УСПЕЛИ НАШЕНЦИ! 31-г. благоевградчанин Симеон Гошев, виртуозен пианист и университетски преподавател във Виена: Любовта към музиката наследих от баща си, чувствам се най-добре сред публика, която идва с желание да се наслади на изкуството

Симеон Гошев е роден през 1990 г. в Благоевград. Майка му е арх. Катя Симеонова-Гошева, а баща му е проф. Йордан Гошев, зам. ректор на ЮЗУ. Неговото израстване и съзряване като музикант е събудено още в най-ранна възраст от неговия баща – композитора Йордан Гошев, чиито произведения често са част от концертите и рециталите на младия пианист.

Симеон завършва музикалното си образование с отличие в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където учи при световноизвестни пианисти като Щефан Владар, Олег Майсенберг и Лилия Зилберщайн, а от октомври 2021 г. става част от елитния преподавателски екип на клавирната катедра на университета. Лауреат е на множество национални и международни конкурси по пиано: носител е на Голямата награда на конкурса „Бьозендорфер“ във Виена през 2019 г., втора награда на международния конкурс „Панчо Владигеров“ в Шумен през 2019 г., две награди от конкурса „Леош Яначек“ в Бърно, Чехия, през 2017 г. и много други. Концертира активно в цяла Европа не само като солист, но и с множество камерни ансамбли. Реализирал е записи за БНР, БНТ, Австрийското национално радио и Баварското радио. От 2020 г. е артист на световноизвестната марка пиана Bоsendorfer. На 11 март 2022 г. Симеон Гошев свири заедно с оркестъра на Камерна опера – Благоевград, а вдъхновеното му изпълнение на Моцарт – Концерт №25, покори публиката в зала „Яворов“.


На благоевградска сцена с оркестъра на Камерна опера

– Г-н Гошев, концертът Ви в зала „Яворов“ с оркестъра на Камерна опера докосна сърцата на многобройната аудитория. Вие как се почувствахте, вълнувахте ли се от представянето си на сцената в родния Благоевград?


С майка си арх. Катя Гошева

– За мен това беше специален концерт. Отдавна не бях свирил в родния си град. Това беше първа моя изява с оркестъра на Камерна опера – Благоевград и наистина беше много вълнуващо. В залата имаше много почитатели на музиката, представители на общината, ученици, мои близки – публика, която допринесе за едно чудесно усещане на сцената.

– Как започна впечатляващата Ви кариера? На кого дължите любовта си към музиката?

– Аз започнах да се занимавам от 4-годишен с пиано. Любовта към музиката идва от моите родители, и двамата се занимават с изкуство. Баща ми е композитор, майка ми е архитект. Баща ми свиреше на пиано и това неминуемо е повлияло на едно дете, което расте в такава среда. Импулси е имало и от моя страна да си поиграя, да посвиря на инструмента и да създам нещо мое. Всъщност това са били първите стъпки.


Симеон Гошев бе награден с роял „Бьозендорфер” на конкурс във Виева

– Спомняте ли си първите уроци и учители?

– Първите уроци са били с моя баща, който освен че свири отлично, е отличен педагог и има преподавателска кариера в Югозападния университет.

– Кога осъзнахте, че музиката е Вашето призвание?

– Не бих казал, че е бил един определен момент, а по-скоро няколко такива, в които съм се чувствал добре на пианото, свирейки класически произведения. В отделни етапи на моя живот усещането, че това е моето призвание и нещото, с което искам да се занимавам, е получавало потвърждение. Радвам се, че се вслушах в този вътрешен подтик да се занимавам с музика.


С родителите си на дипломирането на сестра му Кристина

– Кои са основополагащите периоди в музикалното Ви обучение?

– Както казах, музикалното ми обучение започна при моя баща. С пиано и музика се занимавах извън училище, тъй като в училището по чужди езици СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ реално няма фокус върху музикалното образование. Започнах да ходя на частни уроци в София. След 7-и клас кандидатствах и бях приет в НМУ „Любомир Пипков“, моя учителка беше Богомила Няголова. В периода, в който бях в музикалното училище, ходех и на уроци при доц. Теодора Несторова. Завърших една година по-рано. Някакво нетърпение се появи у мен да развивам музикалната си кариера още по-бързо и скоростно. Кандидатствах в Университета по музика и изпълнителски изкуства във Виена, който завърших с отличие. По време на следването си успях да се възползвам от университетската програма „Еразъм“ и направих 1 година в Белгия при проф. Алън Вайс. След като завърших университета във Виена, направих още една стъпка и записах докторантура в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и през 2021 г. успешно завърших.

Казват, че музиката и математиката са пряко свързани. Отличен математик ли сте? 

– Действително когато преподавам хармония на моите ученици, им казвам, че музиката има много общо с математиката като точна наука. Ако не се лъжа, те са били преподавани като свързани науки от древните гърци. А реално много отдавна не съм се занимавал с математика, освен за някои практични приложения.

– Имали ли сте други планове и перспективи, освен артистична кариера?

– Може би са ми минавали някакви мисли в прогимназията, но никога не съм си представял да се занимавам с нещо друго, освен с музика.

– Спомняте ли се кога беше първото Ви излизане на сцена?

