смята за задължителна религия от четвърти век, когато в 385 година по времето на император Теодосий то става задължителна или държавна религия в Източната Римска империя. Тук, в нашите земи, е малко по-особен случаят. Черноризец Храбър пише: „Ние сме народ първоапостолски“. Това само по себе си означава, че тук най-напред първоапостолите са донесли християнството и оттук то навлиза в Европа. Вече имаме данни за шестима първоапостоли, които са били на територията на днешна България. Това показва, че можем да говорим за християнство и християнски традиции още от първи век. Първоапостолите са правели църкви или християнски общности. Самата дума църква означава общност, кръг. Такива християнски общности в началото на първи век е имало и са били по нашите земи. Знае се още, че първоапостолите са назначавали митрополити, а църквите на митрополитите са имали някои архитектурни особености – кръгъл двор или притвор, и те са били характерни за владишките църкви при арианството. На територията на днешна България са много малко такива запазени, едва четири и петата е в Разлог, именно в местността Свети Никола, където южните входове на църквата имат кръгъл двор или притвор. Знае се, че апостол Павел е създавал църкви или християнски общности по устието на Места, затова допускам, че той е назначавал митрополит и тук, в Разлог. И ето спомена – целият град се е събирал там, за да се пази споменът за митрополита тук, и то най-вероятно още от първи век.
• Но този факт в миналото не е бил известен, сам казахте, че за това говорят единствено архитектурните особености на църквата на Св. Никола, че там е имало митрополит?
• Затова традицията е традиция – едно нещо се прави така, спазва се и не е нужно да се знаят подробности. Трябва да имаме и предвид, че ако тук апостол Павел е назначил митрополит, то след това гърците ще са направили всичко възможно да заличат всички видове спомени – записки, каменни плочи и пр. Затова Черноризец Храбър казва: „Гърците нямат право да ни поучават в тази религия, ние сме я възприели от първоапостолите, а те три века по- късно“. Така че не те ще ни поучават в християнство, а ние тях. Тази претенция я има и при Възраждането. Нашите борци за църковна свобода хващат същата теза, че ние сме народ първоапостолски. Действително нямаме документи в тази посока, но има неща, за които не се знае, защото няма запазени ръкописи или каменни стенописи, но тук може да се допуска и намеса на църквата – на гърците и римляните именно, за да се смята, че християнството е тръгнало от там, и да се прикрие заслугата на траките. Докъм девети век тук господства арианството, което признава Христос за син Божии, но не и за Бог, и едва осми-девети век, по времето на цар Борис, приемаме гръцката версия, където Христос е и Бог. Това не означава, че не е имало християнство и че християнската религия не е разпространявана и възприета. Траките приемат християнството без съпротива. Двама автори в Рим – християнски автори, казват, че Христос е наследник на Орфей. При разкопки на катакомбите в Рим откриха две разпятия с надпис Орфеус. Ватикана скочи, че това са фалшификати, но след като бяха изследвани, се доказа, че са от първи век, но отново всичко се потули.
• Защо на Света Варвара, тя също ли има своята история?
• На една научна конференция във Велинград учен от БАН изнесе доклад на теологична тема и накрая се обърна към нас и каза: „Колеги, ние имаме един-единствен светия на територията на днешна България, който е световно признат, а не сме го проучили“. Оказа се, че това е Света Варвара Елионска от разложкото село Елешница. Това, че е световно призната, означава, че всички християнски общности и католиците, и протестантите, и православните признават тази светица, и вероятно и там има връзка с ранното християнство. Може да се говори отново за почит към светеца.
• Докога хората в региона са празнували четири дни и защо сега това се спазва само в Баня?
• Да средата на 20-и век. Дотогава е празнувано и на Свети Никола, и на Свети Варвара. Тогава вече църквата изпада в гонение и хората спират. След това вече всяко населено място си избира как да празнува и си спазва някаква традиция.
• Нека до отидем на традицията с боядисването на яйца, откъде се е зародила тя и има ли връзка с християнството?
• Бих се изразил така – това е „от зор заман“ тръгнало като традиция. В свещените книги никъде го няма и няма нищо общо с християнството. Това за мен е изцяло прагматична история, за да се запазят яйцата. 40 дни по време на постите яйца не са се консумирали, а това е пълноценна храна и за да не се изхвърлят, хората са ги сварявали. Сваряването е съчетавано дори с друга дейност – боядисването на преждата. Тази дейност се е правела през пролетта. Зимата, когато не е имало толкова работа по полето, жените са чешели вълната, сукали са я, прели са я и на пролет тя вече е била подготвена да се боядиса. Когато са слагали да варят преждата, са слагали вътре и яйцата, за да спестят дърва и да съхранят яйцата за по-дълго време. Основните цветове, които са използвани, са червено и жълтеникаво-кафяво. Защо точно те“ Всички са имали вкъщи под сайвантите речна ела за огрев и от нея са изваждали кори, които при варене пускат червен цвят. Пролет е било и времето да се прибира остатъка от лука и са почиствали люспите. С тях са получавали жълтеникаво-кафяв цвят на преждата. Боядисвайки ги в различни цветове, хората са се ориентирали всъщност и кои яйца са по-стари и да се изядат първи. Всички са гледали кокошки и са имали много яйца. Точно от стремежа да не се изхвърлят, да могат да се оползотворят и изядат се е зародила и традицията младите семейства да носят яйца по Великден на кумове, девери, стари сватове. Носят се доста яйца – на кума 30, на стария сват 25, на девера 15. Тази традиция също се спазва и до днес. Носели са се яйца и на младите семейства преди Великден по същата причина.
• Искате да кажете, че традициите са се зародили от бита на хората, от тяхната прагматичност, от чисто житейски нужди да съхранят и да запазят по-дълго храната?
• Да, точно така. Същото е и с курбаните на Гергьовден. Празникът се е празнувал на 16 април по стар стил и е съвпадал с Великден. Това е времето, когато са се подготвяли стадата да се изкарат в гората. От мъжките агнета са се оставяли няколко, за да се види дали има стари кочове за подмяна, другите са се употребявали – слагали са се буркани, правела се е пастърма, за да има храна за тежката работа на полето, и естествено са се клали за празника. Затова и във всяка къща се е слагало на трапезата агне. Има и друго – след дългия пост организмът трябва да се подкрепи и агнешкото е било подходящо, тъй като не е много тлъсто. По същия начин е било и коленето на теле за Димитровден. Мъжкото ако не може да се продаде и за да не тежи на стопаните, без да има някаква полза от него и да яде от храната в плевнята цяла зима и тя да не стигне за другите животни, се е колило теле.
• Ако трябва да сравняваме празника в миналото, всенародното веселие е било някак си импулсивно, а сега нещата много са се променили, някак си, стремейки се да опазим традицията, отиваме към материалното?
• Сега животът вече е друг, времето също. В миналото не е имало радио, телевизия, ток, сборното място е било единствено огнището вечер и това е било депресиращо за хората. Цяла зима те са си стояли вкъщи и въпреки че са си намирали работа – предене, везби, някои са се учели на четмо и писмо, пак е било депресиращо. Не е лесно да седнеш вкъщи от пет, та чак до другия ден в осем, когато се развидели, и се е чакала пролетта, за да се отърсят от всичко това, от събраното напрежение и депресия. Още с пукването на пролетта конете да се разтърчат – Тодоровден, хоро да се заиграе – всенародното веселие. Всеки такъв повод за събиране е изграждал общността, националността, народността. Като народ ние сме съумели да го запазим и до днес.
  ЯНА ЙОРДАНОВА