Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на Западните Балкани, където ще посети всички страни кандидатки за членство в Европейския съюз, които се надяват след години чакане да имат полза от връщането на разширяването в дневния ред на ЕС, предаде Франс прес.
Четвъртото посещение на Урсула фон дер Лайен в региона представлява „ясен сигнал“, че разширяването отново е на дневен ред, каза изследователката и член на мозъчния тръст „Брьогел“ (Bruegel) Хедър Грабе.
„Това, че тя отива там толкова рано във втория си мандат и това, че ходи там редовно, е важен политически жест, защото тя показва интереса и ангажираността си“, допълни Грабе.
Нейният предшественик Жозе Мануел Барозу посети Балканите само веднъж за първия си мандат. А преди него Жан-Клод Юнкер каза, че няма да има разширяване в рамките на неговото председателство, припомня Грабе.
За кандидатите за присъединяване в ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия, това посещение е също така възможност да покажат, че са предприели реформите, необходими за присъединяването на ЕС.
Дебатът за разширяването към този заобиколен от страни членки на ЕС блок с малко под 18 милиона жители (Западните Балкани – бел. ред.) продължава вече 20 години. През този период в отделни страни намаля както подкрепата на гражданите за присъединяването към ЕС, така и политическата воля за прилагане на очакваните реформи.
Различна е позицията обаче след началото на руската инвазия в Украйна, която съживи този процес. „Извънредната ситуация около Украйна и Молдова помогна“ на Балканите, обясни Грабе.
„Предполагам, че обиколката ѝ ще има доста оптимистичен тон“, заяви заместник-председателката на неправителствената организация „Европейско движение“ в Сърбия Йелица Минич, като допълни, че току-що е задвижен нов механизъм за приближаване на целия регион към ЕС, а това е планът за растеж, задвижен през ноември 2023 г.
За борбата срещу икономическото влияние на Китай и Русия на Западните Балкани, ЕС „сложи на масата“ шест милиарда евро във вид на План за растеж, чиято цел е удвояване на икономическия капацитет на региона.
Планът е структуриран около четири стълба: интеграция към единния пазар, общ регионален пазар, ускоряване на основните реформи и повишена финансова помощ.
Изплащането на средствата обаче е свързано със строги условия за изпълнението на реформите, особено за хармонизирането на партньорите с общата външна и политика на сигурност.
Дипломатическото хармонизиране, което се изисква от страните кандидатки, вероятно ще бъде „в менюто“ на разговорите, особено в Сърбия. Белград така и не е наложил санкции на Москва, а сръбският президент Александър Вучич благодари в неделя в телефонен разговор на руския президент Владимир Путин за това, че Русия е осигурила достатъчни количества газ на Сърбия за зимата.
Ръководителят на европейския институт „Жак Делор“ Лука Мачек смята, че всичко, което Фон дер Лайен каже и направи в Сърбия ще се следи.
„Какво ще каже, какво ще направи в Сърбия, това ще се наблюдава, защото може би е била критикувана (по-рано), както и други европейски представители, че не е казала ясно на Вучич къде са границите, какво ЕС може и какво не може да приеме по отношение на нелибералната политика“, каза Мачек.
Вучич, който превърна постоянните промени в позициите си между Изтока и Запада в ключова част от външната си политика, отказа поканата на Путин да присъства на срещата на върха на БРИКС в Казан, като посочи, че очаква важни посещения в Сърбия.
Още един парещ въпрос, който би могъл да бъде тема на разговорите на Фон дер Лайен, е редът на присъединяване към ЕС, тъй като някои от страните кандидатки са изморени от 20-годишното си чакане.
„Не вярвам, че пълноправното членство е възможно преди изтичането на мандата на тази Комисия (през 2030 г.)“, отбеляза Мачек. „Мисля, че е възможно някои страни, като Черна гора, а може би и някои други, да си осигурят приключване на преговорите до края на мандата“.Източник: БТА