– Било е много отдавна, предполагам на 7-8 години. Може би в читалището или в Музикалната школа във „Вароша”. Честно казано, нямам ярък спомен.

– Коя е предпочитаната публика за Вас? Къде се чувствате най-комфортно, в свои води?

– Не бих казал, че е териториално предопределено. Чувствам се най-добре пред публика, която идва на концерт с желание да се наслади на нещо красиво, интересно и уникално, която следи с внимание изпълнението. За мен това е най-добрата публика.

Вие сте концертирали на много световни сцени, но не е ли Виена с най-голяма чувствителност към музиката?

– Не бих казал, че виенчани са най-чувствителните към музиката. Много зависи на каква сцена се свири във Виена. Има различен тип публика. Има такива, които ходят всяка седмица на концерти, и други, които предпочитат да слушат утвърдени изпълнители. Във Виена има музикална култура и традиции, дори и в момента има много проекти, насочени към подрастващите и младежката аудитория. Дори концерти за деца на 2-3-годишна възраст, които идват с роителите си. Разбира се, те са много кратки и занимателни, представени по един забавен начин. Децата имат досег до класическата музика от много ранна възраст, за да може по-късно да оценят това изкуство.

– Вие сте и преподавател. Какво Ви носи работата с деца?

– Аз работя с деца от доста време. За мен е удоволствие да гледам как у тях се събужда интерес към това изкуство, как се заражда страстта и желанието да се занимават с него. Това ми носи голяма радост. Като преподавател осъзнах материята, с която се занимавам, по друг начин. В чисто педагогически план, когато обясняваш на учениците, това ти дава още по-голяма дълбочина на познанието.

– Как се отрази ковидната пандемия на концертните Ви изяви?

– За много дълъг период всички концерти пред публика бяха отменени. Но се създадоха онлайн формации, които представяха концерти на записи. За щастие ситуацията не беше фатална и критична, тъй като държавата подкрепяше финансово хората на изкуството.

– Кои са следващите сцени, на които ще свирите? Докога е запълнен графикът Ви?

– Все още сме във времената на коронавируса, въпреки че вече не се говори толкова, тъй като темата бе изместена от войната в Украйна. Но пандемията все още влияе на нашия личен и професионален живот. Следващите ми концерти са в залите на Софийска филхармония и Виенска филхармония, имам 6 участия в Германия. Графикът ми е запълен за година и половина напред.

– Кои са най-ценните награди за Вас?

– Всяка една награда е ценна. Разбира се, последната, която спечелих във Виена, беше много голяма. Получих прекрасен роял като награда от конкурса. Всяка една награда по пиано ми е коствала много време и много труд. И всеки път, когато това е било оценено, всяка награда е била специална. Особено тези, които съм печелил като дете и ученик, бяха нещо много важно.

Благоевградската публика бе изключително впечатлена от виртуозното Ви изпълнение на пиано на Концерт № 25 на Моцарт. Хората се питаха как свирихте без партитура?

– Това е едно от нещата, което впечатлява изключително хората. Но седмица преди това имах друг концерт, който също трябваше да науча наизуст. Това малко или много се превръща в ежедневие. Имам музикален репертоар в главата си от няколко часа, който винаги мога да изсвиря.

– Имате ли време за личен живот? 

– Разбира се, това е много важно. Човек се нуждае да бъде емоционално презареден, защото всяко изпълнение е свързано с много психическа, ментална енергия. Особено когато си на сцената и си на една вибрация с публиката, която внимава, откликва на музиката, и там става взаимен обмен на енергия.

– Как си почивате? Кои са Вашите места?

– Обичам да карам колело. С него се придвижвам във Виена както до работното място, така и сред природата. Около Виена има много гори, сред които предпочитам да релаксирам на чист въздух. Другото ми развлечение е фотографията, обичам срещите с приятели и пътуванията на хубави места.

– Остава ли Ви време да си идвате в България?

– Опитвам се винаги да намеря време за България, където е моето семейство. Когато се прибера, независимо за колко време, семейството е нещото, което ме зарежда емоционално и ме прави щастлив. Напоследък имам доста професионални ангажименти в България, така че имам възможност да се прибирам по-често.

– Как бихте искали да изглежда България?

– Много бих искал хората да гледат по-позитивно на живота.

– Вълнувате ли се от случващото се в Украйна?

– Разбира се, че се вълнувам. Нещата, които се случват, бомбардирането на училища, театри, жилищни сгради от руската армия, ме ужасяват. В Украйна се води истинска война, която дойде някак изведнъж и неочаквано. Надеждите ми са това безумие колкото се може по-бързо да свърши.

– Има ли украински бежанци в Австрия? Пише ли се за това в местната преса?

– Още в първите дни след като Русия нападна Украйна, в Австрия започна подготовка за посрещане на бежанци. От страна на държавата, на неправителствени организации, които събират помощи за храни и лекарства. Има достатъчно информация за гражданите как биха могли да се включат, ако искат да помогнат. В нашия университет също се предприеха различни кампании, много благотворителни концерти се направиха, направиха се дарения в подкрепа на украинските бежанци. Австрия откликна много бързо и се опита да помогне по всякакъв начин на хората, които са в нужда.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА



Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *